Карнобат

35 години, с любов и професионализъм, Стойка Георгиева посреща предизвикателствата в своята професия

Тя е от хората, за които професията не е просто работа, а призвание. Няма да сгрешим, ако кажем, че я познават голяма част от хората в Карнобат. Нейната усмивка, топло отношение и загриженост ни карат да забравим онова усещане, което се появява, прекрачвайки прага на лабораторията. За хора като нея трябва да се пише и  говори по – често. Признаваме си, идеята да ви срещнем със Стойка Георгиева не е наша, но веднага я прегърнахме и взехме присърце, за което благодарим на екипа на лаборатория „Лина“. Мислим си, че  рожденият ден  на г-жа Георгиева на 5 декември е страхотен повод да отпразнуваме и тези 35 години, които тя е посветила на здравето на хората в Карнобат. Защото професията на клиничният лаборант е връзката между пациента и лекаря.

От завършването на Медицински институт Варна досега, Стойка Георгиева работи като клиничен лаборант. Първоначално в лабораторията в  МБАЛ –Карнобат, а след това, когато д-р Костадинов поема лабораторията, в СМДЛ “Лина. През последните години малко хора завършват специалността „Клиничен лаборант“, а още по малко работят като такива. По принцип лабораторната медицина осигурява над 70% от необходимата на лекаря информация. Съвременната диагностика, без лаборатория, е невъзможна. Това го доказа и пандемията през последните две години.

Стойка Георгиева е  от хората, които са добре подготвени, непрекъснато се развиват  и на практика е на първа линия всеки ден. Може би няма човек в този град, който да не бил в досег с нея. Оказва се, че  лаборантите в малкия град, на практика познават всеки член на едно семейство. Пред техните очи израства всяко едно дете. Реално лаборантите се запознават с детето индиректно,  още през  първите месеци  от неговото зачеване – майката си прави тест за бременност в лабораторията, изследванията по време на бременността и после детенцето израства пред очите на лаборантите. Това е професия, при която, не си ли отдаден на нея, не може да я работиш толкова години. В тази пандемия лаборантите показаха, че са хора, призвани да помагат и се справят  успешно със задачата да  посрещат предизвикателствата на първата линия, която заемат.

„Работлива, тиха, скромна, уникален човек и приятел“. Така описват Стойка нейните колеги. Високия си професионализъм  тя доказва всеки ден с работата си с пациентите. Дори и в периодите, когато през лабораторията са преминавали по 200 човека на ден, по време на пиковете на СОVID 19, всички изпълняват задълженията си с усмивка, разбиране и  отдаденост. Младото поколение днес не иска да работи тази професия, заради това,  че е буфер между пациента и лекаря.

Малцина знаят, какво коства на лаборанта напрежението във всяка една минута. Нужно е невероятно търпение и воля. От едната страна са пациентите, които в своето притеснение, понякога, проявяват грубо отношение към лаборанта. В същото време искат бързо, точно и внимателно да бъдат обслужени. От своя страна лекарят иска бърз, точен и сигурен лабораторен резултат.

Професията на клиничния лаборант е изключително отговорна, естеството на работата в лабораторията е вземане на биологичен материал. Мнозина си мислят, че работата е само вземане на кръв. Този материал обаче трябва да е обработен, съхранен или изпратен до специфичната лаборатория, в която се извършва пробата – клинична лаборатория, микробиология, паразитология, имунология, хистология, ДНК лаборатория. Това означава, че медицинският лаборант трябва да е наясно с материята в детайли. Един анализ зависи 50% от начина на вземане на пробата, подготовката на пациента, преди вземане на пробата, разговорът с пациента какви медикаменти приема.

Много пъти лаборантите влизат в спор относно, редно ли е, точно в този момент, да се направи точно това изследване. Не защото не искат да направят  анализа, а заради техническите изисквания – как и кога се прави даденото изследване.

И Стойка Георгиева е изключително компетентна именно в подобни ситуации. Натрупаният дългогодишен опит, стабилната теоретична и практична подготовка,  знанията, получени по време на работа, умението  да разговаря с пациентите й помагат да действа с професионализъм в критични ситуация.

Към всеки пациент тя подхожда напълно индивидуално. Към по –възрастните с уважение, към младите с търпение, а децата омайва. Годините в лабораторията са я научили да бъде барометър на човешките чувства.  Още с влизането,  тя като че ли усеща притеснението на пациента. Разговаря с всеки един по време на самата манипулация, успокоява ги, децата приласкава с нежни думи и всичко с една искрена и  чиста усмивка, която печели доверието.

В живота извън лабораторията Стойка Георгиева се радва на домашен уют и топлина, на прекрасно семейство – съпруг, дъщеря и син. Тя от хората, които присъстват в обществения живот на града. Има усет към изкуството, което проличава от десетките нейни фотографии, уловили багрите на природата, красотата на цветята, дъгата над града, снежната приказка. Обича театъра, хубавите книги, картините на карнобатските художници. Може да я срещнете при откриването на изложби, на театрална постановка, на концерт на площада. Тя е човек, който обича Карнобат, който тупти в ритъма на  неговия живот. Приятелите й с възхищение разказват за нейната любов към животните, особено към двете пухкави домашни котки и сибирско хъски.

Г-жа Георгиева релаксира – пътувайки, до различни кътчета на България, на село, запретнала ръкави в двора, сред приятели и близки. Следваща веруюто за хармония със себе си и околния свят, тя с усмивка посреща всеки един миг и ни напомня “ Усмихвайте се“.

Присъединяваме се към пожеланията на нейните колеги от лаборатория „Лина” и й пожелаваме да не спира да се усмихва и смело да сбъдва мечтите си.  

Виж още

Още новини

Вашият коментар