Култура

Бенчо Обрешков -един от най-големите живописци на България

Бенчо Обрешков е роден на 27 април/ н.стил 9 май/1899 година в Карнобат. Изкуствоведите нареждат неговото име наравно с имената на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов. Блестящ майстор на четката, безспорен български и европейски художник, съвременен, модерен и същевременно дълбоко свързан с родните традиции, той е от водачите на новаторската модерна българска живопис, която се създава през 30-те години на ХХ век.

Бенчо Обрешков, 1937г.

Изкуството му блика от самия живот, а в душата му са се слели съдба и талант, чувственост и духовна извисеност, в резултат на което са сътворени картини –  вълнуващи, правдиви, наситени с красота.

Всеки град пази в паметта си своята история. Карнобат – също. В архиви, в научни изследвания на историците, в документи, съхранени в музея, в легенди и спомени за стари и нови времена. Общата история вплита в себе си историите на всички нас. Открояват се единици – най-ярки личности, тръгнали от тук, прославили себе си в България и по света. Те дават своя принос за значимостта на този град на кръстопът.

Със силата на идеите, с талант, със стремеж към развитие, с доказване… Бенчо Обрешков е такава личност – художник, роден в Карнобат, един от най-големите живописци на България.

Бенчо Обрешков е роден на 27 април/ н.стил 9 май/1899 година в Карнобат. Той се формира като художник още в детството и юношеството си. Очарован от багрите на природата, от красотата на селските носии, от магията на Карнобатския панаир, от поетиката на морето и рибарския живот в Бургас, където завършва Търговска гимназия. И тук ще поспрем и ще разкажем история – историята за рода и за детството на Бенчо Обрешков, така, както я е разказала неговата племенница Зорина Домусчиева – Тодорова в книгата „Човекът и художникът Бенчо Обрешков“…

1944, Пейзаж от Карнобат

…Храм „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат – построен през 1880-81 г. със средства, дарени от прадядото на Бенчо Обрешков – Юрдан Неделчев Обрешков, дарил и дюкяна си за градеж на църква… Тук, по време на изографисването й Бенчо Обрешков поема за първи път четката на художника…

На стотина метра южно от храма, през 1899г. се гушат няколко къщи, скупчени една до друга, построени в духа на традиционната възрожденска архитектура. Една от тях е къщата на семейство Обрешкови. В нея се е родил бъдещият голям художник Бенчо Обрешков. Малкият двор е ограден с посивяла от времето дъсчена ограда и дървена порта с двукатен навес над нея…Наоколо цари необикновена тишина и спокойствие…Отваряш малката порта и пред очите ти се разкрива истинска „райска градина“. Толкова ухаещи цветя, толкова разнообразни багри и нюанси, че дъхът ти спира от възхита. Дворната градина е дело на Зоица, майката на Бенчо… Там има голямо старо разперено дърво, по чиито клони са се катерили всички деца и внуци на баба Зоица. Това е било любимото дърво и на Бенчо. Той обичал с часове да седи на клоните, отвисоко да се любува на цветята, да чувства уханието им. Такава феерия от багри и нюанси може да роди само природата, а големият художник да я пресъздаде на платната си. Бъдещият ненадминат колорист жадно впивал поглед в преливащите се тонове на цветния килим, изтъкан от стотиците разноцветни лалета и зюмбюли през пролетта, от шибой, ружи и гергини през лятото, от жълтите листа през есента.

1958, Майка с дете

Бенчо дълго е наблюдавал с интерес чудната игра на слънчевите лъчи, светлосенките, неуловимите   трептения, ефирните вълшебства от цветове и тонове… Външният вид на родната къща може да се види в картината на Бенчо Обрешков „Селски двор“, 1942г. …В една от стаите на къщата е опънато голямо двуметрово пано, рисувано от Бенчо Обрешков през ваканциите, когато се е завръщал у дома – море -„мрачно, негостоприемно, внушаващо страх и преклонение пред могъщата стихия. В далечината се виждат потъващи рибарски лодки, издигащи се вълни, а на преден план, на брега, жена с протегнати ръце и ужасен поглед, очаква завръщането на своя съпруг“ – това е съхранила в спомените си Зорина Домусчиева, израснала в тази къща… За съжаление това платно не е запазено… В стаята на стената виси още едно творение на Бенчо – портрет на баба Въла – свекървата на Зоица, към която всички внуци, в това число и Бенчо, са хранили особена любов и уважение. Този акварел днес се съхранява от близките на художника.

