Борис Бухчев – авторът, посветил творчеството си на Карнобат

Карнобат е дом на много творци – едни от тях художници, а други писатели. Борис Бухчев има създадени 13 книги, от които по-голямата част са за скъпия Карнобат. Споделя, че най-любимата му книга, свързана с града ни, е „Слънчеград“. Според него това е най-точното заглавие, което може да й се даде – заради слънчевите хора, заради топлата и уютна атмосфера в китното ни градче. От дълги години живее в Бургас, но редовно се прибира в Карнобат, защото не може да се отдели от познатите улици, от приятелите, от срещите с бивши ученици.
С треперещ глас и с усмивка на лице разказа за годините, когато е бил учител в Карнобат и в Бургас. Срещите с учениците винаги са го вълнували. Работил е с даровити деца, които са слушали с интерес и внимание неговите уроци. Неразривната връзка с града си, той изгражда чрез книгите и стихотворенията за него. Любимото му занимание е да търси из различни архиви информация за Карнобат и за карнобатските дейци. По този начин създава книгите „Слънчеград“, „Сонетни венци“ и други. Удостоен със званието Почетен гражданин на Бургас, той казва, че за него е важно да е по-четен, отколкото почетен гражданин.

– С голяма топлина говорите за Карнобат, за карнобатлии… с какво свързвате града?

-Това е духът на родното… не може да се обясни лесно. За първи път си видял тук небето, слънцето. Тук са майката, роднините. От малък съм останал без баща. Той почина през 1936 година, а аз съм роден през 1935 година. Представете си, бил съм на 1 годинка, когато той е починал. Не помня образа му, само от снимки го знам. За мен фигурата на майката е централна. Майка ми беше наистина един чуден дух, котленски дух. Тя по род е от Котел. Тук е дошла и е отгледала четири деца. Аз съм четвърто дете, най-малкото. Имах късмета и да остарея, сега съм единственият стар човек от рода. В Карнобатската църква е служил моят дядо – свещеник Александър Бухчев.

-Какви бяха детските Ви години в Карнобат?

-Детските години тогава бяха много по-скромни. Сега децата са по-свободни, нямат граници, прекаляват, че нямат и срам. Живях в една хубава къщичка на улица „Цар Асен“. Затова често я пиша „уличката с царско име“. Имам много стихотворения за старата къща, за Карнобат, за майка ми, за цветята, които отглеждаше. В книгата „Слънчеград“ съм публикувал и снимка на родната ми къща.

-От колко годишен пишете?

-От началото на прогимназията, 5 клас. Тогава темите бяха за тракториста, за еди-кой си и т.н. Не помня първото стихотворение, което съм написал, но помня първото сатирично. То се роди от един разговор с майка ми. На 28 август беше годишнина от смъртта на цар Борис III. Бях момченце в начални класове и казвам един ден на мама да направи мляко с ориз. Ама то бяха купонни времена. За млякото трябва да се редиш на опашка, може и да не стигне за теб… ориз няма, захар няма. Тя ми каза хубаво, ама таквоз няма, онаквоз няма. И аз я питам кога ще има. Тя ми казва: „По времето на цар Борис имаше мляко и ориз“. Аз я питам: „А сега, когато управлява Димитров“. Тя отговаря: „Сега май няма и картоф“. Веднага ми дойде идеята да оформя този разговор като сатирично стихотворение: Кога беше цар Борис, ядяхме мляко с ориз. Откак дойде Димитров, няма даже и картоф.

-Докога сте живели в Карнобат?

-Завърших тукашната гимназия през 1953 година. Тогава нямах намерение да уча висше образование, защото нямаше кой да ме издържа. През зимната ваканция, в годината, когато завършвах училище, дойде една наша роднина, дъщеря на вуйчо ми. Тя следваше медицина в София. Заговорихме се и тя попита къде ще следвам. Единствената възможност беше да стана войник, такъв беше редът. Но тя се намеси, като каза, че се справям добре по литература и трябва да запрятам ръкави, да чета. Като се класирам са щели да ми дадат стипендия, защото съм сирак. Така и стана. Със стипендия, в Софийски университет, специалност „Българска филология“. След като завърших висшето си образование, през 1958 година започнах работа като учител в Карнобат. Най-напред нямаше свободни места в дневната гимназия и затова ме назначиха във вечерната. Там съм работил 4 години, докато се освободи място в дневната гимназия. От 1958 до 1968 бях учител в Карнобат. Един ден, в навечерието на 24 май, ме покани началникът на просветата в Бургас, Трифон Манолев, да стана инспектор по български.

-В какво се състоеше работата Ви на инспектор?

-Където имаше училище, основно в прогимназии, там отивах. Посещавах уроците на учителите по български. Беседвах с тях за това, което е направено и което трябва да се направи. Преглеждах тетрадките на учениците. 12 години бях инспектор и обикалях населените места. Няма селище, което да не съм посетил. Като започнем от Манолич, над Сунгурларе, та чак до Малко Търново, Звездец. Тогава в Звездец имаше училище, а сега нищо няма. След работата ми като инспектор, назначиха ме пак като учител. Най-напред бях в СУ „Св. св. Кирил и Методий“, централното училище в Бургас. После ме поканиха в математическата гимназия в Бургас – ПМГ „Акад. Никола Обрешков“.

