Какво е да си истински фен на футбола и да носиш в сърцето си ОФК „Карнобат“?

Отговорът на този въпрос дава срещата ни с Драгомир Йорданов – един карнобатлия, добре познат на футболната общност в Карнобат. В жилите му тече „футбол“, „до мозъка на костите си“ е фен е на Левски – София, но неговата истинска любов и страст е ОФК „Карнобат“.
Зарекъл се е да помага на карнобатския клуб, докато има сили и прекарва всяка свободна минута на стадиона. През последните години работи далеч от родния град – в Перник, но не пропуска мачове на любимите си отбори – ОФК“Карнобат“ и Левски – София. Истински съпреживява победите и загубите. Казва, че атмосферата е уникална, когато си на стадиона и чувството не може да се опише с думи. „На стадиона усещаш тръпката, неописуемо е, пъпът ми е хвърлен на стадиона. Големи са емоциите поне за мен. Мач не съм изтървал на Карнобат“, споделя Драго.
През последните години е неотлъчно до тима на ОФК „Карнобат“. „Треньорите се сменят, Драго не“, се шегува футболната общност в града. А Драго казва: „Докато съм жив, докато мога да ходя, ще съм там, на стадиона. Смениха се четирима треньори, идваха и си отиваха футболисти, но аз оставам винаги до своя отбор. И така ще бъде занапред, без значение, къде играе нашият тим“.

Помага напълно безвъзмездно на треньорския щаб и ръководството. Помага при подготовката на домакинските мачове, когато отборът има гостувания. Може да го видите да закача мрежи, да изнася топките, да забива колчетата, изпълнява каквото му каже треньорът. Винаги е на резервната скамейка, за да е на линия и да помага. Човек, който в добро и лошо винаги е до своя отбор, този на ОФК „Карнобат“.
С тима го свързват много спомени, както като човек, който помага от сърце, така и като футболист. Бил е част от редиците на „Карнобат“ в периода 1990- 2000 година. Има мач в областната група и в Трета лига. Още помни заветните 15 минути, когато е в игра срещу тима на “ Арда“ – Кърджали и играното едно цяло полувреме срещу „Загорец“ Нова Загора. Участва в общинските турнири по футбол, където последно бе част от тима на „Ветераните“.

„Всички ме познават“, казва Драго. Трудолюбив, скромен, готов да помогне на всеки. Обича Карнобат, милее за родния си град. На стадиона всички познават неговия темперамент и чувство за справедливост, особено, когато съдията отсъди неправилно някое положение. Тогава е готов да спори и отстоява интересите на нашите футболисти. „Прощавам, винаги се извинявам, съжалявам за неща, които съм направил на стадиона, но то е под емоции и напрежение“, споделя Драго.
Освен емоция и начин на живот, за Драгомир футболът е възможност за приятелства и запознанства. През 1999г., с негова помощ и съдействие, в Карнобат идва дублиращият отбор на „Левски“. „Много хора не вярваха, че ще дойдат в Карнобат, за да играят срещу нашия клуб. Георги Тодоров беше треньор. Стадионът беше пълен. Продължавам да поддържам връзки с „Левски“, да съм на техните мачове“. Смята, че в родното първенство трябва да се дава повече възможност да играят български футболисти, защото от това зависи и съществуването на националния ни отбор.
Извън футбола, друго негово хоби е риболовът. „Няма напрежение, отпускаш се и чакаш“, казва Драго.
Мечтае да има футбол на ниво, Карнобат да има силен отбор. В личен план мечтите му са свързани със с.Мъдрино, където иска да си стегне къщичката, да ходи на Азмака за риба, да се грижи за градинката си.
Пожелава си да е жив и здрав, защото, когато си здрав, може да постигнеш всичко. И в заключение добавя: „Без футбола не мога, каквото и да правя, футболът ме влече най-много“.