Гласът

Коминочистачът Жельо Денчев: „Винаги ще има нужда от нашия занаят“

Той е на 70 години и все още се катери по къщите, за да чисти с усет, търпение и вещина комините. В региона е може би единственият, както казваме – истински коминочистач, учил се от старите майстори в занаята. За това свидетелстват и черно – белите снимки, на които е с шапка и телена четка през рамо и  с възхищение го гледат дечицата, протегнали ръчички, за да го пипнат за късмет. И до днес се знае, че ако докоснеш копчетата на коминочистача или неговите четки, или пък се оцапаш със сажди, това ще ти донесе късмет и щастие. Затова ви предлагаме да се докоснете до един истински коминочистач. Неговото име е Жельо Денчев. Но повечето хора го познават просто като Жельо Коминочистача.

-Откога сте в занаята?

-В София започнах този занаят, 1987 година. Там живях, там ми отидоха младините. В онези години работих в строителството. И тогава все не стигаха паричките. Случайно стана така, че започнах допълнително работа в едно предприятие за комплексни услуги. Там назначаваха на 4 часа. И така постъпих на работа като коминочистач.  Имаше човек, който ни учеше. Показа ни разни неща и ни пусна да работим. Едно време нямаше курсове, само ни гледаха дали можем да пазим равновесие и ни вземаха. В предприятието ние бяхме някъде 8 човека. Ходихме с едно топче, една четка и въжето. С две думи от въжето започнахме, старецът така ни учеше. Даваха ни 30% от заработеното. Като дойде демокрацията напуснах държавната работа и започнах сам. Отворих си моя фирма, на „Графа“ беше офисът. 

-На времето повече ли работа имаше?

-Имаше много работа тогава. На ден съм чистил по 5-6 комина. Навремето нямаше климатици, токът беше поскъпнал, нафтата също взе да става скъпа и всичко стана на дърва и въглища. Тогава имаше много комини за чистене.

-Тогава по -заплатени ли бяха тези услуги?

-Като пари бяха много по-малко, но парите бяха по-стойностни тогава, така че пак е било заплатено.

-Как реагират хората като кажехте, че сте коминочистач?

-Някои се зачудват, някои се зарадват, викат дай визитка, дай адрес. Има много случаи като ме видят, че съм коминочистач и да ме заговарят. Особено в София, беше страшно. И копчета са ми късали за късмет, на четката косъмчета са откъсвали. То не можеш да му кажеш на човека – недей. Защото го виждаш, че е мераклия. Накрая ме принудиха да купувам телени четки. През ден, през два правих четки. Най-интересно беше на децата, на по-младите, бягат и късат копче или косъмче от четката. На много места хората са ми правили снимки и клипчета как чистя комини.

Давали са ме по телевизията преди много години, в предаването „Добро утро“. Даже и по сватби са ме викали, да ме видят с бомбето и шлифера.

-Сега с какво е по – различна работата от едно време?

-Едно време нямаше много инструменти. Сега е по – различно. Има удължители, имам прахосмукачка да хващам пушека.

Когато започнаха да се появяват по-тежките комини си направих приспособление. Почнаха хората да горят сурови дърва, горят най-различни неща и се получава един кокс вътре и се стеснява. Като се стесни коминът, като пускат отгоре топчето, те го пресоват това нещо и не могат да го пробият, защото е стеснено, залепено на стената. Колкото повече чукат отгоре, толкова повече ми усложняват на мен работата. Пресоват го това нещо, направо какво да ти кажа… Един път едно дуло от танк бяха вкарали да пробиват комина. Как са го прекарали това нещо, не знам. И не могат да  го пробият, скъсало се въжето и то останало вътре. Аз отидох и разбихме отдолу мазето в апартамента и почнах с моята машинка. Изрових го, дулото падна и коминът се очисти. Машинката си е лично моя милост. Аз съм я измислил, аз съм си я направил. 90-та година вече я имах. Идеята я пазих в тайна много години. И до днес си я ползвам, даже и подобрения съм й направил. Аз се почувствах добре като направих машината, че съм направил нещо истинско.

Има много интересни случки по време на работа. Тесли съм вадил, чукове, играчки. Много ми е смешно как влизат тези неща. Книги съм вадил, дали някой ги е крил вътре, не мога да кажа.

-Кога се върнахте от София?

-От 20 години съм се завърнал тука. Аз съм от Терзийско. Като се върнах много рядко работих като коминочистач. Донесох си инструментите. Тук – там на някой приятел съм чистил комина. Научиха ме хората и почнаха да ме търсят. Работа има много. Търсят ме от Ямбол, Сливен, Айтос, от всякъде ме търсят.

-На колко време се чисти коминът?

-Различно е, зависи какво гориш. Има хора, горят пластмаси, горят каквото намерят. Този комин, който гори пластмаса се запушва бързо. Има други берат борови шишарки да палят печката и така се запушва най-бързо. Тези, които си горят нормално, коминът изобщо не се запушва. Има комини, които могат да карат много години и въобще не се нуждаят от чистене. Едно време имаше и кахлени камини, тогава ме учиха онези дядовци да ги чистя, те са по- интересни, ама вече не се срещат.

Голяма част от хората чистят комините зимата, когато се запушат. Но комини се чистят лятото, за да са готови за отоплителния сезон. Когато ходя на обект казвам на хората –  търсете ме преди ремонт, преди да освежите  къщата, защото колкото и да пазя, както и да пазя, то е сажди, то е комин, чернилка. Не можеш да го опазиш идеално, цапа по-малко.

Има комини, особено на блоковете, за които се налага къртене. Те са сифонни комини, не са прави комини, правят два ъгъла и не могат да се чистят по традиционния начин. Но с моята машинка става. Всеки занаят си има тънкости. Сега е улеснено. Отиваш с прахосмукачката, стълбичката,с инструментите…

Лесен ли е занаятът?

-Всеки занаят е труден. Няма лесен занаят. На този, на който му се отдава, той ще го открадне, с поглед ще го вземе.

На пръв поглед работата на коминочистача изглежда много лесна. Но на практика е много труден занаятът. Лесно е да пуснеш топчето, ако мине – добре, но ако не мине става интересно. Тогава почваме да се мъчим, въртим отдолу на ръка, каналите както чистят и докато стигнеш до долу и после чистиш. Това беше на времето работата. Стигах 20-30 метра височина, зависи от сградата.

Нашата професия е много интересна, има и измислени песни за нея. За нея трябва да си съвестен и отговорен, защото хората те пускат в домовете си. Много е важно да не те е страх от височината. Докато работих в София съм научил много момчета на занаята, все студенти. Те работеха на 4 часа да изкарат някой лев.

-Ще има ли и в бъдеще нужда от коминочистачи?

– Засега има работа, според мен няма да свърши работата. Сега има отдушници, климатични инсталации. Винаги ще има нужда от коминочистачи. Занаятът с мене няма да си отиде, все ще се намери някой  мераклия и тука да го науча. А при  нужда от коминочистач тел.: 0899303339 и 0886054978.

Виж още

Още новини

Вашият коментар