-Колко издадени книги имате?

-Мисля, че станаха 13. Най-важната, която е свързана с Карнобат, е „Слънчеград“. В нея са поместени факти за едни от най-знаменитите личности, оставили своя отпечатък върху карнобатската история. От Софроний Врачански до наши дни. Първото й издание беше през 2006 година. Последното е от 2021 година. Наложи се да допълня някои неща. Има много писания, снимки. За първото издание реших да потърся финансова подкрепа от кмета и неговите сътрудници. Те разгледаха подбраните материали, след което отговорът им беше, че нямат средства. И ние тръгнахме, заедно с един морски капитан, който беше родом от Карнобат, по предприятия и при частни лица. Хората дариха – кой 10, кой 20, кой 50 лева. И така книгата се превърна в народно дело. В първото издание беше поместен списък с имената на всички дарители. Имам и една-две книжки за деца. Една от забележителните книги, които съм писал се нарича „Сонетни венци“. Създадох я с цел прослава на няколко българи – Кольо Фичето, Владимир Димитров – Майстора, Тодор Каблешков и други. Последният сонетен венец е за патрона на математическата гимназия в Бургас – акад. Никола Обрешков. Събрах материали за тях, поместих ги в книга, а нея наградиха в Бургас. Това се случи на един Никулден в Бургас. Всяка година точно на Никулден, когато е и празникът на гр. Бургас, се раздават литературни награди на новоизлезли книги. Свързано с това,  през 2016 година ме удостоиха със званието Почетен гражданин на Бургас.

-Откъде имате тази любов към писането и откъде събирате информация за личностите, за които пишете?

-Божа работа е това. Човек се ражда с такава нагласа – да изрази нещо чрез словото. Иначе събирам информация от истории, архиви. Аз имам много голяма библиотека – около 5-6 хиляди тома. Като видя нещо свързано с Карнобат или с Бургас го отделям.

-Как пишете стихотворенията си?

-Много е интересно. Някой път се събуждаш през нощта с мерената реч. Аз пиша своите стихотворения  в Бургас на пишеща машина „Марица“. Нямам такива модерни устройства, каквито имат днес младите. На ръка, на пишеща машина и след това ги давам да ги копират.

-Как съставяте книгите си?

-В общи линии е трудно. Започва се с въпроса как да композираш книгата. „Слънчеград“ беше по-лесна, защото започнах да пиша за личностите спрямо тяхната възраст. Най-старият, респективно поставен на първо място, е Софроний Врачански. Той е бил свещеник в карнобатско. Още в първата глава на неговото житие пише, че е бил свещеник в карнобатско. Това е изключителна гордост за нас. Малко хора го знаят, но тогава е нямало църква в Карнобат, това е в края на 18. век. През тези години само в Костен е имало църква. Той е бил една година тук, а след това е отишъл в Средец и оттам към Велико Търново и Враца. В нашия град не го тачат толкова. Кръстиха само едно малко училище на него. В Средец направиха в цял ръст негов паметник. Тук защо не му направят…?

-Казахте, че имате книжки за деца. Трудно ли се пише за деца?

-Трябва да потънеш в света на децата. Първата ми детска книжка е с наименование „Патенцето Йоли“. Към нея имаше и илюстрации.

-Какво ще кажете за образованието преди и за образованието сега?

-Това е една много сложна тема. Сега усещам липса на уважение от страна на учениците към учителя. Когато аз преподавах, учениците се прекланяха пред учителя. Имах късмета да работя с много интелигентни деца. Учениците от математическата гимназия са математици, но освен това са и литератури. Много е хубаво, когато работиш с такива хора. Ти му подадеш идеята, то я разработва.  Влизаш в стаята, започваш да говориш по темата, всички те слушат с внимание. Сега говоря с познати, които казват, че децата изобщо не слушат в час. Аз имах навик, ако на днешния ден има някакъв празник , да заговоря за него. Така запознавах учениците с културната история на България.

-Карнобат се обезлюдява. Какво е нужно според Вас, за да се задържат младите тук?

-Няма правило, няма закон. Всичко е до вътрешна нагласа. На мен ми е толкова приятно да съм тук, в моя роден град, с моите приятели. В неделен ден да ходя на църква, да запаля свещ. Да се разходя до градската градина, която е любимото ми място в града.

Срещите с ерудирани и успели хора винаги са вдъхновяващи. Те ти дават сили и енергия да постигнеш целите, които си си поставил. Борис Бухчев респектира не само от разговор с него, но и със самото си присъствие. Поклон пред хората, които милеят за своя любим Карнобат и посвещават на него стихотворения и книги.

По темата работи: Магдалена Динева