Разказът на Александър Малчев започва в далечната 1913г., когато неговите родители, тогава малки деца, биват насилствено прогонени със семействата си от родните места. Баща му и майка му винаги са разказвали с болка за тези трудни години, когато изселват тракийските бежанци. Със спомените на своите родители, г-н Малчев направи съпричастни присъстващите на проведената Беседа-дискусия за Деня на Тракия.
Майка му е родена в Силивренско през 1908г. Била е на пет години, когато през 1913г., с биволски коли са отпътували за Карнобат. Живеят в землянки, в района на Института по ечемика. Били са тежки години. Преживявали са с работа по ниви, с чужди помощи… Строят примитивно жилище в Дренашката махала.
„Благодарение на това, как да го кажем – маджурски инат, успяват да преуспеят”, категоричен е г-н Малчев.
За баща си той споделя, че е роден 1904г. в село Евренли, Визинска околия. Също от богато семейство. Казвал му е, че са имали много животни и ниви… През 1914г. идват турците и ги изселват. Изчакват да приберат реколтата и да вземат всичко, говедата, натрупаната зимнина. Натоварват на една кола три семейства. Отвеждат ги в Гърция. И там са живели в немотия. Гърците не са се отнасяли добре с тях и решават да отпътуват за България.
Александър Малчев споделя, че в Карнобат трагедията се повтаря. Баща му е разказвал как на гарата ги посреща някой мошеник, който иска пари от дядо му Илия. Обещава да им намери място, където да живеят, но взима парите и изчезва. „Беднотия, трагедия”…, повтаря с въздишка г-н Малчев за живота на своите близки.
През 1918г. ги заселват в Аспарухово, където отново няма какво да се работи. През 1920г. баща му започва работа в село Трояново при Попстанчеви, които имат работилница, фабрика и мелница. През 1925г. се преселват заедно с Попстанчеви, които местят бизнеса си от Трояново в Карнобат.
„Отдавам почит на всички бежанци от Карнобат, тези които ме възпитаха да обичам, да тача милото, където те са родени. Говорих пред вас с почит и уважение към тракийците от Карнобат, които са успели да се отърсят от пепелта и да участват в строежа на нова България”, с тези думи г-н Малчев завърши своя разказ, с който представи трудния живот на своите предци.
