Девет читалища в община Карнобат честват 95 години от своето създаване

Читалищата в карнобатските села Невестино, Зимен, Деветак, Драганци, Смолник, Венец, Аспарухово, Соколово и Хаджиите през тази година ще честват 95 години от своето създаване. Това става ясно от страницата  на община Карнобат във Фейсбук. Тее са създадени през далечната 1928г. от будни българи, жадни за просвещение и култура. Водени от порива за духовно извисяване  и от желанието да продължат делото на българските възрожденци. Учредителите им ги назовават с възвишени имена – просвета, червена звезда, светлина, изгрев, развитие. Носят имената на националните герои Христо Ботев, Г.С.Раковски.

Читалищата в Невестино-НЧ „Просвета – 1828г.”, Зимен- НЧ „Червена звезда – 1828г.”, Деветак -НЧ „Светлина – 1928г.”, Драганци – НЧ „ Ив. ГосподиноВ – 1828г.”, Смолник-НЧ „ Г.С.Раковски – 1828г.”, Венец -НЧ „Хр. Ботев – 1928г.”, Аспарухово- НЧ „ ИЗгрев – 1828г.”, Соколово – НЧ „Развитие – 1928г.” и Хаджиите – НЧ „Хр. Ботев – 1928г.”са създадени точно година след приемането на първия Закона за народните читалища в България, от 1927г.

Според него целта на читалищата е „да будят у гражданите интерес към четене и да способстват за тяхното научно, нравствено и естетическо развитие“. Като средища на духовен живот те трябва да разширяват и развиват придобитата в училищата грамотност, да приобщават читалищните членове и българските граждани като цяло към постиженията на духовната и материалната култура и да подпомагат стопанските и културните сдружения в селищата. Законът постановява, че читалищата се намират под надзора на Министерството на народното просвещение, към което се създава Читалищен съвет от министерски чиновници, лица от сферата на библиотечното и читалищното дело, представители на Читалищния съюз и на кооперациите.

Предвижда се във всяко населено място с население до 10 000 души да има по едно читалище, а в по-големите селища да се откриват квартални читалища, клонове на централното.

Всяко селище се задължава да създаде читалищен фонд, включващ всички имоти и капитали, притежавани от читалището. В него влизат и части от общинската мера, преотстъпени от общината, 50 декара земя от държавния поземлен фонд, 5% от приходите на училищните недвижими имоти, както и приходите от билети, наеми, дарения, завещания и суми от бюджетите на окръжията и общините. Наред с това към Министерството на народното просвещение се създава специален фонд „Народни читалища“, целящ подпомагането на нуждаещи се читалища.

Законът предвижда и освобождаване на читалищните приходи от данъци, такси и акцизи. Имуществата на читалищата – сгради, книги и покъщнина, са неотчуждаеми и не подлежат на секвестиране. Всяка община се задължава да осигури подходящи места за строителство на читалищни сгради и да съдейства за изграждането им.

От Министерството на народното просвещение се изисква да подпомага читалищата с книги и финансови средства. Появата на читалищата има основна роля в обществото за разпространяване на културни новости, а тяхната голяма историческа мисия е в процеса на национална консолидация и формиране на национална общност. Основната роля на читалищата е културното и традиционно образование. В тях кипи богат живот, изнасят се лекции за просвещение, от всекидневния бит до политическо възпитание и граждански добродетели. Лекциите включват теми от история, военно дело, астрономия, литература, земеделие, медицина, финанси, религия, изкуство. Друга развивана дейност, е създаване и поддържане на хорови и танцови състави, оркестри, самодейни театрални групи.