Внучката на Бенчо Обрешков: „Карнобат за мен е много лично и съкровено градче“

Срещнахме се с внучката на Бенчо Обрешков на изложбата, посветена на 50 години от създаването на галерията в Карнобат. За Десислава Обрешкова е голяма радост, че след три години, отново е в Карнобат да се види с близки и приятели, да повърви по уличките, напомнящи й за детството. Разказа ни за онова малко момиченце, стоящо близо до дядо си, вдъхновило се от неговите картини.

За нейната любов към изкуството, предадена от семейната среда. За Бенчо Обрешков пази лични спомени – за онзи твърде праволинеен и честен човек, който не допуска другите да му вменяват техния мироглед. За Карнобат – съкровеното градче, откъдето са корените й. За рисуването – даващо й хармония в живота. Категорична е, че свободата да рисуваш това, което искаш е най – голямото удовлетворение и спокойствие за един художник.

– Г-жо Обрешкова, разкажете ни повече за себе си…

-Родена съм в семейството на художника Бенчо Обрешков, негова внучка съм. Детството си изцяло прекарвах с него и баба ми, неговата съпруга Слава, на която съм кръстена. Постоянно бях около него, дори когато рисуваше. Той обичаше да бъде сам, когато работи, но мен ме допускаше.

Завършила съм Средно специално художествено училище в София и после Художествената Академия. Рисуването ми дава хармония и спокойствие в живота, така съм далеч от грубата житейска действителност. Имам син Георги, на който винаги, в удобен момент, разказвам за прадядо му и за хората от семейството, които вече ги няма. Той се интересува от миналото на рода ни.

– Как се породи любовта ви към изкуството?

-Любовта към изкуството предполагам, че се дължи на семейната среда. Може би, ако бях родена в семейство на лекари, щях да имам други приоритети. Но когато си заобиколен от картини и книги за изкуство, няма как това да не се отрази в живота ми.

– Споделихте, че от 2019г. не сте идвали в Карнобат, какво ви завръща обратно тук?

-Да, от 2019 година не съм идвала в Карнобат. Знаете колко блокиран беше животът на хора и институции…, пълен застой! През 2019 г. идвах за честване 120 години от рождението на моя дядо. Имаше организирана изложба и тържество в Художествената галерия, която носи неговото име.

Карнобат за мен е много лично и съкровено градче, от тук са корените на моите прадядо, дядо, неговите сестри и брат, а сега братовчедите ми са тук.  Поводът, по който бях в Карнобат е 50 – годишният юбилей на Художествената галерия.

– На юбилейната изложба на галерията се казаха много неща за Бенчо Обрешков, какво още не знаем за него. Какво си спомняте за вашия дядо?

-Дядо ми беше твърде праволинеен и честен човек, той не допускаше другите да му вменяват техния мироглед, нито се съобразяваше с наложените партийни директиви в изкуството. Това, разбира се, му нанесе много сериозни щети и изолация през 50-те години. Забранили са му да излага свои творби, да участва в изложби, да продава картини. Обявен за формалист, той е бил низвергнат от всички институции.

– Спомняте ли си какво ви е разказвал дядо ви за Карнобат?

-Ние имахме традиция, когато пътувахме към морето, лятно време, винаги да се отбиваме в Карнобат и оставахме поне ден, два, като гостувахме на неговата сестра Радка Цонкова. Моите спомени от Карнобат са лични, в този смисъл, не са били от разкази.

Помня къщата, с малкото дворче, която се намираше много близо до читалището, вляво от него, по улицата. Отпред, към улицата имаше малка книжарница. Всичко това вече го няма…Сега на това място има други сгради и кафе-аперитив.

– Какви асоциации поражда фамилията Обрешкови в творческите среди?

-Знаете ли, явно в изкуството важи правилото (с малки изключения), че художникът става на почит и е търсен от ценители, когато вече не е на този свят. За жалост…,така е! Малки изключения в изкуството са като Пикасо, Салвадор Дали, Жул Паскин и някои други, които приживе са били високо оценени.

– След бомбардировките над София, през 1944г. са унищожени над 350 живописни творби на Бенчо Обрешков. Какво са ви разказвали вашите близки за този период?

-Да, наистина така е било. Над 350 картини са унищожени от бомбардировките. Пада бомба върху кооперацията, в която са живели тогава нашите. Едвам са успели да слязат в мазето, като са чули сирените. Това ги е спасило, защото цялата кооперация се разрушава до плочата на мазето, в което са се скрили всички. Пейзажи, натюрморти, портрети, фигурални композиции… Всичко изгаря. Благодарение на едната сестра на баба ми (Мара Календжиева) нашите не остават на улицата, а биват прибрани от нея в дома й. И това винаги ще го помним!

– Кои картини на Бенчо Обрешков имат сантиментална стойност за вашето семейство?

-Това е твърде лично… Всичко ни е сантиментално…Някои са притежание на други хора.

Обичам своя малък ескиз, който дядо ми успя да ми направи…, за жалост не можа да ми направи портрет…

– Усеща ли се духът на Бенчо Обрешков в Карнобат?

– Знаете ли, винаги когато влизам в града, минавам покрай едни нивя и хълмове. И там винаги ще има по един човек с каруца или пастир със стадо…Направо като оживяла картина на Бенчо Обрешков!

Благодарение на Художествената галерия в града и на г-жа Румяна Денева, духът на Обрешков е жив. Читалището и галерията развиват силна културна дейност в града.

-Какво трябва да знаят младите творци за Бенчо Обрешков?

-Нека младите творци да знаят, че Бенчо Обрешков никога не е рисувал живопис по поръчение, с изключение на портретите. Всичко, което му е било на сърцето и душата, той го е пресътворил в платната си. Да си свободен и да рисуваш това, което искаш- това е най – голямото удовлетворение и спокойствие за един художник!

– Има ли общ почерк между вашите картини и картините на Бенчо Обрешков?

-Аз не мога да преценя това, но доста хора са ми казвали, че картините ни имат близък почерк.

– Правили ли сте репродукции на картини на вашия дядо?

-Не, не съм правила копия и репродукции. Заимствала съм елементи от неговите творби.

– Какви послания носят картините „Натюрморт“, „Море“, „Пейзаж“, които дарихте на ХГ „Бенчо Обрешков“? 

-Избрах тези три картини от отделни жанрове, за да бъдат различни. Освен това аз много обичам морето, което често е  обект на рисуване от мен.

– Ще видим ли ваша изложба в галерията в Карнобат?

-О, благодаря за вниманието… Много трудно осъществимо ми се струва… Но, знае ли човек!