Гласът

Кметът на Карнобат:“2020 година ни показа, че по – важно от живота и здравето на хората няма“

– Каква беше 2020г. за община Карнобат, г-н Димитров?
-Този път ми е много трудно да дам оценка на отминаващата година. Когато питат един кмет каква беше годината, обикновено се имат предвид финансите. В този смисъл отговарям: Годината беше успешна, даже преизпълнихме плана за собствените приходи, ще има и преходен остатък. При бюджет, приет с начален план 30 296 000лв., ние приключваме годината с 31 860 000лв., което означава близо 1,5 млн. повече. Приходите са повече в държавно делегираните дейности, имаме ръст и в местните приходи. Постигнали сме една по – висока събираемост, защото положихме усилия да си съберем задълженията от минали години.
Не се радвам на тези цифри, защото никой не може да каже какво предстои. Онова, което бяхме заложили в бюджета като капиталова програма – почти всичко е изпълнено. В същото време, в мен самия, в колегите ми, има едно усещане за безвремие.
Като казвам, че сме изпълнили капиталовата програма, реално става дума главно за проектиране и строителство. Не изпълнихме тази част, свързана с културния и спортния календар. Празникът на града на практика само го маркирахме, отпадна Балканският фестивал на изкуствата, както и редица други събития, които ни даваха възможност да празнуваме, да наситим дните си с емоции, с положителни чувства.
Сега имам усещането, че навсякъде се е наместила една апатия. Хората нямат желание да празнуват. Не говоря за страх. Говоря за чисто човешкия инстинкт за самосъхранение. За съжаление пандемията не ни подмина, въпреки взетите превантивни мерки. Надеждните ни, че новоизграденото отделение за лечение на Covid-19 в МБАЛ -Карнобат, няма да се ползва, не се сбъднаха. През последните седмици то работи с пълен капацитет, в него се лекуват пациенти, които имат нужда от по – сериозна медицинска помощ. За съжаление загубихме и хора, една част от тях много млади.
В този смисъл, не мога да нарека една такава година добра.
-На какво ни научи 2020 година, какво ни показа?
-Показа ни, че по – важно от живота и здравето на хората – няма. За мен това е най-голямата ценност. Едва след това идват другите ценности, свързани с качеството на съществуването ни.
Показа ни, че онези духовни ценности, с които бе наситен животът ни преди пандемията, са били от изключителна важност.
В стремежа си да пазим съществуването на хората, изгубихме една значителна част от онова, което изпълва със съдържание понятието живот -общуването, възможността за спорт, култура, социални контакти.
Около нас е пустота. Една значителна част от фирмите в Карнобат или не работят, или са с намален обем на дейността си. Безработицата скочи два пъти, фирмите загубиха пазари. Най-лошото е, че още не знаем къде сме – дали това е втора вълна, очаква ли ни трета вълна. Какво ни очаква от тук, нататък? Стряскащ е фактът, че не можем да правим планове. Някак животът тече ден за ден.
Децата вече изнемогват в електронната среда, в която учат и живеят. Ученето онлайн промени посоката на техните желания. Докато миналата година, по това време, те се надяваха да бъде удължена зимната ваканция, сега те чакат момента, в който ще се върнат на училище. Радващ е фактът, че децата искат да ходят на училище, че оценяват предимствата на присъственото обучение. Няма какво да се залъгваме. Колкото и да е добра комуникацията в електронна среда, при обучението на живо се дават други резултати. То най-вече оказва влияние върху психичното здраве на децата. Доста време те живеят в изолация. Не могат да общуват помежду си, до минимум са ограничени т.н. им „събиранки“, затворени са местата, където традиционно те се срещат извън училище – спортната зала, фитнеса, в школите и съставите, кафетата, дискотеките, клубовете по интереси. Все места, където младите хора прекарват една голяма част от свободното си време.
