Нидал Алгафари представи новата си книга в Карнобат

Нидал Алгафари потопи карнобатлии в магията на новия си роман. На 21 септември в НЧ „Димитър Полянов-1862 година“ известният български режисьор, писател и PR Нидал Алгафари с удоволствие се срещна с карнобатската публика и й разказа с топлина за романа си „Рано или късно“. Очарован бе от големия интерес и отбеляза, че от дълго време насам не му се е случвало да бъде посрещнат от толкова много хора. В  големите градове няма висока посещаемост, поради пренаситеност на хората откъм културно-масови мероприятия. Сподели, че би искал да прави повече събирания в малките населени места, защото там се среща с хора, на които наистина им се чете и са готови да дадат и последната си стотинка, за да си купят някоя от книгите му.

Кое мотивира автора да напише романа „Рано или късно“? „По нашите земи показването на обич, на чувства между хора, които са от третата възраст е табу“. До този извод стига Нидал, след като попада на подобна ситуация в тролея и на самия него му прави впечатление видяното. Разликата между възрастните хора в България и на Запад е драстична. Българските пенсионери зачеркват себе си, или както се изрази господин Алгафари „слагат си един голям хикс“, и започват да мислят и действат в името на своите наследници. Доколкото на Запад, хората от третата възраст слагат себе си и собственото си благополучие на първо място. Спират да осигуряват материална подкрепа на децата си и започват да живеят за себе си – да пътешестват, да се забавляват, да търсят любовта и да я намират. „Жените запълват графиците на почти всички студия за разкрасителни процедури. Изваждат си роклите с гол гръб, диамантите и бижутата. Дрехите на големите модни агенции се изкупуват от същите тези жени, защото за по-младите цените са непосилно високи. След това запълват всички места за екзотични екскурзии с круизни кораби. И тези, които в живота си по някаква причина са останали сами, дали са овдовели, или са се разделили с половинката си, на тези екзотичните екскурзии се оглеждат за осъзнатата си любов. За онзи човечец, който да го приеме хем сърцето, хем душата, хем съзнанието“. Нидал иска да покаже на читателите, че любовта между хората от третата възраст е възможна, че се е случвала и може да бъде изключително красива. „И тъй като познавах такава жена, тя се спомина преди години, от историите, които ми е разказвала започнах да пиша. Обаче, за да стане още по-интересно, реших, че трябва да противопоставя героите по някакъв начин. Да разкажа пътя им до осъзнатата любов“.

Героинята му е дъщеря на едни от най-богатите хора в България преди 9 септември. „Момиче, родено в сърма и позлата. Момиче, което не е ходило на училище. При нея са идвали и учителите, и професорите да й преподават. Владее 7 езика. Занимава се с поезия, изкуство, културология. През нейните очи ми се искаше да разкажа за всички онези красиви трепети, които може да има една мома преди 9 септември“. На нейния образ Нидал противопоставя този на момчето, което е син на комунистка. „Те двамата няма как да се познават, защото са от различни вселени“, каза още авторът. „Така става, че двамата посрещат 9 септември и пак са от двете страни на барикадата. Вече през нейните очи искам да покажа лошите неща, които са се случили през този период от време. Но тъй като социализмът няма само черна страна, през неговите очи искам да разкажа за онази младеж, която е вярвала, че с голи ръце ще построи един нов, красив свят. Затова описвам бригадирското движение“. В периода от 9 септември до 10 ноември главните герои се задомяват по принуда. „Макар и по принуда, заради моралните устои на обществото тогава, никой не е проявил желание да се раздели с партньора си, а са останали заедно в името на децата“. В хода на сюжетната линия обаче и двамата остават сами и заживяват близо един до друг. Тя няма добро мнение за комунистите, ненавижда ги. Той пък е човек, който е политически ангажиран, но не се е облажил от властта и от това, че майка му е била във висотите на държавната йерархия. „В началото той не вижда нищо друго в тази жена, освен че е кокона. Жена, която никога през живота си не е изпрала и един чорап, не е измила една чиния, една гозба не е сготвила. Тя пък винаги го е приемала, поради това че е комунист, за лош, гаден и зъл. Но в един момент започват да виждат, че и в двамата има хубави черти“. Постепенно главните герои се влюбват един в друг. Започва се една изключително красива, нежна и страстна любов. Изправят се срещу редица трудности, но успяват да ги преодолеят и романът завършва с щастлив край.
След представянето на романа Нидал Алгафари раздаде автографи, поговори с хората и с радост отговори на техните въпроси, един от които бе: „Ако можехте да направите една от книгите си на филм, коя би била тя“. Той сподели, че първата му книга е била замислена като сценарий на филм – негова съкровена, но нереализирана мечта.
Повече за сюжета на „Рано или късно“ може да научите, след като прочетете книгата. Нидал обещава една изключително красива любовна история, спомени за неизбежното минало, разкази за част от най-значимите българи, някои от които са позабравени, а други дори не са знаени. За родената в Карнобат Ива Ваня, която е най-голямата звезда на немското нямо кино, за първия певец в света, за който момичетата са си разкъсвали ризите, за да си покажат прелестите – Аспарух Лешников, за великия писател Димитър Талев и други. „Романът се чете на един дъх. На някои места ще ви разплача, на някои места ще ви разсмея, на някои места ще ви ужася“, споделя Нидал. За една част от читателската аудитория романът е припомняне – за сложни времена, за сложни взаимоотношения, за велики български личности. За други е съвсем нов свят, който дава много храна за размисъл.

Магдалена Динева