Карнобат

Уникални интериори променят учебната среда в СУ“Св.св.Кирил и Методий“

Про­е­к­тът но­си име­то „Оби­чам мо­е­то учи­ли­ще“ и се ре­а­ли­зи­ра чрез ан­г­лий­с­ка­та бла­го­т­во­ри­тел­на ор­га­ни­за­ция LightSource. Ми­си­я­та на та­зи ор­га­ни­за­ция е да по­д­к­ре­пи об­ра­зо­ва­ни­е­то, ка­то да­ри ком­фор­т­на и ре­ла­к­си­ра­ща уче­б­на сре­да.

 LightSource да­ря­ва ви­зу­а­лен ин­те­ри­о­рен про­ект на ця­ло­то учи­ли­ще. Ор­га­ни­за­ци­я­та из­би­ра цве­то­ве на ста­и­те, ко­ри­до­ри­те, ме­бе­ли, на­с­тил­ки на по­да, що­ри… (ако е не­об­хо­ди­мо). Из­ра­бо­т­ва гра­фи­чен ди­зайн на ин­ди­ви­ду­ал­ни та­пе­ти за вся­ка стая, ко­ри­до­ри и фо­а­йе­та. Пе­ча­та та­пе­ти­те с ла­те­к­со­ви ма­с­ти­ла на во­д­на ос­но­ва, ко­и­то са без­в­ре­д­ни за де­ца­та, и ги по­с­та­вя. Все­ки мо­же да про­че­те по­ве­че по­д­ро­б­но­с­ти на www.lightsourcecharity.org

Във вся­ко учи­ли­ще има екип от ме­ни­джър, фо­то­г­раф, ли­те­ра­тор, пи­ар и де­ко­ра­то­ри, ко­и­то ос­но­в­но ра­бо­тят по про­е­к­та. Все­ки, кой­то се вклю­чи бла­го­т­во­ри­тел­но и ре­ши да по­мо­г­не, с ка­к­во­то мо­же, е до­б­ре до­шъл.

Учи­ли­ще­то из­би­ра та­пе­ти, сред мно­же­с­т­во пре­д­ло­же­ния от ор­га­ни­за­ци­я­та. По­д­би­рат се по­зи­ти­в­ни ми­с­ли, ци­та­ти и ду­ми, ко­и­то се пе­ча­тат вър­ху та­пе­та. Та­ка все­ки та­пет и вся­ка стая ста­ват уни­кал­ни.

Про­е­к­тът, за кой­то се кан­ди­да­т­с­т­ва, мо­же да бъ­де осъ­ще­с­т­вен в рам­ки­те на 1- 3 го­ди­ни, а го­д­но­ст­та му е 5 го­ди­ни.

Та­ка и ние от СУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ – гр. Кар­но­бат кан­ди­да­т­с­т­ва­х­ме, а ра­бо­та за­по­ч­на­х­ме през ля­то­то на 2019 го­ди­на, раз­ка­з­ва Ка­те­ри­на Ку­не­ва, ко­я­то е част от на­чи­на­ни­е­то от са­мо­то му на­ча­ло. „То­га­ва ме­ни­джър по про­е­к­та бе­ше Ири­на Та­не­ва, фо­то­г­раф – Вър­бан Вър­ба­нов, пи­ар – Тин­ка Ди­ми­т­ро­ва, ли­те­ра­тор-На­де­ж­да Пе­т­ко­ва, а де­ко­ра­то­ри- Ека­те­ри­на Ян­ко­ва, Го­с­по­дин­ка Вел­че­ва и Ка­те­ри­на Ку­не­ва.

Стартирахме с ра­бо­та­та по пър­вия етаж в на­чал­но­то учи­ли­ще, ка­то се из­вър­ши ча­с­ти­ч­но из­кър­т­ва­не на ма­зил­ка­та, шпа­к­ло­ва­не, сла­га­не на ги­п­со­кар­тон на сте­ни­те, къ­де­то има та­пе­ти, бо­я­ди­с­ва­не и де­ко­ри­ра­не спо­ред ин­те­ри­ор­ния ди­зайн. С из­к­лю­че­ние на по­ла­га­не­то на ги­п­со­кар­то­на, вси­ч­ко ос­та­на­ло се ре­а­ли­зи­ра с по­мо­щ­та на учи­те­ли­те, пер­со­на­ла в учи­ли­ще и до­б­ро­вол­ци (би­в­ши и на­с­то­я­щи уче­ни­ци, ро­ди­те­ли, при­я­те­ли).

