Култура

93 години НЧ „Изгрев-1928г.“, село Аспарухово

Българското читалище винаги е заемало достойно място в културно-просветния живот на родината ни. То е било средище за просвета и култура. По инициатива на учителя Димитър Боршуков, Колю Попов и др. учители се основава днешното читалище „Изгрев- 1928г.“ на 28 август. Читалищното ръководство събира средства за закупуване на книги от коледуване, лазаруване и членски внос. Общината отделя 40 дка земя, която дава за обработка на частни стопани, а те дават част от приходите на читалището за набиране на средства.
Прогресивните младежи са представяли пред населението пиеси, художествени програми за нашите борци за национално освобождение Ботев, Левски, Раковски и др. Пропагандирали са славното героично минало. Самостоятелна сграда преди 9.IX.1944 година не е имало. За провеждане на своята културно-масова дейност са използвани двете източни стаи на пълномощничеството. След 9.IX.1944 година, въпреки слабата материална база, читалището разгръща богата по съдържание културно-масова дейност. Провежда се нагледна агитация, театрална, танцова и певческа самодейност. Инициатор и организатор на разнообразното по форма и богата по съдържание читалищна дейност, бяха ремсистите, а по-късно членовете на ДКМС. Членовете на ЗНС също участваха в читалищната дейност. Учениците от гимназията в гр. Карнобат всяка ваканция изнасяха пиеси. Първите пиеси са „Хан Татар“, „Снаха“, „Боряна“ и др. Събраните средства са за закупуване на книги. Под ръководството на учителите се подготвят седянки, честване на 8-ми март, Бабинден, Лазаруване и др.


Под тяхно ръководство е сформиран хор танцова група. С този хор се участва на фестивали, откриват селски тържества.
След 1950г. читалищната дейност се провежда в стария дюкян на Таню Атанасов. Стените са украсени с агит-табла и портретите на петимата от ремса, убити в с. Крушово- „Вечна им памет“. Много жители от селото си спомнят хубавите забави, как са танцували танго, румба и валс под звуците на грамофон.
По инициатива на политическите организации, чрез самооблагане на населението, започва набиране на средства за построяване на нова читалищна сграда. След осигуряване на необходимата сума, през 1960г. започва строежът. За построяването му са отпуснати парични средства и от държавата. При строителството населението участва и с доброволен труд. За неговото построяване са изразходени 500 000 лв.


През 1966г. читалищният дом е напълно завършен и открит тържествено. Читалищната сграда има добре обзаведен салон с 220 места, хубава сцена за театрални представления и кинопрожекции с читалня, библиотека, която има 4800 тома книги и други помещения. През 2001г. салонът в долния етаж се ремонтира и на избата към двора, беше поставена желязна врата. Прекара се и чешма в помещението. Залата бе обзаведена с маси и столове. Сега в салона се празнуват 8-ми март, Бабинден, Първа пролет, коледни и семейни празници. През 2004г. читалищното настоятелство реши да се възобнови дейността на певческата група, която беше прекъсната поради уважителни причини. Певческата група „Росна китка“ и групата изпълняваща жътварските песни, участваха във фестивала „Тракийски ритми“, проведен на Бакаджика – III място. От IV Национален събор надпяване „Странджа пее“ в Граматиково се класираха на II място. Двете групи участваха в надпяването на Петрова нива, по случай 101 г. и 104г. от Илинденското-Преображенско въстание. Поклонихме се пред паметника на загиналите във въстанието. Запалихме свещ в храма.
Прекрачвайки прага на музея, ние се върнахме 104 г. назад, когато от 11 до 13 юни 1903г., на „Петрова нива“, конгресът на ВМРО решава въстанието да избухне на Илинден като изработва план и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Царево и Ахтопол. В Битолския и Одрински окръг са останали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 300 000 турска войска. Гледайки портретите им, облеклото, оръжието, което са използвали, ние се възхищаваме от храбростта на нашите храбри българи.
Много млади изпълнители участваха в концерта, в т.ч. и Снежана Йорданова. Всяка година в местността „Аязмото“ до Горно езерово на 21 май се организира празникът на Св. „Константин и Елена“, Празник на огъня. Цар Константин официално въвежда християнството като държавна религия. Групата участва в тържествената програма. Тя посети църквата и носи иконата на „Св. Константин и Елена“ на нестинарите, които играха нестинарско хоро върху жарава, под звуците на гайда и тъпан, с икона в ръце. Всяка година певческата група участва в националните конкурси „С песните на Стайка Гьокова“. През 2004г. и 2012 г. наградата бе участие в националния събор в гр. Копривщица. Съборът в гр. Копривщица е нещо невероятно – красиво, българско и родно.

Жътварска група, получила златен медал в Копривщица – 1985г.


