26 септември – Успение на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов – празник на Карнобат

На 26 септември Българската православна църква отбелязва Успението на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Този ден е и празник на град Карнобат, тъй като храмът в града ни е посветен на този светец и продължител на Христовото учение. Светият апостол е небесен закрилник на Карнобат и обединител на православните християни. С Решение №35 от 30.06.1999 година от Общинския съвет този ден е обявен за празник на града и Общината ежегодно организира празнична програма.

Св. апостол и евангелист Йоан Богослов е любимият ученик на Иисус Христос. През целия си съзнателен живот светецът проповядва идеята, че любовта стои в основата на човешкото съществуване и именно оттук негово нарицателно е „Апостолът на любовта“. Единствен от дванадесетте ученици на Спасителя получава Божествено откровение за бъдещето на света, след което пише Евангелие за силата на Божието слово. Затова той е наречен „Богослов“ и е смятан за покровител на хората на словото – поети, писатели, журналисти. Християнската църква го определя като посредник между Бога и хората.
Св. Йоан Богослов е роден в 6 г. пр. Хр. в Галилея. Той е син на рибаря Заведей и Саломия, дъщеря на Йосиф Обручник. Когато Иисус Христос, вървейки покрай Галилейското море, си избирал апостоли измежду рибарите и вече бил призовал двама братя – Петър и Андрей, видял други двама братя – Яков Заведеев и Йоан, които кърпели рибарските си мрежи в лодка с баща си, и ги призовал да напуснат лодката и да тръгнат с него. Йоан Заведеев бил наречен от Иисус „син на гърма“, защото богословието му трябвало да се чуе като гръм по целия свят и да изпълни цялата земя. Йоан е ученикът, който е сред най-приближените до Христос хора. На него разпнатият Божи син поверява грижите за своята майка Св.Дева Мария. В деня на успението на Богородица, когато носели честното и свято тяло на Божията майка за погребение, Св. Йоан вървял пред одъра й с блестящ като светлина царски скиптър, който Св.архангел Гавраил донесъл, възвестявайки пренасянето й от земята на небето. След успението на Богородица, някъде след 58 г. сл. Р. Хр., Св. Йоан се отправил, заедно с ученика си Прохор, в Мала Азия, където започнал да проповядва Словото Божие. След дълго пътуване двамата стигнали до гр. Ефес и се установили там.

Веднъж в Ефес имало празник на богинята Артемида и целият народ празнувал в бели дрехи, тържествайки и ликувайки пред храма на богинята, а срещу храма имало идол на Артемида. Св. Йоан Заведеев се възкачил на високо място, застанал близо до идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят на кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. Изпълнени с ярост от това хората хвърлят камъни срещу апостола, но нито един камък не го улучил, а напротив – камъните убивали тези, които ги хвърляли. В Ефес Св. Йоан проповядвал Христовото учение. Неговите проповеди били съпроводени с различни чудеса и това довело до увеличаване броя на вярващите всеки ден. На Св. Йоан Богослов се приписват и много лечителни способности – лекувал различни душевни и телесни заболявания, успявал по чудодеен начин да възстанови здравето на сакати и обречени хора, възкресявал мъртви.
Според житието на светеца, той доживял до дълбока старост, като до края на живота си е работил върху Евангелието за живота и делото на Христос и обучавал свои седем ученици. Съхраняван от Божествената благодат за делото на благовестието, Св. апостол Йоан преминал през различни препятствия, наказания и мъки. Заради вярата си той преминава през огненото изпитание, през различни изтезания, тровен и хвърлен в казан с кипящо масло. След всички тези опити на езичниците да бъде умъртвен, апостол Йоан бил изпратен на заточение на остров Патмос. Тук той написва последната книга от Библията – „Откровение“, известна още и като „Апокалипсис“.

На Св. Йоан Богослов се приписват написаните различни канонични творби като: „Евангелие от Йоан“, три послания и „Откровение“. След дългото изгнание на острова, апостол Йоан получава свобода да се завърне в Ефес, където продължава своята апостолска дейност. В посланията си той проповядва любов към Бога и ближния.
„Евангелие от Йоан“ е четвъртото евангелие от Новия завет, и се отличава от останалите три, тъй като е по-скоро философско, отколкото историческо. Основен момент в текста е Божията любов, която е всеоправдаваща, а „Евангелието“ завършва за предсказанията на предстоящ ден на Страшния съд, когато Господ ще се върне на земята, за да награди праведните и да накаже грешниците.
Като почувствал, че наближава краят на житейския му път Св. Йоан Богослов излязъл извън пределите на Ефес и помолил на избрано от него място да бъде изкопан гробът му. След като дал на учениците си последни наставления, той ги благословил, легнал в гроба и умрял. Св. Йоан е единствен от всички Христови ученици и апостоли, които умира от естествена смърт на преклонна възраст – на 105 години по време на управлението на римския император Траян.
Умира през 100 година сл.Хр. в Ефес, Анатолия. След смъртта на светеца, на гроба му се стичат стотици хора, които молели Христовия ученик за помощ. Всяка година на 8 май от мястото, където е погребан Св. Йоан Богослов излиза особен ситен прашец, за който се вярва, че носи изкупление. Вярващите събират тази лечебна прах, за да лекуват всякакви болести. Според поверието на всеки 26 септември – денят на кончината на светеца, трябва да се възпява неговата памет, а той да продължава да помага на хората.
Със своята силна любов към Христос и ближния, с непоколебимата си вяра, със своя свят живот Св.Йоан Богослов е не случайно избран от карнобатлии за свети покровител на храма в града и на самия град.
Честит празник, карнобатлии!
Илия Илиев