Се­га еки­път пре­тър­пя мал­ки про­ме­ни, по­ра­ди от­съ­с­т­ви­е­то на ко­ле­ги и из­г­ле­ж­да та­ка: ме­ни­джър и фо­то­г­раф – Ка­те­ри­на Ку­не­ва, пи­ар-Тин­ка Ди­ми­т­ро­ва, де­ко­ра­то­ри – Ека­те­ри­на Ян­ко­ва, Го­с­по­дин­ка Вел­че­ва и Жел­ка Ру­се­ва, а ли­те­ра­тор-от­но­во е На­де­ж­да Пе­т­ко­ва.

Ра­бо­та­та с ор­га­ни­за­ци­я­та по про­е­к­та про­ти­ча из­ця­ло он­лайн, из­по­л­з­вай­ки раз­ли­ч­ни кон­фе­рен­т­ни сре­щи, имей­ли и ра­бо­та с та­б­ли­ци и до­ку­мен­ти. На пръв по­г­лед зву­чи мал­ко стран­но и до­ри не­въз­мо­ж­но, но с мно­го уси­лия и раз­ли­ч­ни обу­че­ния се по­с­ти­га тър­се­ният кра­ен ре­зул­тат.

Въл­ну­ва­що е да ра­бо­тиш по то­зи про­ект. В на­ча­ло­то вси­ч­ко ти се стру­ва мно­го да­ле­ч­на цел. На­и­с­ти­на е та­ка – все­ки ден се тру­диш, по­ня­ко­га се ядо­с­ваш, че не­що не се по­лу­ча­ва, бър­заш… Но всъ­щ­ност, ра­бо­тей­ки с до­бър екип, съ­з­да­вай­ки кра­со­та, уют и ком­форт, вре­ме­то ня­как не­у­се­т­но ми­на­ва. И в на­ча­ло­то на се­п­тем­в­ри си ми­с­лиш как вси­ч­ко е ми­на­ло и ка­к­во­то и да е ста­на­ло, е би­ло за до­б­ро.

 Съ­що не­що ху­ба­во в то­зи про­ект е, че и де­ца­та взе­мат уча­с­тие – най-ве­че в про­е­к­та „Де­ца­та и цве­тя­та“, къ­де­то имат за за­да­ча, с по­мо­щ­та на учи­те­ля и ро­ди­те­ли­те си да за­са­дят цве­тя-чи­с­та­чи и да де­ко­ри­рат са­к­сий­ки­те в ста­я­та, спо­ред цве­та и изо­б­ра­же­ни­я­та на та­пе­та.

То­ва ля­то про­дъл­жи­х­ме с вто­рия етаж на мал­ка­та сгра­да и я за­вър­ши­х­ме ця­ло­с­т­но. Там се из­вър­ши­ха съ­щи­те про­це­ду­ри, за да из­г­ле­ж­да се­га тол­ко­ва ую­т­но и при­ве­т­ли­во учи­ли­ще­то.

В го­ля­ма­та сгра­да та­зи го­ди­на ра­бо­ти­х­ме са­мо по ед­на стая, за ко­я­то г-жа Не­ли Кли­су­ро­ва и кла­сът й бя­ха съ­б­ра­ли сре­д­с­т­ва. Ка­би­не­тът по ма­те­ма­ти­ка е на вто­рия етаж и след ре­мон­та той ве­че си­яе в не­ж­но ли­ла­во и е об­но­вен с та­пет.

