Агро

В условия на пандемия колективът на Секция „Селекция” посреща юбилея на Института с високи постижения

Проф. д-р Дарина Вълчева, Зав. секция „Селекция” в Институт по земеделие -Карнобат

В Института по земеделие – Карнобат селекционната работа се води в две направления – селекция на нови сортове зърнено-житни култури и селекция на нови породи овце.

Селекцията на зимен ечемик стартира през 1961 година. Първоначално се работи по метода на комбинативната селекция чрез прилагане на полова хибридизация. От 1966 година за създаване на генетично разнообразие се използва и методът индуцирания мутагенезис. Приета е селекционна програма с две направления – за създаване на пролетни и зимни биотипове. До 1990 година са създадени 15 сорта зимен ечемик. От тях само сорт Обзор (1983) се налага трайно в производството. След 2000 година са признати 22 нови сорта – пивоварните сортовете Орфей (2007) и Лардея (2007), от които сорт Орфей е и първият български сухоустойчив сорт зимен ечемик; пивоварните сортове Загорец (2008), Имеон (2008), Аспарух (2009), Кубер (2009), Сайра (2010); първият шестреден фуражен ечемик сорт ИЗ Бори (2010); зимните фуражни сортове ечемик Божин (2011) и Земела (2016), зимните двуредни сортове Девиния (2011), Одисей (2011), Ситара (2014), Ахил (2015), Дария (2016), Захир (2016), пролетните фуражни сортове Венера (2016), Денис (2018), Савелия (2018), многоредните фуражни сортове Алексан (2017), Ахинора (2018) и Сиела (2019).

В института след 1962 година започват целенасочени проучвания при болестите по ечемика, пренасяни със семена. Проучена е устойчивостта на голям брой български и интродуцирани сортове и линии ечемик. През 1996 година е признат за оригинален сорт Перун, съчетаващ устойчивост към кафява праховита главня, с висока продуктивност, студоустойчивост, устойчивост на полягане.

Наред с теоретичните проучвания по устойчивост на абиотични фактори от 1990 година в института се води селекция за създаване на сухоустойчиви сортове ечемик. През 2007 година е признат зимен двуреден ечемик сорт Орфей, който е първият български сухоустойчив пивоварен сорт ечемик. През 2011 година е признат сорт Одисей, който е с много висока продуктивност и висока студо- и сухоустойчивост.

В селекционната програма на Института по земеделие – Карнобат от 1979 година е залегнала като основна тема създаването на сортове зимен ечемик с висока студоустойчивост. През 2010 година е признат зимния двуреден ечемик сорт Сайра. Най-ценното ново качество на сорта е много високата му студоустойчивост (ІІІ група), съчетана с висока продуктивност и много добри пивоварно-технологични качества на зърното.

При ечемика мутационната селекция се използва успешно за директно получаване на сортове и за създаване на изходен материал. Получени са мутанти с по-висока продуктивност, подобрено качество на зърното, устойчиви на абиотични и биотични стресови фактори. Най-новите фуражни сортове ИЗ Бори, Божин и Земела са създадени по пътя на мутационната селекция и се отличават с висока продуктивност и висока хранителна стойност на зърното.

Проблемът за подобряване количеството и качеството на протеина в зърното на ечемика винаги е заемал основно място в селекцията на тази култура. В направлението са постигнати добри селекционни резултати. През 2011 година е признат за оригинален сорт Девиния, чийто качествени показатели на зърното са високи и отговарят на европейските стандарти.

Началото на селекционните изследвания при овеса в Карнобат е поставено през 1941 година, с изясняване на въпроси, свързани с определянето на сортове овес, подходящи за отглеждане в района на Югоизточна България и страната. През 1946 година по метода на индивидуалния отбор е създаден първият сорт овес № 19. През периода 1962-1984 година проучванията при овеса са частични и ограничени. През 1988 година в Института е поставено началото на нова селекционна програма за създаване предимно на зимни сортове овес, които при условията на нашата страна реализират с 30-40 % по-висок добив спрямо разпространените по това време сортове пролетен овес. Целта на стартиращата нова селекционна програма е създаването на сортове с висока продуктивност, качество и комплексна устойчивост към стресовото въздействие на външни фактори, като студ, суша, болести, неприятели. Създадена е колекция от образци, която се обновява и обогатява с най-добрите постижения на световната и българска селекция. През 2009 година и по-късно през 2017 година в списък А на Официалната сортова листа на България са вписани зимните сортове овес Кехлибар и Телерик, които съчетават висока продуктивност, зимоустойчивост, ранозрялост, устойчивост на полягане, качество на зърното и отговорят напълно на потребностите на съвременния пазар и високоефективното зърнопроизводство в условията на динамични климатични промени.

Селекцията на пшеницата в Институт по земеделие – Карнобат води началото си от създаването на Държавното земеделско опитно поле. Пионер е Доц. Таню Шарков (1928 – 1947 г.). Работата е продължена от Проф. д-р Иван Василев (1949 – 1962 г.), Доц. д-р Вълю Боев (1967 – 1969 г.) и Проф. дсн Петко Петков (1984 – 1994 г.). Използвани са методите на индивидуалния отбор, междусортова хибридизация и мутагенеза. През 1950 г. за оригинален е признат сорт Карнобатска ранозрейка, отличаващ се с много добра ранозрелост и добри продуктивни възможности. По-късно за оригинални са признати Карнобат 2 и Карнобат 3. След 1984 г. от проф. дсн Петко Петков са създадени сортовете Вълшебница, Приморец и Миряна, като сорт Миряна намира широко разпространение в Югоизточна България и Турция.

