Пеню Киров от Карнобат – първият ученик и сподвижник на „Учителя“ Петър Дънов

Пеню Киров е български езотерик, първият ученик на Петър Дънов и един от основните му сподвижници. Роден е на 13 юли 1868г. в Карнобат. Родът на баща му е от с.Раково, в Сливенския Балкан, но се е преселил в Сливен, а поколението на баща му – в Карнобат. Бащата на Пеню Киров е Киро Великов Дръндаря, член на Карнобатския революционен комитет, изграден от Васил Левски, който пренощувал в дома му при една от своите обиколки из страната през ноември 1872г. Фамилното име Дръндаров идва от професията на бащата – дръндар-човек занимаващ се с разчепкване на памук, вълна или ярина, използвайки един особен лък. От този занаят Киро Великов придобива прозвището Киро Дръндаря, впоследствие превърнало се в трайно фамилно име – Дръндаров, което в по нататъшния си живот Пеню Киров не използва или рядко използва.
Завършва прогимназия в Карнобат и на 15-годишна възраст става учител. През 1885г. се записва доброволец в Сръбско-българската война, след което се разболява тежко от дизентерия и едва оживява. Служи като войник от 1887 до 1890 година. През 1895 година се жени за много красива и богата гъркиня – Ерефели Анастас Георгиева, от която няма деца, но осиновяват дете на сестра му. След сватбата им заживяват в гр. Бургас, на ул.“Морска“7. В рода на Пеню Киров има няколко поколения религиозни хора. Самият него изследователите определят като духовен човек, мистик, чийто живот е наниз от духовни изживявания. През 1889 година се запознава с д-р Георги Миркович, по време на строежа на жп линията Ямбол-Бургас, където работи като надзирател, а докторът – като държавен лекар. Години наред двамата се срещат и осъществяват спиритични сеанси. През 1898 година Пеню Киров се среща с Петър Дънов и става неговият първи ученик. През лятото на 1900 година Петър Дънов кани Пеню, д-р Георги Миркович и Т.Стоименов на среща във Варна, с която се слага началото на годишни срещи на „Веригата“- кръгът около П.Дънов.

Петър Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинса Дуно, е български философ, основател на религиозно – философско учение, наричано Всемирно бяло братство, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. Учението е познато и под наименованието „дъновизъм“ или „ученици на Всемирното бяло братство“. След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживява по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като разпространявал и духовна литература. Посещавал места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове в миналото – Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджабук и други. Написва едно кратко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета“. От 1898 година между Пеню Киров и Петър Дънов започва оживена кореспонденция, която продължава до смъртта на П. Киров. Запазени са около 120 писма на Дънов до Киров, като първото писмо е с дата 14.IX.1898г., а последното е от В.Търново с дата 2.I.1914г. В кореспонденцията си двамата разискват духовни въпроси, като в някои от писмата си Дънов дава за първи път някои основни за учението си текстове като: „Добрата молитва“, „Свидетелствата Господни“, „Божието обещание“ и други. Пеню Киров старателно е събирал черновите на писмата си до Дънов, а получените отговори е прикрепял към тях. Така че, чрез стриктно подредената кореспонденция между двамата се проследява дейността за полагане на основите на бъдещото общество „Бяло братство“, духовните задачи, пред които се изправят и тези, които Петър Дънов е поставял на учениците си. През 1903г. Пеню Киров тръгва на обиколка из България, проповядвайки и разпространявайки духовна литература. Придружаван от Малкон Портомян, който държи проповед на турски език и в продължение на цяла година обикалят по села, колиби, паланки и градове и зиме, и лете, правейки огромна обиколка на страната. За Киров това е призвание от Бога. Такива пътувания и обиколки, той прави и през други години до края на живота си.

Пеню Киров работи на различни места, с различни професии – пътуващ книжар, шивач, застрахователен агент, чиновник. Когато се оженва се премества да живее в гр. Бургас, откъдето е съпругата му. Като пътуващ книжар, той посещава новооснованите кръжоци, където изнася свои духовни беседи. На тях той говори за Учителя Дънов, за неговите идеи, за предстоящото събуждане на човечеството, което ще премине към нови постижения в духовното развитие.

На 27.VII.1907 година П. Киров е избран за ръководител на Бургаското братство и остава на този пост до 25.VII.1914 година. Умира на 27.01.1918 година в гр. Бургас. Автор е, заедно с Петър Дънов, на „Епистоларни диалози“ в два тома.
През целия си живот П.Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенството. Затова в джоба си, Пеню винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. П.Киров е първият разпространител на беседите на Дънов в гр.Бургас. Книжарницата, в която работел, постепенно придобива значението на клуб, където се събирали съмишлениците и приятелите му. Там всеки бил добре приет и осветлен по всякакви духовни въпроси. Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви с преизобилна любов. Крайно любвеобилен, бил готов и залъка да си даде на нуждаещите се. След първата среща на Киров с Дънов във Варна, Учителят често посещавал дома на ученика си в Бургас, където се провеждали разговори, срещи и с други приятели и съмишленици.
„Пеню Киров бил трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал другите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като бил жив пример- образец за подражание, със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна“ – това е признанието на един от съмишлениците на братството Н.Нанков за делото на Пеню Киров. Преди смъртта си през 1918 година П.Киров оставя едно напътствие към учениците и последователите на П. Дънов: „Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада и тя ни утешава. Мъдростта- тя е веселие, тя ни възпитава. Истината- тя е Божество – тя просветлява!“.

По темата работи: Илия Илиев