Карнобат

С венци и минута мълчание почетохме освободителите на Карнобат

С поднасяне венци и минута мълчание община Карнобат почете 144 години от Освобождението на града. На Руския паметник подвига на освободителите почетоха кметът на община Карнобат Георги Димитров, председателят на Общински съвет Теодор Ченешев, зам.- кметовете Стефка Иванова и Мария Генова, представители на общинска администрация, общински съветници.  

Героичните събития припомни зам.-кметът Мария Генова. Нека помним загиналите за Освобождението на града ни и нека да дадем тази памет на младите поколения, защото няма нищо по- безценно от това.

144 години от Освобождението на Карнобат

Тревожна е атмосферата в града в края на 1877г. Издигнати са бесилки (до шадрафана, до конака, при Хаджи Георгевия боклук, пред портите на Нейчовите, до Сюлеймановата чешма, до джамията). Били обесени две групи невинни българи – една от 7 души от старозагорските села Арабаджиево и Дълбоки Извор и втора от четирима българи от село Бояджик. Това всяло страх у българското население, а положението в града се утежнява и от обстоятелството че у българите липсва оръжие – било е иззето от тях през месец октомври 1877г.
Началото на турските изстъпления се поставя във втората половина на декември 1877 г. Турски башибозушки и черкезки банди вилнеят – палят околните села, колят и грабят населението. Поради зачестилите насилия голяма част от българското население от селата търси убежище в града. В навечерието на новата 1878 г. в Карнобат се концентрират големи маси невъоръжено население – мъже, жени, деца. Практически в града вече няма официална власт – представляващият я, каймакамина Исмаил бей, заминава за Бургас. Невъзможността на невъоръженото българско цивилно население да се противопостави на турските изстъпления има трагични за българите последици. Изследвалите тези трагични събития отбелязват, че невъоръженото българско население се е съсредоточило на две места – 600-700 души в черковния двор и втора група в двора на Нейчовите. Започнало е безчинстването на арнаути, башибозуци и черкези и докато в двора на Нейчовите имало няколко (вероятно четирима) въоръжени българи, оказващи сериозен отпор, то в църковния двор съпротива нямало. Турците ограбили и запалили църквата „Св. Йоан Богослов“ и само предвидливостта на няколко видни карнобатски граждани – успели по-ранно да укрият ценни църковни вещи – ги спасила от унищожение. След църквата започнали палежите и в чаршията – пламнали десетки дюкяни. После нападнали двора на Нейчовите, бил обстрелван от недалеч – от източно разположената къща на Ахпазаа (след Освобождението – сградата на Синдикатът). И именно тук последвал един от най-славните епизоди от историята на Карнобат – в разигралата се драматична неравна схватка геройски загива Алекси Нейчев – убил осем и ранил четирима нападатели (в друго сведение седем убити и седем ранени). Подвигът на местния герой Алекси Нейчев е отразен във всички изследвания, свързани с Освобождението на Карнобат и в песен с няколко варианта.

Неделя Алекси Нейчева (седнала), вдовица на героя на Карнобат Алекси Нейчев.
Прави от ляво надясно: дъщеря й Величка Алекси Дагорова (Нейчева), синът й Тодор Алекси Нейчев и двете й по-малки дъщери.


