Илия Илиев: „Книгите ме обогатяват духовно, дават ми знания, развиват творческото ми мислене“

Илия Илиев е родом от Карнобат, с 35 годишен стаж като начален учител. Педагогическата му кариера започва от с. Крумово градище. От 22 години работи в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Грозден. Той е човек обичащ литературата и историята. Два пъти е удостояван с наградата за най-активен читател от библиотеката при НЧ „Д.Полянов-1862г.“. Посветен на своята професия, учи своите ученици на честност, любознателност и трудолюбие. Книгите за него са храна за духа и прозорец към света. Илия Илиев активно пише за „Карнобатски глас“. Споделя с читателската аудитория статии за събития, личности, празници и обичаи.

-Г-н Илиев, откъде е тази любов към писането? Всички ли във вашето семейство са четящи хора?

– Любовта към писането е отдавна – още като ученик в по-големите класове на гимназията. Спомням си, че ми бяха поставили задача да напиша за Джордж Байрон – за неговия живот и творчество. Аз се захванах с желание и написах нещо като статия за великия английски поет. По-късно учителката ми по български език и литература г-жа Радка Заркова ми постави задача отново да напиша за Слав Мерджанов, писал съм и за Чингиз Айтматов и неговата книга „Голгота“. И така постепенно възникна любовта ми към писането. В семейството ми всички са четящи хора, с висше образование, обичащи и харесващи книгите. Съпругата ми е филолог, аз съм педагог, синът ни е с „Публична администрация“, а тъща ми е бивша учителка по биология и химия. Всички ние четем и се интересуваме от света около нас.

-Как се раждат идеите за кого точно да разкажете във вестника?

– Активно започнах да пиша за в. „Карнобатски глас“ отпреди три години, като съм писал статии, свързани с бележити и интересни личности от Карнобат, за исторически събития, за национални герои и български поети и писатели, за традициите и културата, за църковни празници и обичаи в нашия край и в страната. Аз определям идеята като едно малко зрънце, което постепенно нараства, превръща се в растение и цъфти.

Така е и с моите идеи – те се посяват в съзнанието ми, покълват в мислите ми, растат и цъфтят – идеята се превръща в писмен факт и накрая се получава една цялостна и смислена статия.

-Кои са най-интересните факти и истории, на които сте се натъквали по време на своите проучвания?

– Почти във всяка една от моите статии съм се натъквал на някой интересен и любопитен факт. Например, в статията за мегазвездата на немското кино – карнобатлийката Ива Ваня, се натъкнах на факта, че тя се ражда в една обикновена конска каруца и въпреки различните перипетии, през които преминава, успява да се превърне в бляскава филмова звезда. Друг факт, на който попаднах наскоро е за класика на детската литература Асен Разцветников, който наред с детските творби, пише и текстовете на около 30 стари градски песни и модни шлагери.

-Как изглежда пътят от идеята до готовия текст?

– Статия не се пише лесно. Първо трябва да се появи целта за писане, да се съберат и обработят няколко на брой материали, относно това, за което ще се пише. Следва самото писане, оформяне, преглед и коригиране на статията и чак тогава има вече готов за публикуване текст.

-Вие сте учител с дългогодишен педагогически стаж… Как се промени професията през годините?

– Да, аз съм учител, с над 35 годишен стаж в професията. Учителската професия претърпя последните години известни промени. Черните груби дъски и белият тебешир, прашните гъби за изтриване са в историята. Появиха се бели дъски, интерактивни дъски, маркери за писане и др. Промени се и самото преподаване в часовете – особено напоследък с появата на иновативните методи и технологии. Едно е било навремето, друго е сега, но същността и значението на учителската професия си остана същата – обучение и възпитание на младото поколение в духа на човешките ценности и добродетели.

-Какво ви носи работата с децата? На какво искате да научите вашите ученици?

– Като учител в начален етап на образование работата с децата ми носи радост и удовлетворение. Когато си заобиколен с деца се зареждаш с положителна енергия и учителят остава винаги с млад дух и никога не остарява. Е, остарява постепенно видимо физически, но по дух си остава винаги млад. Знанията, които придобиват учениците, техните успехи и по-нататъшната им реализация в живота – това е моят успех, моето щастие и удовлетворение от моята педагогическа работа в класната стая. Искам да науча учениците си предимно да бъдат хора, честни, любознателни, трудолюбиви, да обичат България, нейното минало, нейната прекрасна природа и да израснат едни достойни граждани на своята страна. 

-Сбъдната мечта ли е за вас учителската професия?

-Да, за мен учителската професия е една сбъдната мечта, въпреки че и досега голямата ми страст е историята като наука, така се стече съдбата, че се реализирах като начален учител, а историята остана като мое второ занимание. Обичам исторически четива за интересни личности и събития, оставили дълбока диря в историята. Интересува ме живо миналото на нашата страна, на моя роден град и Карнобатския край.

Не случайно като дипломант в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в гр. Благоевград защитих с отличие дипломна работа на тема: „Просветното дело в Карнобат и Карнобатско през Възраждането“.

-Вие сте сред най-активните читатели в библиотеката. Хоби или потребност е четенето за вас? Какво ви дават книгите?

– За мен е жизнена потребност, както храната, въздуха и водата за живота на човека. Аз самият не мога без книги. Обичам да чета много и редовно заемам книги от читалищната библиотека в града ни. У дома притежаваме огромна библиотека с около 1500 тома книги. Книгите ме обогатяват духовно, дават ми знания, развиват творческото ми мислене. Те са прозореца ми към света, учат ме на мъдрост, чрез тях опознавам света около мен.

-Според вас нужен ли ни е Ден на народните будители? Носи ли днес той онзи заряд, който  има преди 100 години?

– Според мен трябва да го има Деня на народните будители. Това е ден, в който обръщаме взор назад, правим равносметка, прекланяме се пред подвига и делото на стотиците народни будители- всички ония книжовници, просветители, революционери, писатели и творци, допринесли за съхраняване на вярата, традициите и българщината през вековете на робство. И отдаваме почит на съвременните будители.

Този ден носи същия заряд отпреди сто години. Будители е имало, има и днес и ми се струва, че ще има и за в бъдеще.

-Какво да очакват читателите от вас за следващите броеве?

– Нека да остане като изненада за читателите на в. „Карнобатски глас“.