Вече 39 години Атанас Демирев се грижи за визията на карнобатлии

Наско фризьора, както го знаят хората, е от старите коафьори в Карнобат, с 39 години стаж. Работата за него е призвание и удоволствие. Фризьор е на няколко поколения карнобатлии, има клиенти от 1 до 101 – годишна възраст. Обича да се шегува, че само котки и кучета не е подстригвал. В работата си е перфекционист и изпипва всичко до най-малкия детайл. Винаги е вежлив и уважителен към хората, с богато чувство за хумор.
„Една работа не я ли вършиш със сърце и мерак, по-добре не се захващай“, категоричен е Атанас Демирев.

– Как разбрахте, че фризьорството е вашата страст? 

– От малък ме влече фризьорството. Майка ми имаше едно куфарче с ролки, вземах го и отивах да навивам комшийките, тогава бях на 10-12 години. Правих им прически, подстригвах ги и това ми носеше голямо удоволствие. Така продължих и в ученическите си години. Самоук бях до момента, в който на 16 години започнах да се обучавам като бръснар в един салон, където майка ми почистваше. Салонът се намираше до църквата и беше към Кооперация „Изгрев“. На занаята ме научиха бръснарите бай Иван и бай Гочо. При тях започнах професионалното си обучение пет месеца, напълно безплатно. Бръснарството беше хубаво, но не ми даваше възможност да създавам прически и да къдря, исках да правя кичури, да експериментирам. След като осъзнах това, ме изпратиха да се обучавам още пет месеца за фризьор в Битовия комбинат „Устрем“ в Бургас.

Преминах обучението с отличен и се завърнах да работя в Карнобат, в бръснарницата. Към държавното имам 8 години. Съкратиха ни след Демокрацията и започнах да работя на частно. В държавното беше хубаво, ама нямаше много пари. Докато частната практика даде повече свобода на хората със занаят.

– Кога отворихте първия си салон?

– Още в бръснарницата, като работих, ме бяха научили хората. Преди обяд изкарвах смяната, после на частно. Цялата махала идваше, чакаха ме пред вкъщи. След като ни съкратиха, продължих в нас известно време да работя. После си купих едно фургонче на центъра, около 10 години бях там. По-късно отворих Фризьорски салон „Наско“ и в него работя вече над 15 години.  

– Вярно ли е, че фризьорите понякога влизат в ролята на психолог?

– За мен е удоволствие да работя с клиенти. Идват най-различни хора. Много често в работата ми се превръщам и в психолог. Клиентите ми се доверяват, разказват ми за личния си живот. Споделят ми за проблеми или радости, а аз им давам съвети, ако мога. Харесва ми, че съм сред хора всеки ден. Имам клиенти, които се подстригват при мен от самото начало, вече почти 40 години. Идват от Айтос, Бургас, Слънчев бряг, от селата и всички ме познават. Салонът посещават хора от 1 до 101 години. Подстригвал съм преди майките, бащите, а сега и децата, дори и внуците им. Само кучета и котки не подстригвам. По – трудно е с децата, трябва да се внимава много. Гледам да ги забавлявам, влизам в ролята на клоун, за да мога да ги подстрижа. Най-възрастният ми клиент е бай Иван книжаря, който наскоро навърши 101.

– От всеки може ли да стане добър фризьор?

– Не всеки може да стане добър фризьор, то си е вид дарба от Бога. Трябва да ти идва отвътре. Всеки може да изкара курса, обаче не ти ли е вложено, няма да е успешна работата ти. Като всеки друг занаят и този си има своите тънкости. Не е трудно, ако си се научил добре да си вършиш работата. Трябва да си внимателен и много уважителен с клиентите. Аз винаги съм добронамерен към всички. Някои от колегите, като кажат – тоз фризьор така, ония така… Според мен, за всеки влак си има пътници, няма значение кой какъв е, всеки има право на работа… Зависи от нас какво ще ни е отношението и как ще ги спечелим клиентите.

– Мислили ли сте да се занимавате с нещо друго?

–  Не мога да си представя да работя нещо друго. През живота си друга работа съм нямал. Обичам професията си и всеки ден идвам с желание. Някои хора отиват на работа без мерак. А пък на мен ми е удоволствие. Много ме радват и отзивите на клиентите. От понеделник до събота, графикът ми е пълен. Сутрин отварям салона в 9.00ч. и затварям вечер в 19.00ч. Всеки път има работа, но най-натовареният сезон е лятото. Понякога салонът е отворен и до 21.00ч. вечерта, покрай балове, сватби, банкети. Цял ден съм на крака, но това не ми пречи, не се изморявам, свикнал съм. Човек, като си харесва работата и с любов я върши, тогава не му е тежко.

– Какви са тенденциите в момента?

– Фризьорските тенденции през годините претърпяха големи промени. Връщат се старите тенденции, започнаха да се къдрят както преди със студеното къдрене. По – младите предпочитат да се боядисват. На мода е малко по-късото, на черта, също изтънената черта, на пластове. При цветовете карамелът е актуален, златен кестен, златно кафяво. Прекалено русото вече не е толкова на мода.

– Съветвате ли клиентите си, относно визията им?

– В повечето случаи, като не знаят какво искат, остават на мен, аз да им измисля прическа. И после остават доволни. Аз преценявам добре, според формата на лицето, каква да бъде прическата. На обло лице не може да направиш черта, защото няма да подхожда, а трябва да е удължена или стъпаловидна косата. На удълженото, не можеш да направиш обем, защото ще го издължи още повече. И цветът на косата се избира според кожата на лицето. При белите и по- жълти кожи се избягват светлите цветове, защото се сливат с лицето. В такъв случай могат да се ползват бои като светло кестеняво, златен кестен или пепелно русо. Черното пък състарява, подчертава лицето и бръчките излизат. Аз директно им казвам дали ще им подхожда цветът или прическата, давам им съвети.

– Днес фризьор можеш да станеш за месец, два… Добра ли е подготовката за толкова време?

– Курсовете са много кратки сега,  не може за толкова време да се научи всичко. Провеждат ги най-много два месеца, а това е малко време. Моето обучение беше почти година, имам две дипломи. То си е цяла наука фризьорството. Ние имахме теория и практика, от цял учебник трябва да знаеш всичко, да разбираш и от химия. Когато бяхме към държавното отивахме и на конкурси, печелили сме награди.

– Преди сте водили обучения, сега остава ли ви време за това?

– Водил съм курсове отдавна, защото имам това право. Обучавах, имаше доста желаещи. Последно при мен на занаят дойдоха да се учат 10 ученици. Сега обаче съм спрял с обученията. В момента, когато имам възможност, само ходя на семинари. 

– Защо хората наричат улицата, където се намира салонът ви – „веселата уличка“?

– Имаме голяма дружба на ул. „Христо Смирненски“. Всички знаят, че сме най-задружната улица, затова й викат „веселата“. Събираме се по рождени дни, именни дни, всякакви поводи празнуваме заедно, разменяме си подаръци. Като едно голямо семейство сме, винаги се подкрепяме, уважаваме и помагаме.

На всички настоящи и бъдещи клиенти, както и на всички мои колеги пожелавам да бъдат благословени. Бог да пази тях и техните семейства. Да бъдат здрави, много успехи да имат, както в личен, така и в професионален план. Винаги съм готов да помогна на всеки, защото вярвам, че всички имаме правото да работим и да се развиваме. Няма значение кой какъв е, важното е да бъдем уважителни и да работим с любов.