В град Карнобат само срещу новата 1878 г. и в първия и ден са убити 56 души, изгорели 103 дюкяна и хана, 23 къщи и черквата „Св. Йоан Богослов“. Особено зверско е убийството на Паскал Петров и свещениците Георги п. Василев и поп Панайот. Дори и двадесетина дни по-късно – при влизането на руските войски, гледката в града е тежка. Руски офицер пише: „В Карнобат има до хиляда домове, от които в центъра на града изгорели 100“.. Общо жертвите са 289 човека, унищожени или изгорени са 756 къщи, 50 здания и черкви. Най-засегнато от турските насилия е българското население от селата Подвис, Лозарево, Климаш, Костен, Сигмен, Грозден, Скала. Освен карнобатската черква са изгорени и храмовете в селата Костен и Лозарево. Руски военен отряд среща бягаща тълпа българско население от Климаш и Костен, пострадало от черкези. А при обхождането на село Санджиклар (до с. Грозден) драгуни откриват жертви на зверски изтребени от черкезите обезоръжени българи. Вилнеенето на турските разбойнически банди в Карнобат и Карнобатско е останало под наименованието „големия бозгун“. На избиване, насилия и ограбване е подложено невъоръженото население не само на града, но и почти цялата северна част от територията на тогавашната Карнобатска кааза.
ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Руското настъпление към Североизточна Тракия през есента и зимата на 1877-1878 г. се осъществява от новосформирания отряд, командван от генерал-лейтенант Едуард Карлович Делингсхаузен.
Отрядът планира освобождението на Бургас през две направления – едно през Сливен, Карнобат и Айтос, второ – през Ямбол – Иречеково – Ветрен – Русокастро. На 23 януари за развиване на настъплението на изток в село Бургуджи (дн. Горно Александрово) е сформиран Бургуджийският отряд под командването на полковник Тивалович. В същото време в Сливенско, Карнобатско и Айтоско в помощ на руските войски действа четата на Панайот Хитов. Оттук руските войски осъществяват настъпление към Карнобат, Айтос и Бургас. В Карнобат и Карнобатска кааза няма съсредоточени редовни турски военни части. По сведения на руски конен разезд от 17 януари се потвърждава информацията, че турците избиват населението, палят и унищожават при отстъплението си.
Интерпретирането на известните данни свързва освобождаването на Карнобат с действията на руски разезд, начело с капитан Лобановски и поручик Сундстрем. Проникналият в Карнобат руски разезд от 16 души донски казаци унищожил в източните покрайнини на града турски разузнавателен отряд. Трайно в историята на града е наложена датата 24 януари – датата на освобождаването на Карнобат.
Частите на Бургуджийския отряд влизат в града на 30 януари. Войските на 13-ти Нарвски Хусарски полк, командвани от Александър Пушкин, се спускат от Котел към Върбишкия проход. В сражение на 3 февруари в района на Садово селото е превзето и последвало настъпление към село Кадърфаклий (дн. Везенково). След обяд – привечер настъпващите части в състав от две роти от 3-та и 4-та опълченска дружина и конната сотня на Опълчението с обща численост около 600 души под командването на майор Чиляев в тежко сражение разбиват отряд от около 1500 башибозуци и черкези и проникват по долината на река Луда Камчия на изток до село Поляк (днес несъществуващо).


И през втората половина на януари и в началото на месец февруари банди от башибозуци и черкези продължават да действат в района – стига се до тяхна акция срещу село Мъдрино и следват схватки между тях и руски разезди – примерно само в село Сигмен са избити 15 башибозуци. Поради тези проблеми, както и във връзка с предислоцирането на руските войски след падането на Одрин със заповед на генерал Делингсхаузен от 8-ми февруари, Бургуджийският и Летящият отряд се обединяват в една обща бойна единица – под командването на генерал-майор Безяев със седалище Карнобат. На 9-ти февруари дислокацията на Карнобатския отряд е следната: в Карнобат – най-крупните сили: 5 роти от 103-ти пехотен Петрозаводски полк в състав 884 души, 3 роти от 104-ти Устюжки полк в състав 620 души и половин ескадрон от 13-ти Драгунски и Военния орден полк от 46 души или общо 1550 души под прякото командване на генерал-майор Безяев. Части има още и в Айтос, Бургас, Сунгурларе – 947 души, Славянци – 501, Мокрен – 436 бойци. За комендант на Карнобат е назначен щабс-капитанът Храмченко. На 1 февруари 1878 г. в Карнобат идва и окръжният управител капитан Корвин Петровски. Към 22-ри февруари Карнобатският отряд разполага с 29 пехотни роти, 3 ескадрона, 10 оръдия и общо 8086 души числен състав офицери и войници. Руски части има и в село Екзарх Антимово. Караулната служба в Ямбол на мястото на 95-ти Подолски полк е поета от 95-ти Иркутски полк, който освен другите задачи трябвало да поддържа връзки с руските военни части в Карнобат, Айтос, Бургас, както и да изпраща подвижни колони да ликвидират плячкосващите банди от турци и черкези. Един батальон със седалище в с. Екзарх Антимово осигурява спокойствието и служи за връзка между Ямбол и Карнобат. Турски изстъпления в района продължавали дори след подписването на Санстефанския договор. Имало е действаща българска чета, опитваща се да спасява добитъка, транспортиран към Цариград.
Броят на загиналите и умрелите руски воини в Карнобат и района възлиза на около 400. След Освобождението за първи кмет е назначен видния карнобатски гражданин Иван Косев, а за съдия – Тодор Коларов.
Исторически музей-Карнобат

Виж още

Още новини

Вашият коментар