Гласът

Под ръководството на Атанас Тодоров започва засаждането на новата градска градина в Карнобат

За градската градина се сещаме, когато ни налегнат адските жеги през летните месеци и търсим кътче прохлада през юли и август – зажаднели за свежест и отдих сред жива зелена природа. Когато ни се иска да избягаме от излъчващите дзифт и мараня бетонни панели, от напечените от слънцето асфалтови пътеки на ежедневието ни. Но прибягвайки до хладината на карнобатската градска градина, едно зелено късче от природата – изкуствено създадена природа – с труда и отдадеността на толкова много хора преди нас, едва ли се замисляме, че нашата градска градина е вече на 130 лазарника !!! Че зад нейната дълга история се прокрадват сенките на доста съвременни будители от края на 19 век, като учителя -ентусиаст Атанас Тодоров /1863 – 1936 г./.


Той отдавна трябваше да влезе в пантеона на Карнобат със своя труд и деятелност по създаването на градската градина през далечната 1894 година. Когато започва засаждането на градината Атанас Тодоров е на 31 години. Може би се запалва от създадените вече в Силистра, Пловдив, София, Варна, Севлиево и Велико Търново градски градини?! Може би и времето за парцелиране на такова кътче от Карнобат вече е назряло, но както четем в архивите „карнобатския околийски лекар препоръчва през 1897 година да се регулират и застелят с камъни улиците, с което ще се отстрани неимоверната градска кал“.
Разпространението на холерата през 1895 и на чумата през 1899 година мобилизира населението на града да спазва строго разпоредбите на кмета за поддържане на чистота.
В документите от ДА- Бургас за създаване на градска градина за отдих на гражданите за пръв път се говори през 1893 год., когато е определено място за нея. А през 1909 година е приет проект за нейното разширяване. Учителят Атанас Тодоров е един от съвременните възрожденци на град Карнобат.

Снимка: Старият Карнобат

Атанас Тодоров /роден на 27 септември 1863 г. – починал на 13 април 1936 г./ Една скромна и трудолюбива личност, останала в съзнанието на съгражданите си с името и делата си. Когато, през далечната 1893 година Общинският съвет на Карнобат взема решение да отреди за изграждане на градска градина в местността „Изията“ на север от шосето София – Бургас , по това време кмет на града е предприемчивият Никола Рухчев.

Снимка: Старият Карнобат

Тогава обществени паркове имали вече Силистра /1870/, Пловдив /1878/, София /Александровската – 1878/ Борисовата – 1882, Градината при Докторския паметник – 1889, Морската градина във Варна – 1884, Севлиево – 1887 и Велико Търново – 1891. И след тези големи градове през 1894 година, изпреварвайки в паркостроителството Шумен, Стара Загора, Русе, Видин и Бургас, в малък и кален Карнобат се разграфява, парцелира и залесява Карнобатската градска градина.
Под ръководството на учителя Атанас Тодоров, който бил завършил с отличие Садовското земеделско училище през 1886 година, през 1894 година се подема инициативата за засаждането на новата градска градина. Той е и пръв председател на образуваното по-късно дружество за залесяване в Карнобат. Заедно с лесовъда Нейчо Попов, който завършил Садовското земеделско училище са били създадени първите площи на градината. С много доброволен труд на ученици и граждани са засадени дъб, бряст, акация, липа, чер и бял бор, ясен, кестени, гинко билоба и други. И до днес основната част от първоначалното парцелиране на парка е запазено.

Снимка: Старият Карнобат


Когато през 2010 година, преди подновяването на насажденията по европейския проект, специалистът- дендролог Жека Митева дойде да огледа и прецени кои дървета да се премахнат, за да се засадят нови, тогава тя каза, че създателят на Карнобатския парк – Атанас Тодоров е бил един добър дендролог, който е заложил хубави видове, като гинко билоба, дърво, което расте много бавно, но е много ценно.

Снимка: Димчо Тонев

Днес, когато в свободното си време младите карнобатлии се разхождат из обновената и много красива градска градина, едва ли някой ще им припомни, че преди повече от 150 години, в Карнобат се е родил учителят Атанас Тодоров, който през 1896 година получава първа награда от Министерството на народното просвещение за най-добре уредена градска градина в цялата страна.
Автор : Димчо ТОНЕВ

Виж още

Още новини

Вашият коментар