Култура

100 години музейно дело в град Карнобат

Вече един век Музейните хроники разказват историята на нашия град. Във фондовете грижливо се пазят хиляди документи и находки, събрани в резултат на проучвания, експедиции и изследователска дейност.
Години наред, десетки музейни деятели се посвещават на задачата – да съберат на едно място материалното и нематериално културно наследство на региона.
Годишнината е повод да надникнем в музейните архиви, да се докоснем до устрема на първите, да се срещнем с онова богатство, което ни кара да се гордеем, че сме родени на място с древна история и славно минало. А днес музейните хроники разказват за основоположника на музейното дело…

Атанас Игнатиев Караиванов –
основателят на Карнобатския исторически музей

Атанас Игнатиев Караиванов може да бъде наречен изследовател – археолог, историк, етнограф, директор и общественик, първият местен автор с научни публикации на археологическа тематика. Неговата личност и дело заемат достойно място в историята на археологическите проучвания на Карнобат и региона. С дейността си поставя началото на системните теренни проучвания в карнобатско, а откритите от него артефакти днес стоят в основата на сегашния музей.

„Уважаеми гражданки, граждани и драги ученици,
Отдавна е проникнало съзнанието и се изработило убеждението, че напредъка на историческата наука се намира в зависимост от количеството сурови материали. Колкото повече сурови материали, толкова повече научни данни. Базирайки се на това разбиране, в 1921 г. започвайки изследване на миналото на Карнобат, аз турих началото на един музей, в който да се събират всички старини за по-нататъшно изследване. И наистина имахме голямо участие в това отношение. В продължение на 22 години, ние събрахме 24 витрини материали, които аз завещавам на карнобатската община за възпитание на бъдните поколения“.
Част от въвеждащите думи на Атанас Караиванов по време на беседата му „Карнобатъ въ миналото“ през 1936 г.

Атанас Караиванов е роден в град Карнобат на 1(13) май 1880 г. Началното си образование получава в Суворово, Поморие и Карнобат, а гимназиалното в Русе. Благодарение на спестяванията, събрани от учителстването си в селата Соколово и Невестино през 1908 г., се записва като студент в Историко-Филологическия факултет на Софийския университет. Година по-късно заминава за град Анеси (Франция), а от там в Женева и Фрибург (Швейцария), където придобива висше образование по история и усвоява френски език. Запознава се с достиженията на европейската култура и създава собствена богата библиотека. През 1911 г. се завръща в България и става учител по история в родния си Карнобат.

През лятото на 1921 г. изисква една от малките кабинетни стаички в гимназията, за да разположи в един от шкафовете събраните от него старини (около 30 предмета), с които фактически поставя началото на музейната сбирка в града. На 17 ноември 1921 г. учредява ученическото археологическо дружество наречено „Маркели“, с което започва активна събирателска дейност, която се доразвива в изследователска.

В началото на 20-те години, освен обхожданията на археологически обекти, събирането на стари топоними и проследяването на старите пътища, се извършват и първите сондажни проучвания – на крепостта „Градището“ край село Лозарево, селищната могила в Карнобат, на църкви от района на с. Завет и с. Съединение.
Дописен член е на Българския археологически институт (днес Национален археологически институт с музей при БАН, София). През това време поддържа връзки с редица видни представители на българските научни среди: Карел Шкорпил (заедно със своите братя създател на българската археологическа наука), Гаврил Кацаров (основоположникът на българската Тракология), Васил Златарски (един от най-големите български медиевисти), Васил Миков (един от първите праисторици у нас), Христо Вакарелски (водещ български етнограф) и други.
Самият Гаврил Кацаров присъства на отчета на петгодишната активна дейност на ученическото археологическо дружество, когато то се трансформира в Околийско археологическо дружество „Сидера“.
Към края на 1926 г. сбирката наброява около 1500 предмета, които вече се разполагат в 24 витрини в коридора на гимназията (сега ОУ „Хр. Смирненски“) и е втората в региона след археологическата сбирка в Дебелт, факт, който най-точно илюстрира осезателното присъствие на Караиванов в културно-историческия развой на града. В личните си писма той пише, че чрез създаването и обогатяването на музейната сбирка „съграждам сам ежедневно паметник-музей“.


От кореспонденцията му с Михайл Дойчев и Иван Карановски става ясно, че неговите интереси не се свеждат единствено до археологията. Караиванов издирва и материали за Карнобат и карнобатския край от епохата на Възраждането, събира веществени етнографски материали като публикува резултатите от тези си търсения в различни местни вестници, най-вече във в.“Карнобатски глас“, излизал между 1925-1943 г.


Днес в Историческия музей се пазят поредица от писма, свързани с желанието му за обнародване на „трудът на неговия живот“, посветен на селищната могила до гара Карнобат. Част от тях са адресирани до Директора на Българския археологически институт, до Директора на Народния Археологически музей и до Васил Миков. Във всяко едно от тях се вижда копнежът на Караиванов да подготви добре за публикуване материала „Праедисторическата селищна могила при гара Карнобат“, с което той да се утвърди като откривател на археологическия обект. За съжаление работата му не бива отпечатана, но намира своето място години след смъртта на автора в поредицата на Исторически музей Карнобат „История и култура на Карнобатския край“, том 4 от 2002 г.
В наши дни, за да отдадем почит към неговата изключително ерудирана личност, от 2006г., с разрешение на Общинския съвет, музеят в Карнобат носи името на своя основател, а събраните от него археологически находки могат да бъдат видени в трите зали на експозиция „Археология“.

Виж още

Още новини

Вашият коментар