Гласът

Почина народната певица Стайка Гьокова

Стайка Гьокова е една от песенните легенди на България. Талантът й е неповторим, а песента е нейната съдба. Преди време тя сподели: „Крепеше ме преди всичко любовта към народната песен, сякаш с нея лягах и с нея ставах. Тя ми удължи живота“. Гласът на неповторимата Стайка Гьокова се отличава ярко сред тракийските изпълнители. Стайка Гьокова е една от най-емблематичните певици вписали се в тракийската народо-песенна школа. Безспорен талант, доказан и утвърден във времето. Най-съкровеното желание на певицата беше да намери свои следовници сред младите хора, за да може неповторимостта на народния гений, носен от такива певици като нея, да пребъде във вековете.                        

„Все повече се убеждавам, че един живот не стига да обхване богатството на българската народна песен“, казваше Стайка Гьокова. До последния си дъх вярваше, че  още може да бъде полезна. Защото беше убедена, че гласът остарява последен. А нейният глас остава едно безценно богатство за националната ни фолклорна съкровищница.

Всички, които я познават, са категорични, че тя е певица с голямо сърце, обичаща своята страна и роден край. Родена на 7 септември 1930 г. в някогашното село Тастепе, сега Смолник. Историята за нейния живот е разказвана многократно, но най-интересно, като че ли от фолклористката Виктория Букурещлиева.

„Преди 90 години, в някогашното село Тастепе, сега Смолник, Карнобатска община, се ражда чедо от женски пол. Дават му името Стайка, на свекървата от Радиивановия род – рода на бащата Иван. Орисниците даряват малката Стайка с красив, силен и плътен глас. И по майчина, и по бащина линия всички пеели. Още навремето били прочути певци. Малката певица бързо „наизустявала“ чутото от по-възрастните, особено от бабата, чието име носела“.

Любопитен епизод в семейната й хроника е историята с един неин прадядо по майчина линия, който се включил в облога на няколко майстори-певци да пеят, докато не им свършат песните и не им секне гласът. Надпяването продължило три дни, ама то не било вече състезание, тъй  като само стайкиният дядо продължавал да пее без да му секне нито гласът, нито потокът от песни, леещи се една след друга…

„До сетния си дъх Стайка Гьокова ревниво пази и дарява на по-младите следовници-певци наследеното от предците, песните на родния край. Ненавършила 17 години, баща й я омъжва, верен на старите традиции на своя род. Съпругът на Стайка – Гьоко, се оказва най-верният спътник в живота й и най-добрият критик по пътя й на певица, извървян съвместно. През 50-те години на миналия век двамата съпрузи, водени от желанието си и „другите“ да чуят умението на Стайка да пее, се озовават в Радио Стара Загора. По необясними причини бащата на Стайка не можел да възприеме „момиче да пее като мъж“, така приемал уникалния й алтов тембър. Под негово влияние пред комисията тя запяла като популярната в онези години Атанаска Тодорова – във високия сопранов регистър. Специалистите не харесали този начин на интерпретация на народната песен, представен от младата певица.

Окрилено от желанието да покажат и на „останалия“ свят извън родното село майсторското умение на Стайка да изпълнява народната песен, младото семейство стига до София и Радио София. Късметът им се усмихва, упоритостта им е възнаградена. По време на прослушването в комисията са легендарният отговорен редактор на редакция „Народна музика“ в онези години Георги Бояджиев, познат още като бай Жоро, незабравимите Коста Колев, Цвятко Благоев. Слънцето огрява звездния път на бъдещата голяма певица. Докато Стайка пее, бай Жоро тихо й нашепва: „Булка, я запей, както си говориш“. С тези думи всичко се преобръща, творческият път на Стайка поема друга посока. Редят се една след друга емблематичните й песни: „Разширило сей небето“, „Аврам Зорница думаше“, „Изкачил ми се млад Стефан“, „Караджа дума Русанка“ и още, и още… Не е случаен фактът, че Стайка Гьокова е една от най-добрите майсторки на бавната песен, и то с рецитация.

Оставила зад себе си повече от половинвековна концертна дейност, повече от 150 записа на народни песни, съхранени в музикалния фонд на Българското национално радио, още 200 дешифрирани (нотирани) от Елена Стоин и Михаил Букурещлиев, запазени в архива на БАН – Института за музикознание. Обиколила света и разнесла славата на българската народна песен до всяко кътче на планетата, Стайка Гьокова и до днес е съумяла да съхрани тембристия си плътен, алтов глас, неговата издръжливост и цвят. 100-те самостоятелни концерта, направени назад във времето по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава, донесоха приходи, които певицата дари на тогавашната Детска асамблея „Знаме на мира“ и Музикалното училище за народна музика в Котел…

За национален принос в популяризирането на народната песен е удостоена с приза „Нестинарка“ от Бургаския фолклорен фестивал. Носителка е на званието „Заслужил артист“,  „Златната лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България, на многобройни отличия и грамоти“. Почетен гражданин е на град Карнобат от 2001 г. Признание за невероятния принос на гласовитата певицата за разнасяне славата на българския фолклор е учреденият на нейно име конкурс „С песните на Стайка Гьокова“, който от 1999 г. се провежда в Карнобат. Оттогава до днес на него се явяват десетки млади певци, обзети от желанието да следват нейния път.  Община Карнобат организира конкурса с много любов и признателност към своята землячка, почетен гражданин на Карнобат.

Историята на народната певица Стайка Гьокова не спира дотук. Тя винаги ще бъде част от нашето духовно минало. Гласът й, неговата сила, дълбочина и специфичен алтов тембър са съхранени в десетките записи.

През 2015 година община Карнобат реализира проект „Живата памет – съхраняване, възраждане и предаване на културното богатство на Карнобатския край по „ПРСР“ 2007-2013г., чрез Сдружение „Местна инициативна група“. Изпълнението  на проекта предостави уникалната възможност да бъдат съхранени  най-добрите изпълнения на народната певица Стайка Гьокова, от които ще се учат поколения напред. В аудио диск е увековечен  гласът на даровитата изпълнителката. В него са записани 14 от най-хубавите песни на нашата съгражданка.

До сетния си дъх Стайка Гьокова, милееше за родното си село, за Карнобат и завинаги остава в сърцата на карнобатлии.

Виж още

Още новини

Вашият коментар