Малцина са майсторите на метли в Карнобат

Трудоемкият занаят се практикува от все по-малко майстори в Карнобат. Един от тях е Христо Тодоров, който от 50 години се занимава с връзването на метли. Бай Христо е потомствен метлар. На 15 години усвоява занаята от дядо си, който е дошъл от гр. Серез, (дн. гр. Сяр, Гърция). Когато дядо му дошъл в Карнобат, търговецът Атанас Водев, му предлага да връзва метли. След като се научава, предава занаята на сина си и на внука си.

„Хубавата метла се получава с много труд”, категоричен е бай Христо. Процесът на изработване е дълъг и се иска майсторлък – включва сеене, събиране, сушене, ронене на семето, връзване, дялане, опаковане и  шиене.   Най-трудно е връзването, защото изисква повече физически труд и сила.

Бай Христо разказва, че животът го и принудил да се захване със занаята.  Питаме го, метларство къща храни ли?, а той, категорично отговаря: „Храни!”. „Кьораво и сакато връзваше метли, преди да отворят границите и да заминат повечето да работят за Германия и Франция”, спдели бай Христо. Преди 15-20 години е имало повече търсене на метлите, когато и технологиите не са били толкова развити. Най-търсените метли са дръжковите. Метларят разпознава качествените метли, още като ги види. Споделя, че това е тънкост на занаята и не иска да издава тайната.

Бай Христо каза, че не веднъж се е опитвал да научи децата си на занаята, но те не са  възприели тънкостите на метларството. С новите технологии и замяната на домашните метли с прахосмукачки, занаятът е застрашен от изчезване и в Карнобат се срещат все по-малко майстори на метлите.