Борис Бухчев представи стихосбирката „Моят град“ на празника на народните будители

С голямо вълнение Борис Бухчев представи в Карнобат своята нова стихосбирка „Моят град“ на 1 ноември. Премиерата на книгата бе на любимия му празник – Деня на будителите, в присъствието на неговите съграждани, в родния му град – където са корените и приятели му.
Авторът посрещна своите скъпи гости, сред които Роза Боянова и Татяна Йотова от Сдружение „Бургаска писателска общност“. Филм, представящ красиви картини от карнобатски художници, внесе заряд на присъстващите.
Стихове на Борис Бухчев рецитираха учениците от клуб „Малкия принц“, с ръководител Светлана Иванова към ОУ „Христо Смирненски“. Трогнат от милия жест, авторът подари на децата книги с автограф.

За 30 години Борис Бухчев издава 19 книги, сред които и „Моят град“, която е с особен сантимент за поета. В нея той възпява родното място, носталгията по отминалото време, съхранила спомени за хора и преживявания, за вярата в доброто и любовта. За някои Борис Бухчев е романтичният писател, за други любимият учител, разпалил жаждата за знания на много поколения. Уважаван автор е сред общността на бургаските писалите… Пише лирика, сатира, детска литература и литературна история. Почетен гражданин е на Бургас. От две години живее в Карнобат. „Какво по-хубаво да съм в моя град, сред моите съграждани за Деня на будителите. Не можем да не свържем Карнобат с този хубав празник, защото е град на художници, музиканти, поети…Какъв творчески град“, подчерта г-н Бухчев. Сподели, че не случайно в своята антология, преди години, нарича родното място – Слънчеград, позовавайки се на Иван Карановски. Категоричен е, че Карнобат е град на слънцето и няма право да се подценява.

Г-н Бухчев сподели с публиката няколко стиха, написани специално за Деня на будителите.
„Под есенните небосклони, от радост свети душата, народе български поклони, че си избрал такава дата, когато кичат се с венци, духовните ни първенци“.
За него България е страна на духа и се гордее с хората, които пробуждат народната искра. Дати като 1 ноември и 24 май, му напомнят за дядо му Александър Бухчев и чичо му Стефан Бухчев, които са пример за будители. „Дядо ми беше свещеник в църквата в Карнобат. Служил е няколко години тук, в началото на миналия век. Неговите деца и внуци са свързани с града. Най-малкият брат на баща ми Стефан Бухчев беше учител тук. Той бе изпратен в Пиротско като учител, а след 9-ти септември в странджанските села. Помня го с хубаво чувство. Той е завършил педагогическото училище в Казанлък. Имал е за учител по български и изобразително изкуство Чудомир. Как ще забравиш това пребиваване в училището“, отбеляза г-н Бухчев. С вълнение разказа за домашната библиотека, със специални заглавия, която чичо му завещава на него, сестра му и брат му. „Началният учител, който е завършил института през 1927 г., през всичките години купувал книги със специални издания. Имахме ги за нещо свято. Как може да има начален учител с толкова интереси, с такава голяма лична библиотека. Това на този ден заслужава да си го кажем“, добавя той.

Борис Бухчев с носталгия си спомня годините, когато е преподавал в Карнобат. В онези години в Карнобатска околия е имало голям брой ученици. Преподавал е на 15 паралелки в 9 клас. „Имаше „о“ паралелка. Беше много строг законът тогава и всички тези ученици, като дойдоха си знаеха, че ако първия срок получат двойки по три предмета, трябва да напуснат гимназията“. Сподели, че до края на годината са оставали не повече от пет човека, но атмосферата тогава е предразполагала да се учи и учениците да се състезават.
Когато завършва университет, в далечната 1958г., г-н Бухчев е разпределен за вечерната гимназия, на името на Ганчо Хардалов. Там той преподава 5 години. С добри чувства си спомня за това, че е преподавал на по-големи хора от него, като най-възрастният е бил 60-годишният бай Митьо Тютешев. „Те стояха на предните чинове и записваха най-старателно какво им говори учителят. Тогава нямаше електронни средства, трябваше да се пише. Задължително научаваха наизуст стихотворение или част от него. И тези хора се стараеха да учат и декламираха много интересно“, казва той.

Най-забавната ситуация е, когато един от учениците, които рецитират „Москва“ от Смирненски, казва вместо „Москва, Москва, сърце от разтопен метал“ – „разтопено олово“. С топли чувства си спомня за 13 декември, когато негови ученици са изнасяли рециталите в почит на Ганчо Хардалов.
Незабравими са годините, когато е преподавал в гимназия „Васил Левски“. „Такива интересни спомени имам от гимназията. Празнувахме обесването на Васил Левски, на 19 февруари. Една година отидохме цялата гимназия с влак, поръчан от Бургас до Карлово, да изразим почит към нашия патрон. Такова чудо вече не се е повторило и не може да се организира никъде- ученици в 5-6 вагона, с духовата музика, със знамето… И слизаме на карловската гара. Карловци ни посрещат и не могат да се начудят, че сме тръгнали от Карнобат почит да изразим към техния велик съгражданин“, допълни той.
Подаръци Борис Бухчев получи от Сдружение „Бургаска писателска общност“ и НЧ“Любен Каравелов“. Татяна Йотова отправи специален поздрав с авторската си песен „Ключ“, в акомпанимент на китара, с пожелание за благословено дълголетие.
„Моята ръка продължава да пише и в момента подготвям роман „Реката на времето“, свързан с града и семейството“, отбеляза Борис Бухчев. Категоричен, че след две години, на неговата 90-годишнина, отново ще се срещне със своите приятели в Карнобат и ще представи новия си роман със стихове.