Карнобат

1 ноември през погледа на един млад будител

1 ноември винаги е бил скъп празник за младия карнобатски творец Владимир Илиев. Той е по-значещ за него дори и от 24 май, защото това е празник, освен на събуждането, и на съхранението. „На тези, които са успели да запазят пламъка на знанието и просветата, на смисъла и родното. Без значение какво е било времето, винаги е имало хора, които са пазили и предавали“, подчертава младият будител.
Още от много малък Влади помни големите и масивни библиотеки, които имат вкъщи. Те са изпълнени със западноевропейска литература, руска класика, българска литература. С усмивка Влади се сеща за отминалите дни: „Винаги съм се чудил какво разказват тези книги и с огромна любов съм ги разлиствал, а по-късно и прочел. Е, не всички книги, но надявам се – има време и затова. Но за да ги има в моя дом, пътят е бил дълъг“. Специалността, която той учи му помага да разбере колко много будители са трябвали, за да може днес да четем всичките тези книги от голяма библиотека в малкия ни телефон. За Влади този празник става още по-отговорен и искрен…“Надявам се някой ден моите деца да посегнат към старата библиотека“, споделя той.

Той е влюбен в литературата още от малък. Пише поезия и проза. Завършва СУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента учи „Българска филология“ в Софийски университет и е на финала на своето образование. Младият творец Владимир Илиев има множество награди от литературни конкурси.
Най-скъпите награди за Влади са от конкурса на Петя Дубарова през 2018 г., когато печели специалната награда на журито и награда на вестник „24 часа“ за разказа му „Игла номер две“. В навечерието на 1 ноември, Влади говори за будителите с голяма почит и признание. За него това е един от най-скъпите празници, защото будителите са хората, каращи ни да повярваме и да се вдъхновим.

Според твореца достойни за званието будител могат да се нарекат всички онези, които са ни накарали да научим нещо. Да се вдъхновим. Да повярваме. Да се поучим от историята. Да отворим старата прашна книга. Будители са всички тези учители, които във всякакви условия и с всички възможни материали се борят да научат децата и не се отказват. Будител е и музикантът от улицата. Будител е и свещеникът в малкото и обезлюдяло село. Будител е актьорът, който е на сцената заради сцената. Будителите са големите братя и сестри, които учат по-малките на уроците им в училище. Будител е дядото от блока, който всяка сутрин рано си купува вестник. Будител е писателят, който пише не за хонорар, а за душата. Будител е този, който няма нужда от Фейсбук на първи ноември, за да напише едно слово за това колко е важен този ден. Будителят е титла, която свети за другите. Той е такъв в ежедневието си и не се нуждае от това да го наричаме будител. Влади е категоричен, че има място за будители в дигиталния свят. Той подчертава, че има място за будителите във всеки един свят, защото те са глътката въздух, без която не можем. „Особено във време на пандемия, няма как да оцелеем без медицина, изкуство и образование“… Според Влади, в епохата на технологиите и онлайн обучението, съвременните учители със сигурност могат да се определят като „дигитални будители“. Младият будител допълва, че това е поредното доказателство, че учителят се справя във всяка една среда и успява бързо да се адаптира към времето и условията. „Дигиталната сфера е много по-трудна за преподаване, защото се губи тази жива връзка, която класната стая пази. Колкото и да напредват технологиите има една атмосфера, която онлайн средата няма как да предаде. Въпреки това се възхищавам на всички учители, които толкова добре се справят и дават всичко от себе си, за да задържат вниманието на учениците. Налага се използването на различни техники на преподаване, за да направят урока по-интересен“, споделя Влади. Бъдещият филолог е на мнение, че съвременният учител притежава умения вечни за тази професия, като търпението, обичта, вниманието и състраданието. Те са общочовешки. „Определено учителят трябва да е адаптивен, мобилен, запознат със социалните мрежи и методи за комуникация на учениците“, категоричен е той.
Будителите, каращи Влади да се гордее, че е българин са много. Обаче той отличава имена, не толкова известни за повечето ученици, но за които си струва да се прочете. Това са Владимир Василев, Александър Теодоров-Балан, Христофор Жефарович, Илия Блъсков, Нешо Бончев, Иван Радославов, Кирил Христов, Николай Райнов, Рачо Стоянов и други. В творчеството на младия творец намира място произведението „Аз съм рискът“, посветено на будителите, написал преди няколко години. „За мен будителите винаги са били хора, които рискуват. Те рискуват да променят времето си. Заради това будителят е винаги млад – без значение възрастта му“, категоричен е Владимир Илиев. Той пожелава на всички читатели здраве, сбъдване и смисъл!

Аз съм рискът
Аз съм рискът и съм страхът му – в едно оплетен съм целият в лудостта на света. Отказвам – да, отказвам да отлагам до утрото, ами ако няма утре – как да преживея това.

И не знам точно как, но избирам: политам, ей така, най-внезапно – може би от инат. „Утре“ – нека да си стои за страхливците – а за смелите този полет е миг осъзнат.

Да летя не е толкова страшно и даже ако падна, ще стана в прахта и пак ще летя. Страшното е да не опитам, да плача, примирен да остана – без мечта и крила.

Аз съм рискът, разплетох страха си. Аз летя и се сбъдвам. Със мечтите раста. Над звезди и над цели вселени се нося – силен, млад съм. Аз съм жива мечта.

Виж още

Още новини

Вашият коментар