Професията на магазинера през погледа на Злати Динев от сeло Крумово градище

Злати Динев от карнобатското село Крумово градище не е просто магазинер, той е продавач- консултант, приятел, съветник… В продължение на повече от 16 години посреща хората с усмивка, себераздава се и се стреми да зарежда най-качествената стока. Винаги обръща специално внимание на по-възрастните хора, на трудно подвижните, отворя им вратата, помага при пренасяне на покупките. След години всеотдаен труд, той вече е пенсионер и се е отдал на заслужена почивка.

Чичо Злати отваря магазина още от ранни зори, работи повече от 8 часа на ден, шест дни в седмицата. Категоричен е, че „Клиентът е най –важен!” и винаги проучва предпочитанията на хората. Често отива до склада, за да избере най-доброто- това, което се търси. На работа е дори и в съботните следобеди, защото е обещал на хората и не може да ги остави без хляб. „Добрият имидж се изгражда с  всеотдайна работа и себераздаване. Най-важното е да обичаш работата си. По възможност на всеки, ако можеш да угодиш”, подчертава той.

На мнение е, че не винаги по-скъпата стока е по-предпочитана. В селото, и като цяло в България, всеки иска продуктите да са на по-ниска цената, но да са с по-добро качество. С усмивка споделя, че саламът „кучешка радост” се купува много по-бързо, отколкото по-скъпият колбас. Опитва от всичко, което продава, за да знае какво предлага на клиентите.

На работа той е и психолог, изслушва хората, помага им при избора на стока. Клиентите го чувстват като съветник, споделят с него проблемите и радостите си. „Магазинерът трябва винаги да е усмихнат, дори и да не е в настроение, да поставя клиента на първо място. Не може да се угоди на всички, но все пак се стремя да удовлетворя желанията на хората. Търпение и спасение, това е рецептата”, категоричен е той.

В с.Крумово градище магазинери през годините са предимно мъже. Чичо Злати е четвърти по ред, който се пенсионира на това място. Преди него са били чичо му Атанас Динев,  Георги Радев и Дичо Ангелов. През соца магазинът е бил на мястото на пенсионерския клуб.

Злати Динев споделя, че в началото му е било много трудно, с толкова много писане и смятане. Отнело му е около година да свикне с работата. На ден през магазина минават около 100 души, като до обяд са най-много. През 2014-2015 година е обслужвал най-много клиенти – 264 човека, но тогава са идвали и от другите села –  Драганци, Церковски, Железник, а хората сега намаляват. В съботните дни има най-много клиенти, а най-натоварено е лятото и зимата по време на празниците. През 2011г., като започва работа, са им възложили да изпълняват план- оборот. Той преизпълнява задачата с 41% и това негово постижение са го отразили в Националния вестник „Земя”.

Трудовата биография на Злати Динев е богата и впечатляваща. „Животът е по- интересен, като сменяш професиите”, казва той. Работил е като професионален шофьор, тракторист, багерист. Бил е в кравеферма, където са гледали 500 юници за угояване. Най на сърце от професиите му е работата като тръбоукладчик в „Газ Строй”, когато е управлявал 70-тонна машина. Бил е на строежа на първия газопровод през 1987 – 1988г., който е преминавал през целия Балкански п-в и при втория през 1999-2000г., който е бил с по-голям диаметър само за Турция. Командировали са го в Брянск, Русия, бил е и в Украйна. „Честно казано не ми хареса там, тук си е най-хубаво. Бил съм и в много други страни на екскурзии – Австрия, Унгария, в Румъния, Сърбия, Словения, Хърватия…Но, най-хубаво е в България”. От всички места, на които е бил, най-любимо му е Крумово градище, с чистия въздух и спокойствието.

За кратко време е работил и във фурната в селото и е станал майстор хлебар. На занаята го е учил Илия Господинов. Споделя, че преди е имало проблем с разпределянето на хляба. Хората са се редели на опашки пред фургона, но не за всички е оставал хляб. „Беше стълпотворение от народ, караха се,  дори до бой се стигаше и трябваше да реша проблема”. Тогава предприемачът в него се обажда, идва му идеята да каже на жената, която продава да записва предварително кой ще взима хляб за следващия ден.

По-късно работи и като охрана. След това започва като магазинер и това е най-дълго практикуваната от него професия. Всяка работа я е взимал присърце, затова винаги е ставал най-добрият. „Много професии съм работил. Всяко нещо си има тънкост, но най-важно е да обичаш работата си и всеотдайно да работиш”.

Казва, че е успявал да се справи с различните професии, именно заради това, че навремето в училищата са развивали техните заложби и са ги учили на труд. Задължавали са ги да работят, учили са ги ни на ред и дисциплина, всяка сутрин са имали гимнастика, редовно трудово обучение. Тогава са били много деца в селото, имало е и ученици от Церковски и Венец и са били две паралелки. Спомня си и за годините, когато е коледувал. Преди демокрацията в селото е имало коледарска група, с ръководител чичо Нейко. Той свързва това време с голямо веселие. Обикаляли са цяла вечер по домовете, малкият му брат е свирил на тъпан, а Стоян Славов на акордеона. След 1990г. групата се разпада.

Чичо Злати е с позитивна нагласа към бъдещето. За работата като магазинер споделя, че от една страна ще му липсва, но вече иска да се отдаде на пенсионерския живот. Според него трябва младите да поемат щафетата и да има приемственост между тях и възрастните. „Да работят младите, да има за тях работа, това е най-важно”.