Страдат не само децата и младежите, но и възрастните хора. Пенсионерските клубове, които са втори дом за мнозина от тях, са затворени от пролетта. В общината пенсионерските клубове са 33 и те даваха възможност за социални контакти на хората от третата възраст. Мисля, че тепърва ще се прави оценка на тази страна на пандемията, която оказва изключително влияние върху психиката на човек.
Затова е и усещането за безвремие. Но пък се прокрадва и един скрит ентусиазъм, че утрешният ден ще бъде по – добър от днешния. Време е да наситим мислите и часовете си с оптимизъм, да мислим позитивно, че 2021 година ще е по – добра от отиващата си 2020 година.
-Ще успеем ли да пренесем този оптимизъм в бюджета на общината за 2021г.?
-Вече споменах, че община Карнобат ще приключи годината с преходен финансов остатък. Умишлено сме търсили рестриктивния бюджет. Тоест, ако ние вървим към изпълнение на приходната част над 100%, в разходната трудно ще достигнем 80 – 82%. Правили сме икономии, тоест „свивали сме колана“ и то главно заради това, че не знаем какво ни очаква през следващата година. Една значителна част от приходите на община Карнобат идват от собственост. Но тази собственост ние не я експлоатираме, ние сме я отдали под наем, под аренда. Ако стопанските субекти, разбирайте фирмите, са зле, ние може да не получим част от тези планирани приходи, което означава, че заложени разходи в бюджета, в един момент, могат да се окажат „кухи разходи“, ако ги няма постъпленията. Този преходен остатък, донякъде, идва да компенсира един такъв риск.
В бюджета пак ще заложим необходимите параметри най-вече за социални дейности, защото Карнобат има облика на социален град, а това струва пари, сериозен финансов ресурс. Няма да оставим патронажната грижа, асистирането на хора, които са изпаднали в беда и не могат да се обслужват, детските заведения, млечната кухня, социалните си домове, центровете си за настаняване от семеен тип.
От тук нататък са проблемите по чистотата. Предстоящите разходи надхвърлят 1 800 000лв., като имаме предвид, че това е песимистичната прогноза. Биха могли и да са повече, защото се оказва, че хората, когато са вкъщи, генерират повече отпадъци. Таксите за депониране на отпадъците в депото в Братово скачат с 12 лв. на тон, увеличава се и минималната работна заплата. Ако ние не увеличим такса смет и не осигурим нужните средства, които да покрият разходите по услугата, ще трябва да дофинансираме, за сметка на други местни дейности. Става въпрос за социалните ни, културни и спортни дейности. Тоест, каквато и да е годината, ние трябва да планираме текущите разходи, за да осигурим нормалното изпълнение на дейностите от всички сфери на живота, за да можем да говорим за някакво качество на живот.
-Ще има ли ентусиазъм за инфраструктура догодина?
-По отношение на инфраструктура в бюджета ще заложим нормалните неща. И в момента върви ремонт на тротоарите по ул.“Петър Берон“, ул. „Алеко Константинов“, ул. „Марица“. След това ще продължим и по ул. „Искър“. Общинското предприятие е ангажирано с подмяната на осветителни тела. Имаме изиграни обществени поръчки и вече разплатени готови проекти. В пълна проектна готовност сме да кандидатстваме по европейски фондове за финансиране, а други ще изпълним със собствени средства.
Работата по инфраструктурата върви, не сме спирали. Застоят е главно в областта на културата, спорта, туризма, социалното общуване… В тези сфери няма как да се преборим с факта, че трябва да спазваме дистанция. Дистанцията при нас вече се отъждествява със самоизолация, което не е хубаво.
-Да завършим малко по-оптимистично, с едно пожелание към жителите на общината?
-Почти всички пожелания, между нас, хората, когато общуваме, винаги са били свързани със здраве. Само че едва сега разбрахме стойността му. Призивът ми към всички е:
Пазете се. Бъдете живи и здрави, за да обичаме, да се радваме на семействата си, за да продължим напред и да се върнем към нормалния си живот. Убеден съм, че скоро ще дойде моментът, когато отново с приятелска прегръдка ще се поздравяваме.

Виж още

Още новини

Вашият коментар