Ди­ре­к­то­рът, г-жа Мар­га­ри­та Па­с­ка­ле­ва има идея и на­ме­ре­ние да про­дъл­жим ра­бо­та­та по то­зи про­ект и за ос­та­на­ли­те стаи в го­ля­ма­та сгра­да. Раз­би­ра се, то­ва ще ста­ва по­е­та­п­но, за­що­то го­во­рим за двой­но по­ве­че и по-го­ле­ми стаи на все­ки етаж, двой­но по-дъл­ги ко­ри­до­ри, а с то­ва и двой­но по­ве­че сре­д­с­т­ва от стра­на на учи­ли­ще­то. Вре­ме­то за из­пъл­не­ние съ­що не е за по­д­це­ня­ва­не, ето за­що се на­дя­вам и по­ве­че ро­ди­те­ли и съ­ми­ш­ле­ни­ци да се вклю­чат до­б­ро­вол­но и да по­мо­г­нат, с ка­к­во­то мо­гат.

За­вър­ш­вай­ки ка­би­не­та по ма­те­ма­ти­ка, все по­ве­че ко­ле­ги от про­гим­на­зи­а­лен и гим­на­зи­а­лен етап при­до­би­ха пре­д­с­та­ва как то­ч­но ще из­г­ле­ж­дат ста­и­те им. Все по­ве­че ен­ту­си­а­зъм се че­те в очи­те им, ко­е­то пре­д­по­ла­га и се­ри­о­з­но от­но­ше­ние към про­е­к­та. В на­ча­ло­то вси­ч­ки бя­ха с ле­ки ре­зер­ви, но ви­ж­дай­ки по­ло­жи­тел­на­та про­мя­на, бър­зо ре­ши­ха ка­къв та­пет би­ха ис­ка­ли да кра­си ка­би­не­та им и с ка­к­ви по­зи­ти­в­ни ми­с­ли и ду­ми да ги по­с­ре­ща.

За­по­ч­вай­ки ра­бо­та по про­е­к­та, по­ве­че­то от нас бя­ха при­те­с­не­ни, че „тол­ко­ва труд ще оти­де на вя­тъ­ра“.

При­те­с­ня­ва­х­ме се от от­но­ше­ни­е­то и дей­с­т­ви­я­та на де­ца­та. Има­х­ме опа­се­ния, че вси­ч­ко ще бъ­де из­д­ра­с­ка­но, та­пе­ти­те ще бъ­дат къ­са­ни мал­ко, по мал­ко. С ра­дост мо­га да ка­жа, че то­ва не е та­ка. По­ве­че­то уче­ни­ци се от­на­сят към но­ва­та об­с­та­но­в­ка та­ка, ся­каш е у до­ма им и ис­кат да я за­па­зят по-дъл­го вре­ме кра­си­ва. Раз­би­ра се има и та­ки­ва, на ко­и­то тря­б­ва да се при­по­м­нят по­ня­ко­га пра­ви­ла­та, но ка­то ця­ло от­но­ше­ни­е­то към свър­ше­на­та ра­бо­та е мно­го до­б­ро.

Ня­ма да за­б­ра­вя ми­на­ла­та го­ди­на и пър­вия уче­бен ден. Вси­ч­ки бя­х­ме раз­въл­ну­ва­ни да по­с­ре­щ­нем де­ца­та в но­ви­те стаи, а те­х­ни­те очи­ч­ки бя­ха впе­ре­ни в при­ка­з­ни­те изо­б­ра­же­ния. По-го­ле­ми­те се за­чи­та­ха и в ду­ми­те, ко­е­то още по­ве­че ос­ми­с­ля­ше про­е­к­та и ра­бо­та­та ни. А пре­д­с­та­ве­те си ка­к­во е би­ло за де­ца­та от пре­ду­чи­ли­щ­на въз­раст и те­зи от пър­ви клас – да ги по­с­ре­щат Ме­чо Пух, Пра­с­чо, Йо­ри, или още с вли­за­не­то да при­с­тъ­п­ват ся­каш в дво­рец, око­ло тях да се ре­ят феи. Не­за­б­ра­ви­мо! То­ва е иде­я­та – да вли­заш в учи­ли­ще и то­ва да ти но­си ра­дост и же­ла­ние да ра­бо­тиш и тво­риш!“, категорична е  Ка­те­ри­на Ку­не­ва.

Виж още

Още новини

Вашият коментар