Обградена с обич и уважение, Димка Вълкова от с. Сигмен посрещна своя 100-годишен юбилей

На 14 юни, обградена от обичта и уважението на деца, внуци, правнуци и близки, Димка Вълкова от карнобатското село Сигмен посрещна своя 100-тен рожден ден. Многолюдното семейство на баба Димка се събра в нейното родно село, за да отпразнува юбилея.  Заедно със своите девет правнуци тя духната свещите на тортата. Сред гостите бяха и членове на читалището в селото, чийто дългогодишен деятел е била столетницата. Юбилярката бе поздравена и от кмета на село Сигмен Сребрин Петров.

Димка Вълкова е родена на 14.06.1924г. в с. Сигмен, община Карнобат. Произхожда от една от фамилиите, основатели на селото – Курдовите. За фамилията има достопочтена памет още от турско време, подчерта в своето приветствие читалищният деятел Радка Калева – Инджиева. Тя припомни, че първият кмет на селото след Освобождението е дядото на Димка Вълкова – Райно Курдов. Баща й Вълко Райнов, като активист на БЗНС „Ал.Стамболийски“, е бил арестуван през юни 1923г.

До осми клас Димка Вълкова учи в родното си село. Дълги години е активен член на НЧ “Светлина – 1922г.“. Брат й Петър Вълков е един от водещите младежи преди и около 1944г. Тя споделя възгледите му и е плътно до него навсякъде.

Летописната книга на читалището пази спомени за активната самодейност на Димка Вълкова. Тя, заедно със своя брат, е част от театралната група, която през 1945г. подготвя и изнася в читалището три пиеси „По неволя доктор“ от Молиер, „Икония – партизанката“ от Иван Балканов и „Човек без сърце“. От представленията е събрана сумата от 21 105лв., които остават в полза на читалището. Ръководител на театралната група е учителят Ненко Гроздев.

През 1946г. Димка Вълкова се омъжва за Иван Вълев от Сигмен. Това е времето, когато голяма част от хората в селата отиват да работят в градовете. Веднага след женитбата двамата заминават за Габрово, заедно с брата и съпругата на Иван. Там живеят заедно на квартира, жените се грижат за домакинството, а мъжете работят в металообработващи предприятия. Съпругът Иван работи като стругар.

След 2 години се връщат в Карнобат. Това са трудни времена, живеят няколко години на квартира. За да построят собствен дом, започват да правят сами тухли. Глината копаят от местност, източно от болницата в града. По-късно заживяват в още недовършената къща. Заедно със съпруга си създават голямо и сплотено семейство.  Имат трима сина- Веселин, Сава и Петър, три снахи, 6 внуци и 9 правнуци.

Трудовият път на столетницата преминава през различни професии и предприятия.   През лятото работи известно време в Консервна фабрика с. Грозден, била е шивачка в цех в „Петкова мелница“, на ул. „Стара планина“ и в цех, намиращ се на територията на днешното БКС.

Работила е като готвачка в работническия стол на Ремонтен завод „Болгар“, а по-късно и като шлосер в същото предприятие, където се пенсионира. Немалко време е била и домакиня, за да се грижи за отглеждането на синовете си.

След пенсионирането си се посвещава на най-прекрасното занимание – да  помага за отглеждането на децата на най-малкия си син.

Баба Димка посрещна своя 100-тен рожден ден сред любимите си хора, заобиколена от внуците и правнуците и радваща се на любовта на своите деца.

Бъди и жива и здрава още дълги години, бабо Димке!!!