Въла-баба на Бенчо Обрешков, портрет

Майката – Зоица е родена в град Ямбол, а баща й – по професия хлебар, е прочут в цялата околия като рисувач на каруци и сандъци за момински чеиз. Вероятно дарбата да рисува Бенчо Обрешков е унаследил от този свой дядо, предадена през годините на дъщеря му Юлиана, на внучката му Десислава…

Годината е 1913, Бенчо вече е на 14 години. Момче, въз-питано и ученолюбиво, с подчертан талант. Негов другар си спомня, че като ученик, Бенчо се представял на градски тържества с „концертно рисуване“, под музикален съпровод, което изисква бързина и увереност в собствените възможности.

От 1914 до 1918г. Бенчо учи в Бургас и завършва елитното и перспективно за времето си търговско образование. Но имал други мечти и желания… През летните дни той опъвал в двора платна на дървени летви и пресъздавал природата, която го заобикаля, рисува портрети на близки и приятели, морето и рибарите. Талантът му е убедителен. Баща му решава да продаде някоя и друга нива, за да подпомогне финансово любимия си син. През есента на 1918 г. Бенчо Обрешков заминава за София и постъпва в Художественото – индустриално училище…

Бенчо Обрешков в журито на младежка изложба 1966г.
заедно с Руман Гашаров, Ал.Терзиев, П.Петров и др.

Всеки град пази в паметта си своята история. Карнобат – също. В архиви, в научни изследвания на историците, в документи, съхранени в музея, в легенди и спомени за стари и нови времена. Общата история вплита в себе си историите на всички нас. Открояват се единици – най-ярки личности, тръгнали от тук, прославили себе си в България и по света. Те дават своя принос за значимостта на този град на кръстопът.

Със силата на идеите, с талант, със стремеж към развитие, с доказване…

Бенчо Обрешков е такава личност – художник, роден в Карнобат, един от най-големите живописци на България.

Изкуствоведите нареждат неговото име наравно с имената на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов. Блестящ майстор на четката, безспорен български и европейски художник, съвременен, модерен и същевременно дълбоко свързан с родните традиции, той е от водачите на новаторската модерна българска живопис, която се създава през 30-те години на ХХ век.

Изкуството му блика от самия живот, а в душата му са се слели съдба и талант, чувственост и духовна извисеност, в резултат на което са сътворени картини –  вълнуващи, правдиви, наситени с красота.

Привързаността му към родния град и училищните приятели е голяма и през 1919г. организира първата си самостоятелна изложба в училище „Софроний Врачански“, където е завършил основното си образование. Изложбата е имала и благотворителна цел – да помогне на приятел-музикант да си закупи акордеон. За изложбата на Бенчо Обрешков е запазен отзив в местния вестник „Смелост“ от 6 септември 1919г. Съгражданинът му Васил Стефков, журналист и литератор, открива изложбата, на която са представени 60 картини. В словото си казва: „…Каква широта и простор има в тях. Колко е светло небето, колко са верни тоновете, колко много въздух има в тези изложени табла… В сърцето на художника блика жизнерадост – светла радост е отразена в тоновете…“ Изложбата е предизвикала голям интерес в малкото градче с будна интелигенция и още през първия ден са продадени много картини. От тази първа изложба са запазени 3 картини – „Платноходка“, „Пасище край града“ и „Портрет на баба Въла“…

Баща му е особено горд със своя син – художник. Убеден е, че той трябва да усъвършенства своите познания. Решава да удовлетвори мечтата на Бенчо – да продължи образованието си в Германия. Родителите са интелигентни хора, с желание да образоват децата си, но с незавидни финансови възможности. И тогава баба Въла, без всякакво колебание, изважда от раклата скътаните жълтици и ги дава на своя първи внук. Жестът на тази старица предопределя съдбата на Бенчо. Скриват пендарите в тока на обувките му, за да не му ги открадне някой по пътя.. И Бенчо Обрешков поема един самостоятелен, благословен път в своя живот.