От 2007 година в Института по земеделие – Карнобат се води селекционна работа при кориандъра. Предпоставки за поставяне на началото на селекцията на нови сортове кориандър са нарастването на интереса на фермерите към продукцията като експортно суровина и увеличаването на площите на тази култура в страната. Основна задача в селекционната програма по кориандъра е създаването на нови сортове с висок и стабилен добив, повишено съдържание на етерично масло в плодовете, подобрена устойчивост на абиотични и биотични стресови фактори, подходящи за отглеждане в условията на съвременното земеделие и съобразени с потребностите на пазара. Създадени са популации от едроплоден тип, със светла окраска на плодовете и популации с повишено съдържание на етерично масло.

Гаранция за сигурно и добро производство е използването на автентични качествени семена при строго спазване технологичните потребности на културата. Ежегодно в Института по земеделие – Карнобат се извършва сортоподдържане и семепроизводство на селекционираните в научното звено сортове. Ежегодно се произвеждат около 500 тона семена. Търсенето им е голямо и се дължи преди всичко на  отличните качества на сортовете, които много добре се адаптират при различните почвено-климатични условия на България, както и на качеството на семената.

В секцията са създадени и се поддържат 3 породи овце – Карнобатска местна, Карнобатска тънкорунна и Синтетична популация Българска млечна.

Създадените сортове и породи животни са гордост на както на института, така и на земеделската наука и производство. Те са търсени както в България, така и в чужбина. По силата на лицензионни договори наши сортове са на сортово изпитване в РТурция, а седем от тях са вписани и в Сортовата листа на страната. Това е голямо постижение за българската селекция, което дава възможност български семена да се търгуват на турските пазари.

Високите научни постижения са резултат на неуморния труд на селекционерите. С чувство на висока признателност за дългогодишната им всеотдайна работа следва да отдадем заслужено­то на научни работници,  които са работили в секцията и са се пенсионирали в Института, сред които: Проф. д-р Петър Петров, Доц. д-р Виза Антонова, Проф. дн  Петко Петков, Проф. д-р Никола Лазаров, Проф. д-р Тодор Стефанов, Проф. дн Христо Горастев, Проф. д-р Стефан Навущанов, Проф. д-р Станчо Запрянов, Проф. дн Неделчо Мерсинков, Проф. д-р Марина Граматикова, Доц. д-р Йорданка Бургазова. Сега в секцията работят 12 научни работници, от които 2 професори, 5 доценти, 3 гл. асистенти д-р и 2 асистенти.

За високите селекционни постижения на колектива говорят получените награди, някои от които са: Грамота за успешно представяне на Агра 2012; Сребърен плакет за сорт Девиния с авторски колектив Проф. д-р Дарина Вълчева и Проф. д-р Драгомир Вълчев от V национално изложение «Изобретения-технологии-иновации» през 2014 година; Бронзов медал за сорт Ситара с авторски колектив Гл. ас. д-р Маргарита Гочева, Проф. дсн Неделчо Мерсинков, Проф. д-р Драгомир Вълчев и Гл. ас. д-р Тошка Попова от ИТИ- 2015 година; Златен медал за сорт Ахил с авторски колектив Проф. д-р Марина Граматикова, Доц. д-р Боряна Дюлгерова, Проф. д-р Драгомир Вълчев и Гл. ас. д-р Тошка Попова от VІІ издание на ИТИ-2016 година; Почетен плакет от ССА за постигнати високи резултати в областта на аграрната наука за 2017 година; Златен медал за сорт Венера с авторски колектив Проф. д-р Драгомир Вълчев и Проф. д-р Дарина Вълчева от ИТИ 2019 година;  Диплом от Международен панаир Пловдив за сорт Захир с авторски колектив Гл. ас. д-р Маргарита Гочева, Проф. дсн Неделчо Мерсинков, Проф. д-р Драгомир Вълчев и Гл. ас. д-р Тошка Попова, победител в конкурса за «Сортови семена и посадъчен материал» за 2019 година; Златен медал за сорт Захир с авторски колектив Гл. ас. д-р Маргарита Гочева, Проф. дсн Неделчо Мерсинков, Проф. д-р Драгомир Вълчев и Гл. ас. д-р Тошка Попова от ХІV издание на ИТИ за 2020 година; Диплом от Международен панаир Пловдив за сорт Венера с авторски колектив Проф. д-р Драгомир Вълчев и Проф. д-р Дарина Вълчева, победител в конкурса за «Сортови семена и посадъчен материал» за 2020 година.

През 2014 година за високи постижения в областта на селекцията в «Златната книга на българските откриватели и изобретатели» беше вписан Проф. д-р Драгомир Вълчев. През 2019 година Съюза на изобретателите в България удостои Проф. д-р Вълчев със званието «почетен член» за постигнати значителни успехи в научно-изследователската селекционна и дългогодишна активна съюзна дейност.

Наред с научната колективът на секцията извършва и обучителна дейност. В секция «Селекция» се обучават докторанти по специалността «Селекция и семепроизводство на културните растения». За периода 2015-2020 година са обучавани 8 докторанта, от които 4 вече успешно са защитили докторски дисертации.

В условията на пандемия, когато светът е поставен пред предизвикателството COVID-19, и в тежки в метеорологично отношение години, селекционерите продължават да работят неуморно и дават своя принос за развитието на българската земеделска наука и практика.

Виж още

Още новини

Вашият коментар