Изкусната гобленарка Янка Дончева: „Иглата е четката – тя създава шедьоври на изкуството“

За Янка Дончева гобленарството е любов, която изпълва дните й с красота, прави света изящен. Като изкусен художник тя извайва образи, пейзажи, разказва истории. С търпение и постоянство, с много страст и старание, бод след бод се ражда шедьовър.
Гобленарството завладява сърцето и дните й преди 16 години. Изпод нейните ръце са се родили повече от 120 гоблена. Част от тях красят стените на дома й в Карнобат, други е подарила на своите деца, на приятели и близки. Нейни гоблени има в различни точки на света – България, Сирия, Америка, Канада… Във всеки гоблен вплита частица от себе си, съпреживява историята му.

С усмивка г-жа Дончева ни посреща в своя дом в Карнобат. Още от прага ни обгръща уют и изисканост. Гоблените по стените ни карат да правим малки крачки, да ги съзерцаваме, да мечтаем и въздишаме. Да се дивим на майстора, да искаме да разберем как се случва магията – с бод и конец да сътвориш шедьовър на изкуството.
На чаша ароматно кафе, заедно с дългогодишната приятелка на г-жа Дончева – проф. Марина Граматикова, която ни срещна с нашата домакиня, се впускаме във вълнуващ разговор. За корените, за любовта към родния край, за живота, за семейството. И всичко започва от с. Аспарухово, където е родена Янка Дончева. По професия агроном, силно свързана със земята, със селото. Със съпруга си решават след университета да се завърнат в родния край, въпреки предложението да останат да работят в Пловдив.

Целият трудов стаж на нашата домакиня е свързан със земеделието. Пенсионира се като директор на Поземлената комисия в Карнобат. Най-голямото богатство за нея е семейството. На децата и внуците, заедно със съпруга си, са успели да предадат най-ценното – да обичат родината и родния край, без значение в коя точка на земното кълбо живеят. Затова всички милеят за Карнобат и винаги намират време да се завърнат тук, да се разходят по красивата алея, да се насладят на тишината и спокойствието на малкия град, на хората и неговата природа. Тук са корените и скъпите приятели.
Именно в Карнобат г-жа Дончева обича да твори, да черпи вдъхновение, да създава своите уникални гоблени. Сред тях има и един, свързан с нашия край – с типичната карнобатска носия. Затова го е подарила на музея, за да го пазят за поколенията.

– Г-жо Дончева, от кога е тази любов към гоблените?

– Любовта ми към гобленарството е от времето на моята младост. Винаги съм искала да се науча да шия гоблени, но нямах възможност. Първо се грижех за децата, родиха се и внуците… След като тръгнаха на училище, реших, че ще осъществя тази моя стара мечта. Запознах се с това изкуство от моята приятелка Цветкова, която ме научи на техниката. Първите гоблени, които си закупих бяха „Тайната вечеря“ и „Морската фрегата“. Те бяха на оризова хартия и шиенето беше по-трудно.  След като усвоих техниката на бродиране започнах с по-трудния вид – 1:1. „Исус Христос с трънения венец“ беше първият завършен гоблен, който направих за около четири месеца. За около шест месеца и половина завърших „Тайната вечеря“.

– Трудно ли се шият гоблени?

– Не е толкова трудно, защото начинът на бродиране е един и същ. Трябва само да се спазват схемите и цветовата гама. Има различни нюанси на цветовете и се изисква много внимание. Освен точността е необходима добра зрителна памет, понеже символите са много близки един до друг и може да се объркат.

– Кой е най -любимият ви гоблен?

– Всичките като рожбичките са ми любими. Всяко едно творение е твое дете и започваш да му се радваш. Всеки гоблен има своята красота. Има и съвременни гоблени, но на мен ми харесва класическото изкуство. Докато шия на религиозна тема се зареждам повече. Любими са ми „Възкресението на Исус Христос“, „Мария Магдалена“, „Тайната вечеря“. Много харесвам „Лунната зима“, „Конете и хрътките“, „Параклиса в гората“. Сменям темите, според моментното ми емоционално състояние. Имам нашити пейзажи, натюрморт, „Мона Лиза“, „Княгинята“, „Тутанкамон“ и „Нефертити“, в които влагам много творчество. Иглата е четката – тя създава шедьоври на изкуството.

– Какво шиете в момента?

– Графиня Волконска. Тя е внучка на Ломоносов и е женена за генерал. Внукът ми от Америка Джонатан ще има щастието да го притежава.

– Споделихте, че сте обиколили различни дестинации. Разкажете ни за своите пътувания?

– Ходила съм 4-5 пъти в Сирия. Там са много гостоприемни и са социално по-добре от нас. Имат страхотно красиви улици, площади, градини. Когато пътувах през 1998г. градинките им бяха заградени, нямаше вандалщини и кражби. Колите им бяха отворени. Например, най-малкият брат на зет ми работеше на летището и си забрави документацията и парите и на сутринта, не бяха откраднати. Ходила съм и в Америка, където е семейството на сина ми. Те са в Щата Мичиган, в Детройт.  Ако нямате близки приятели там, няма социален живот, защото разстоянията са големи. Къщите им наподобяват на нашите тракийски къщи. Ще ви разкажа интересна случка за един от гоблените „Ерусалимската Богородица“, който подарих на моите сватове в Сирия. По време на войната разрушиха цялата им къща. Само гобленът оцеля. Това е цяло чудо… Зет ми го донесе да го поправя, защото една нишка лекичко се беше разкъсала, но така го оставих да бъде в оригинал.

– Вие сте агроном, кое е общото между земеделието и гоблените?

– Вероятно любовта ми към изкуството. Защото много обичам красивите неща. И при шиенето на гоблени, и в земеделието трябва да имаш усет за красивото и освен физическа, така и духовна чистота. Земеделието иска отдаденост и труд, гобленът също. И трябва, освен всичко друго, да си перфекционист. Един път, ако сгрешиш не се получава. Например, ако не определиш точно дозата за пръскане, може посевът да си отиде и се иска голяма точност. Аз следвам мотото на моята майка, тя тъчеше по схема и казваше така – няма значение за колко време го шиеш, а как си го направила. Тя беше толкова прецизна в детайлите, че просто съм й се възхищавала. Любовта към гоблените явно идва и от нея.

Шиенето на гоблени е изкуство. В него са вложени много труд и душа. Екипът на в. „Карнобатски глас“ пожелава на г-жа Дончева да продължава да създава красота, която  прави света по-добър.