Да видиш българските носии, да чуеш българските народни песни, които звучат от 7 естради едновременно, да поиграеш българско хоро и да се почувстваш българин. Групата за жътварски песни през 1975г. е получила златен медал на събора в Копривщица в изпълнение на Иванка Маринова, Стоянка Радева, Недялка Славова и Янка Радева. Незабравимо ще остане участието на групата на събора в Айтос „Славееви нощи“, на събора в Дебрене „Песни и танци от слънчева Добруджа“. На конкурса „С песните на Стайка Гьокова“ първо място бе присъдено на Димитър Йорданов, а второ на Славка Инджова.
На проведения конкурс за изпълнение на тракийски песни „С песните на Георги Костов“ първа награда бе присъдена на Стоянка Радева. На събора в гр. Раднево 1-во място получи Димитър Йорданов, а 4-то място певческата група.
Всяка година 24 май- Денят на българската култура и просвета- Ден на славянската писменост е и празник на селото. В този ден се организира сбор. Изнася се програма, чете се доклад за делото на Св. св. Кирил и Методий. Селото се оглася от песента „Върви народе възродени“. Във всяка къща има гости от града и съседните села. По традиция на трапезата се слага печено агне. Играят се хора, има сергии с играчки, в миналото е имало люлки, борби между известни борци. От няколко години в Карнобат се организира изложба за най-добър кулинар. Групата се представя добре и е получила грамота и парична награда.

1976г. в Карнобат


Голяма част от средствата за участието на певческата група са осигурени от управителния съвет на кооперацията „Успех“, с председател Стоян Николов. Извършен е ремонт на малкия салон, също с пари от кооперацията.
Като председатели на читалището са работили Никола Попов, Димитър Боршуков, Стоян Анестев, Иванка Ямакова, Димитър Гроздев, Койчо Койчев, Никола Шиков, Баньо Господинов, Валентин Рачев. Като секретари – библиотекари са работили: Ганка Станева, Денка Славова, Мария Вачева, Мария Делчева, Янка Петрова, Димка Райкова, Мария Анестева, Иванка Маринова, Стоянка Маркова, Димитрина Танева, Николина Иванова, Иванка Маркова, Митка Добрева, Раиса Златева и Магда Георгиева.
След възобновяване на певческата група през 2004г. участници са били:
Стоянка Маркова, Бялка Жекова, Керанка Динева, Стоянка Радева, Радка Маркова, Костадинка Русева, Иванка Гочева, Иванка Маринова, Стойка Тончева, Жечка Динева, Димитрина Танева, Кръстина Стоянова, Мария Павлова, Златка Колева, Николина Желязкова, Рая Златева, Славка Инджова и Стойка Павлова.
Пожелаваме на всички участници занапред добри успехи във всички начинания.
От няколко години председател на читалищното настоятелство е Валентин Рачев- кметът на селото, който извърши частичен ремонт на покрива, старите дървени прозорци и врати бяха заменени с алуминиеви. В момента председателят и секретарят ремонтират битовия кът – облицоват стените с дървени летви, на които ще бъдат поставени красивите сукмани и клошове на нашите баби и майки, потурите, интериите, червените пояси на нашите дядовци, красивите престилки, възглавници, черги, изработени от сръчните ръце на нашите майки ще красят стените. Синията (паралията) с трикраките столчета, хурката с вретеното, чекръка (рудана) за насукване на масури, бърдото, нищелките, стомната, сърпа и паламарката. Ще ни напомнят за неуморния труд на нашите родители.


Да пазим всичко българско и родно, тъй както българинът в годините на робство е успял, не само да се бори, но и да твори и да съхрани най-ценното богатство – българските песни, обичаи и празници.
Народното ни творчество родено в дълбока древност и днес представлява непресъхващ извор, от който черпим с пълни шепи мъдрост, сили и вдъхновения.
Песните, които сме изпълнявали най-често с голяма любов:
Кани се кани Никола
Кани се кани Никола, мъри,
кани се Рада да краде,
Рада за булка да краде, мъри,
да я в гората заведе.
Де го е Рада зачула, мъри,
сама си було турила,
сключила бели бакъри, мъри,
хванала момче деверче,
и за вода отишла мъри
на хайдушкото кладенче.
Тамо си Рада завари, мъри,
Никола баш хайдутина.
Никола Рада думаше, мъри
Радо льо булка хубава
кога ти беше сватбата, мъри,
не чухме гайди да свирят,
нито тъпани да бият.
Рада Никола думаше, мъри,
Никола холам Никола
кога ми беше сватбата, мъри,
мама се болна разболя.
Не даде гайди да свирят,
нито тъпани да бият.
Съньо, ти мой съньо
Съньо, ти мой съньо,
ти мой душманино
що ме рано приспа
рано преди пладне.
Не можах да видя
мойто първо либе
из кой път замина из кой друм
отиде щах да му поръчам
любе първо любе,
кога Тунджа минеш
вода да не пиеш,
Тунджа мътна тече
разни билки влече,
билки за омраза,
билки за раздяла.
Георги на Рада думаше
Георги на Рада думаше, мъри,
Радо льо либе Радо ле
ден дойде ден Димитровден,
мислиш ли Раде, мислиш ли,
у нази Раде да дойдеш,
наша Радо ле да станеш,
алено було да вееш,
по нашите двори широки,
по нашите къщи високи.
Не мисля либе, не мисля,
че какво е майка ти рекла
на наща герджик седянка.
Аз неща Рада за снаха,
черна е Рада, грозна е.
Не слушай Раде хората.
Те искат да ни разделят.
Димитрина Танева

Виж още

Още новини

Вашият коментар