Агро

Институтът по земеделие – първи в Източна Европа с инсталирана фенокамера

Карнобат е първият град в България и в Източна Европа с инсталирана фенокамера. Тя бе монтирана на 1 ноември на територията на Института по земеделие. Фенокамерата е закупена по проект “ Pheno-Sense“ с цел валидиране на фенология на растителност от сателитни изображения с помощта на данни от фенокамера.Подобна камера ще помага за взимане на по-адекватни и по-бързи решения в управлението на земеделието.


Фенокамерите приличат на уебкамери, които наблюдават посевите. Те са инсталирани в мрежа по цял свят и могат да се правят сравнения с данни на глобално ниво. Важни са, тъй като данните от тях помагат за определяне на фенологията на растенията.


Защо е важно да се определи фенологията? Защото тя е тясно свързана със сезонните явления в живота на растенията. Фенологията е наука, която изучава повтарящи се биологични явления в живота на организмите, в зависимост от сезонното изменение на средата. Основите факторите, влияещи върху фенологията са слънчевата светлина, температурата и валежите.
Фенологията е отговорна за изследване на възможните вариации и реакции на растението преди различните фактори на околната среда, опитвайки се да предскаже поведението му преди възможни нови екологични обкръжения. При продължително наблюдение се вижда по какъв начин тя се променя и има ли някаква връзка със затоплянето на климата и как промените влияят върху добивите.


Институтът по земеделие в Карнобат е подходящо място за инсталиране на фенокамерата, тъй като има много добри условия за монтаж и хубави климатични данни. Могат да се водят много интересни опити, точно със засушаването и устойчивостта на част от сортовете, които са в института. Фенокамерите са с три степени – с най-високо качество, средно и най-ниско качество за събиране на данни. В Карнобат се използва фенокамера с най-високо качество, тъй като това има значение при обработката на данните. Тя е закупена от Щатите. Фенокамерата предава снимки към сървъра на всеки час, за да няма пропуски. Тези данни са от съществено значение за правилното земеделско и промишлено планиране. Фенокамерата е първата стъпка, за да се засекат определените фенологични етапи. Идеята е дошла, тъй като са необходими доста данни, за да се знае точно какво е очертанието на полето и какви са фазите на растенията, а предназначението на фенокамерите е точно за това.


Българският изследователски екип, който работи по проекта се състои от младия докторант Милен Чанев, който работи в Института по Земеделие в Карнобат и е докторант в ИКИТ-БАН, пост докторант, гл. ас. д-р Десислава Ганева-Кирякова, която е ръководител на проекта, и двама изследователи с богат опит, доц. д-р Лъчезар Филчев и проф. д-р Георги Желев, които са част от Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ-БАН).
Ръководителят на проекта Десислава Ганева – Кирякова работи най-вече с проекти за земеделието и такива, свързани с горите. Тя сподели, че за нея е удоволствие да бъде част от инициативата: „Уникалното в проекта е не толкова сложността, а това, че се прави изобщо за първи път в България. Този проект с фенокамерите бих казала,че е малък, защото е само за една година и по него работим 4-5 човека. Само в Западна Европа се използват фенокамери, а в Централна и Южна Европа няма нищо. Карнобат е първият град в цяла Източна Европа с подобна инициатива“, добавя тя.
Д-р Милен Чанев от Института по земеделие в Карнобат допълни, че са необходими поне 2-3 години да се натрупат необходимите данни, за да могат статистически да бъдат обработени и вече, на базата на резултатите да започнат да се дават предложения. „Фенокамерите са инсталирани в мрежа по цял свят и имаме достъп до данните в другите страни, регистрирани в мрежата. Най-ценното е това, че ще видим какви са отклоненията от различните фенокамери, сложени в различни части на Европа и света. Ще можем да преценим дали отклонението е в цял свят или е специфично само за тук и дали проблемът е глобален или регионален“, допълни той. Според него е важно да се види как промените влияят върху добива, тъй като всеки земеделски производител се стреми към него.


Продължителността на проекта е 15 месеца. Двата института си партнират много добре. Данните от фенокамерите ще се обработват съвместно от екипа в Карнобат и от този в София.След обработката на данните от фенокамерата, ще се определя в коя фаза на развитие навлиза посевът и как се повлиява от климатичните и сезонни промени.
Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания по процедура за предоставяне на национално съфинансиране за участие на български колективи в утвърдени акции по Европейската програма за сътрудничество в областта на научните изследвания и технологии COST. По КОСТ акцията COST Action „Optical synergies for spatiotemporal SENsing of Scalable ECOphysiological traits“ (SENSECO), www. senseco.eu.
COST е междуправителствена рамка за европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите, позволяваща координирането на национално финансирани изследвания на европейско ниво. КОСТ проектите имат за цел обмяна на опит, съвместна работа, съвместни публикации, запознанство, Newtorking на европейско ниво по специалности за научни изследвания. Те организират срещи, летни училища, уебинари и една от целите на тази програма е да се види как може да се използват данните, които са заснети. Да се проследи каква е хронологията и да се обработи времева серия, за да се определят фазите на растенията.
Първата публикация по проекта бе представена на Седемнадесетата международна научна конференция „Космос, Екология, Сигурност“ – SES 2021, която се проведе в София от 20 до 22 октомври 2021.

Виж още

Още новини

Вашият коментар