Карнобат

Китенка Илиева: „Имаш ли подкрепа от семейството си, винаги успяваш“

За Китенка Илиева можем да кажем, че и по професия и по призвание е шивач. От дете майсторката е привлечена от занаята. Завършва СПТУ по Облекло „Анушка Драгиева“, с профил „Технология на облеклото“. Работи 13 години във фирма „Карина“, а от 17 години посреща клиенти в шивашко си ателие в Карнобат.
На нейните шивашки услуги се доверяват хора, не само от общината, но и от Сунгурларе, Айтос… Печели ги с майсторлъка си, сръчните си ръце и лъчезарната си усмивка.

-Кога разбра, че шивашкият занаят е твоето призвание?
-Вкъщи винаги сме имали шевна машина. Баба ми се занимаваше с това, леля ми и аз покрай тях. Донякъде, по наследство се е предал занаятът. Учила съм се от тях, а и майка ми шиеше понякога. Първото нещо, което уших, бяха рокли на куклите ми. Също така си спомням, че някога, далеч в детството ми, си бях направила на шевната машина на баба една пола с ластик в кръста. Да съм била някъде между 10-12 годишна възраст. Тогава модата беше да се носят такива поли. Като започнах да уча в „Анушката“ си спомням, че шиехме прави поли, пола по модел, дамска блуза шемизета, мъжка блуза по модел, дамски и мъжки панталони. Това ми е призванието. Дали тук или преди, когато работих в „Карина“, аз си харесвам работата. Смятам, че това е моята професия, не се виждам седнала зад бюро да попълвам документи, да спазвам разни срокове и т.н…


-Каква беше емоцията при отварянето на ателието?
-Честно казано се страхувах дали ще успея, дали ще се наложа. В началото започнахме с търговия на дребно, като предлагахме на клиентите и шивашки услуги, ако имат нужда от корекция по дрехите. В един момент търговията ни вървеше по-малко, а шивашките услуги се търсиха повече. Отне ми около година да се докажа. Беше къртовски труд, докато се наложа, колкото и да звучи клиширано. Налагаше се да работя от рано сутрин до късно вечер. Имало е дни, в които съм нямала време да обядвам. Когато имаше повече поръчки, оставах да работя в ателието и събота, и неделя. Наистина не предполагах, че ще успея, но работата потръгна.
-С голямо старание пришиваш шевиците на носията. Какви други корекции правиш и как върви работата в момента, предвид условията на пандемия?
-Има периоди, когато работата намалява. Януари и февруари са малко по-мъртви месеци. Към средата на февруари вече се раздвижват нещата. Пандемията, не успя чак толкова да повлияе на работата. Винаги ще се повреди на някой ципът на якето или на панталона. Все пак няма нужда хората редовно да си закупуват нови дрехи, едно ново яке е 70-80 лв. и няма смисъл, като може да му се направи ремонт. А относно какви корекции правя – сменям ципове на якета, на панталони, шия пердета. Ето, сега на тази носия пришивах допълнителни ширити, на нагръдника трябва да се сложат едни секретни копчета. Предлагам всякакви корекции, свиване на поли, на панталони, скъсяване на ръкави, кой каквото се сети. Вече предлагам и пердета в ателието, но и всеки, който си закупи от друго място, може да ги донесе за корекция. Казва си размерите и аз ги ушивам.


-Каква е рецептата за доволни клиенти?
-Клиентът трябва да се предразположи, защото понякога идват объркани, притеснени и не знаят как да изглежда моделът. Важно е в такъв момент да помогнеш, в случая да се осъществи идеята му и да е доволен от крайния резултат. Примерно, клиентът е поръчал дреха от интернет, но като я вижда, разбира, че това не е неговият модел и започваме корекции. Понякога от една нова дреха, правим друг модел. Пипваме я оттук малко, оттам малко и в един момент се получава съвсем друг модел. Интересното е, че започваш да правиш едно нещо, което понякога, дори не знаеш дали ще се получи. Когато клиентът е доволен, наистина получаваш удовлетворение за добре свършената работа. Другото важно е, че всеки трябва да се посреща с усмивка. Това, че се запознавам с различни хора, ме зарежда. Занаятът ми е интересен, защото клиентите искат различни неща.
От всеки можеш да научиш по нещо. Аз имам много постоянни клиенти, които идват, още откакто е отворено ателието. С някои от тях даже сме си станали много близки приятели.
-Занаятът не изглежда никак лесен…
-Много хора си мислят, че шивашката работа е два прави тигела, на обущаря е да сложи малко лепило, на фризьора да клъцне с ножицата, ама не е така. Не всеки път е дооценен занаятчийският труд. Често ми се случва хората да казват, че за един прав тигел взимаме много пари… Да, ама не е така.
Скоро един клиент ми донесе да му сменя един цип, обаче си го беше разпорил вкъщи. Като дойде в ателието, каза…“Боже, ако знаеш какво порене беше. Мислех, че като дръпна единия конец ще излезе ципът“…Казах му, че знам, защото само три тигела са от едната страна на предницата и три тигела са от другата. Няма как да е лесно.
Аз например винаги съм се възхищавала на маникюристите. Те са един вид художници, на такава малка нокътна плочка, рисуват най-различни неща. За мен това си е талант.
То и шивашката работа донякъде е изкуство, трябва да имаш поглед върху нещата. Примерно, на една фигура, какъв модел ще й подхожда, каква материя плат да се използва, да се пришиват разни ширити, шевици за носии, апликации. Трябва предварително да имаш идея, но понякога, в процес на работа, се променят много неща. Започваш с едно, после ти хрумва нещо друго, преценяваш, че едното не си подхожда с другото и започваш нещо различно.
-Професионалните паралелки бяха за-крити, как според теб ще се мотивират нови кадри за този занаят?
-На първо място трябва да ги влече. Иска се желание да се занимават с това. Не е лошо да ги има тези паралелки в училищата. Не мога да си обясня, защо вече ги няма, но преди имахме добра подготовка. Като няма подготвени кадри, няма как. В областта май няма вече такива училища. Не знам защо хората си мислят, че тези професии не са престижни. Според мен, без занаятчии – не може. Хубаво е човек да има занаят. Независимо дали си фризьор, дали си маникюрист, козметик… Всяка професия е нужна.
Аз имам нужда от счетоводител, другият има нужда от мен, следващият има нужда от обущар, така че ние взаимно трябва да се допълваме.
Не виждам в младите желание да се занимават с това. Единични са случаите, когато са идвали при мен по-млади момичета и са казвали, че като за себе си се опитват да си направят нещо.
-Разбирам, че работа ти е доста натоварена, намираш ли време за семейството си?
-За мен това, че толкова години работя, се дължи на подкрепата от семейството ми. В много от случаите съм ги пренебрегвала, заради работата, но за сметка на това, те са ме подкрепяли страшно много.
Доволна съм, че зад всичките ми щури идеи застава моят мъж Веселин. И колкото понякога да казва: „Откъде ти дойде наум точно това нещо“, в следващия момент се съгласява с мен. Страшно много ме подкрепят той и децата ми, ако не са до мен – не знам как ще се справя.
През малкото свободно време, което имам, се занимавам с внуците си. Тогава си почивам, тогава не мисля за работа, не мисля за идеи и модели, единственото, за което мисля са децата. Това е балсам за душата на всяка баба.
А имаш ли подкрепа от семейството си, винаги успяваш.

Виж още

Още новини

Вашият коментар