С усмивка да си спомним за Насето!!!

Наско Димов, невероятен журналист, перфектният приятел, колега-мечта. Преди три години той ни напусна, неочаквано, без да предупреди… Тогава беше много тежко, тъжно и непоносимо. Днес, в този прекрасен 28 ден от август, тъгата е още по-голяма, пустотата се усеща в любимия му вестник, но пък страниците на „Карнобатски глас”, пазят жив спомена за него.  От сърце и с много хъс пишеше за всичко, което се случва в общината. Най-обичаше историческите теми, които изискват задълбочено търсене и откриване на значими и интересни факти от живота на Карнобат, на неговите хора, личности и събития. Е, спортът, изявените ни таланти и  хората, които неспирно работят за него, си останаха неговата тръпка.

Десетките репортажи и предавания, които той направи за местната Ефира телевизия пазят спомена за момчето, което на шега се впусна, в далечната 1996г.,  в дебрите на журналистиката. А радиото, то така и не го спечели за своята кауза, но винаги, когато трябваше, работеше и за него.

Наско беше жива енциклопедия, компетентен, дори по теми,  за които трудно можеш да предположиш, че са важни за някого.Никога не се натрапваше със своята начетеност, не парадираше, не се налагаше, но винаги беше прав в споровете на теми – като започнеш от финансите, минеш през религията и стигнеш до великата конспирация.  Сега разбирам, че подобно на своя любим герой  – добрия войник Швейк – е спазвал максимата: „Не е на добре, когато човек изведнъж започне да философства – това винаги намирисва на делириум тременс…”.

И така, с една усмивка, нека спомним за Насето!

Колега Димов, винаги ще живееш в нашите сърца! Липсваш ни!!!!