Създава прекрасно семейство – Слава – съпруга, спътница в живота, муза – вдъхновителка, дъщеря Юлиана, внесла живот, радост и импулс за творчество в душата на Бенчо Обрешков…

Бенчо и Слава Обрешкови, сватбена снимка

Изгражда се като художник в лоното на двете водещи европейски живописни огнища и школи през епохата – германската и френската. Дългата му и сложна художническа подготовка се сформира от няколкото най-значителни и солидни изобразителни системи на съвременността. В българското Художествено-индустриално училище (1918-1920) той се влияе от реализма на Петко Клисуров и от новаторската естетика на проф. Иван Ангелов. В Дрезденската художествена академия, (1920-1925) в ателиетата на Ото Дикс и Оскар Кокошка, той възприема психологическата изразителност на експресионизма.

В Парижката академия „Гранд Шомиер“ учи пластика при именития скулптор Антоан Бурдел и е под въздействието на живописните открития на Парижката школа. Представя картини в Есенния салон, в Салона на независимите художници в Париж, в Тюйлери. Светогледът на Бенчо Обрешков се сформира през фигуралната фаза на модерното западно изкуство и синтезира живописно-пластичните системи на импресионизма, експресионизма, фовизма и неокласицизма, с което той се оформя като „модерен класик“.

Завръща се в България през 1927 година. Член е на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Работи много и става все по-популярен.

 1944  година … Eдин от най-трудните периоди в живота на художника. На 10 януари и на 30 март 1944 г. американски самолети бомбардират София… Разрушени са десетки сгради, в това число и печатница „Завети“, в която в този момент се подготвя за печат есеистичната „Монография“ за Бенчо Обрешков от художника Ненко Балкански. Унищожени са всички печатни материали, както и картините на Обрешков, дадени за цветни репродукции – най-ярките му творения… Запалителна бомба пада и в апартамента на Обрешкови, в който се помещава ателието на художника. Изпепелени са 350 живописни творби… Жесток удар за твореца. Безценна загуба не само за българското, но и за европейското изкуство… Само човек с изключително силен характер би могъл да преживее такава тежка раздяла с творения, създавани в продължение на 25 години. И Бенчо Обрешков успява.

Създава изключително богато  творчество. Работи във всички жанрове: портрет, пейзаж, многофигурални композиции, голо тяло, натюрморт, битови композиции.

Предпочитаната му техника е на маслените бои, но е рисувал и акварел, туш, пастел. Създава и стенописни композиции в Германия и България. Оставил е забележителни образци и шедьоври.

Организирал е 17 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.

1939, Монте Карло

Многобройни са наградите му! Носител на ГРАНД ПРИ за живопис – Париж, 1937 година, удостоен със званието „Заслужил художник“, носител на орден „Кирил и Методий“, орден „Народна република България“, гръцки Медал за изкуствата, румънски Орден за изкуство.

Починал е на 8 април 1970 г. в София. Много популярен приживе, днес Бенчо Обрешков е един от най-значимите български художници.

От 1989 година художествената галерия при НЧ „Димитър Полянов – 1862 г.“ гр. Карнобат носи неговото име и притежава творби от Бенчо Обрешков, дарени от неговите наследници. Тези картини са най – голямото богатство за хората от Карнобат и са част от културната памет на града ни.

Темата е подготвена от: НЧ“Д.Полянов – 1862г“, гр.Карнобат

Виж още

Още новини

Вашият коментар