Георги Иванов е новото име в Клуба на художниците

Младият иконописец Георги Иванов е привлечен от изкуството още от 13-годишна възраст. Родом е от гр. Полски Тръмбеш. В Карнобат живее от три години. Интересът му към Иконописа се проявява, когато за първи път посещава ателието в училището по изкуства в гр.Трявна, където завършва средното си образование. По-късно се насочва към Великотърновския университет, със специалност Църковни изкуства. Негов преподавател е бил проф. Красимир Русев, който е зет на художника Ненчо Русев. Георги Иванов завършва курс за учител по Изобразително изкуство към Център за Преквалификация ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“. Участвал е по програма „Еразъм“ Universitea din Bucuresti в Букурещ, Румъния. Завършва магистърска степен, специалност „Стенопис“. Участвал е в над 10 съвместени и 1 самостоятелна изложби. През 2019г. е удостоен с Награда на Регионална народна библиотека „П.Р.Славейков“, гр. Велико Търново. През 2020г. рисува стенописите в църквата „Св.Йоан Богослов“ в село Черково. В момента преподава в СУ „Константин Петканов“, гр. Бургас. В Карнобат му харесва спокойният живот, че има доста хора на изкуството. На мнение е, че творческият живот в града е на добро ниво.

-Георги, как се зароди интересът ти към изкуството и по-точно към Иконописа?

– Спомням си, че първата ми рисунка беше часовниковата кула в Карнобат. След това започнах да рисувам предимно от натура, стари пейзажи на градчета тип Трявна, Троян, Търново. След като завърших седми клас, един мой близък ме заведе в училището по изкуства в гр. Трявна. По това време имаше подготовка за дипломни защити. Можеше да се види как ученици се занимават с трите специалности, които предлага училището – Интериорен дизайн, Дърворезба и Иконопис. Когато ме разведоха из ателиетата, най-много ми допадна това по Иконопис. Не знам защо, просто ми хареса. Там се почувствах добре и реших това да ми е специалността, с която искам да завърша средното си образование и след това да го продължа. В момента Тревненската школа е на едно от най-високите нива за тези специалности в България. Развиват се доста добре като педагогически практики и насока в професионалното образование. След като завърших школата, записах специалност „Църковни изкуства към Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“, придобих също и учителска квалификация. Завърших магистър „Стенопис“, пак във В. Търново. Към днешна дата съм учител по Изобразително изкуство в СУ „Константин Петканов“, гр. Бургас.

– Какви са спецификите при Иконописа?

– Иконописът включва канонизирани изображения и има доста специфики и детайли. Канонът трябва да се спазва, ако една дреха е червена, да не я направиш синя. Пак можеш да експериментираш, но в различните нюанси на самия цвят. Не можеш да сменяш цветовете, понеже на теб така ти е хрумнало.

– Разкажи ни за  участието ти по програма „Еразъм“ в Румъния?

– Последната година от бакалавърската степен  ходих на „Еразъм“ в Румъния, в техния Богословски факултет – специалност „Църковно изкуство“. Добре се развиват в изкуството, специално в Иконописа. Запознах се с доста нови колеги, станахме и приятели. От там придобих ценен опит. Те си имат един румънски стил на работа, по- различни цветове използват. В иконите използвам техния маниер, чисто стилово в по-светлите им фонове. Много по-развити са в това изкуство там. Тази специалност е нещо като защитена, защото имат много църкви. Самите румънци са доста вярващ народ и постоянно се строят нови храмове и доста голяма реализация придобива тази професия в нашата съседка.

– Как се развива Иконописът в България?

– Има развитие в България, доста църкви не са изписани и в момента се възстановяват. Към специалността има интерес. По-младите се насочват към реставрация, примерно на мебели, или икони, предмети на изкуството. Занимават се предимно с рисуване на църкви, с тяхното изписване или си рисуват икони, но ги пласират в други държави, понеже там има доста голям интерес към православното изкуство.

– Какви са предизвикателства в учителската професия?

– Работата с деца не е лесна. Предизвикателства на учителя са много – преди всичко да предизвикаш интерес в самите ученици. Трудно е да се задържа вниманието им. Другото предизвикателство е да направиш този процес двустранен- да е интересен, да не е скучен, да има някаква артистичност, освен в рисунките и в самото поведение, учителят е пример за самите деца.  Каквото видят от учителя, това съответно ще направят и самите ученици. Трябва да си винаги както добре подготвен, добре да се държиш с всички,защото това се вижда и трябва да си на ниво. Нямаш лукса да си позволиш да се отпуснеш и да говориш по -свободно.

– Как успяваш да заинтригуваш учениците?

– Успявам да задържа вниманието, като използвам обичайните начини, защото все пак работата има класически подходи от книгите в методика за обучението. Гледам да им показвам повече картини, за да видят какво са правили художниците през различните епохи. Освен това им показвам, че някои от тях са били архитекти, дизайнери. Занимавали са се с много повече от една дейност. Опитвам се да ги вдъхновя да видят какви могат да станат. Разказвам им също и за професиите, свързани с изкуството, които са доста актуални днес. Например фотограф, дизайнер, дали ще е графичен, дали ще е уеб, аниматор, художествен аниматор, който се занимава с обработка на филми, архитектура, татуисти- това е една стара професия, която няма как да се изучи, но изисква добра подготовка. Това са професии, от които се вълнуват. От значение е и на кой клас се преподават, защото определен тип задачи се изучават в различните класове.

– Има ли потенциал за развитие в областта на изкуството при децата?

– Виждам потенциал в много деца. Има доста талантливи, които мислят да се занимават с дизайн, и съответно ги насочвам към университети, които са с такава профилирана паралелка. От учениците не забелязвам голям интерес към Иконописа. По-малките рисуват комикс стил, а тези, които са повлияни от анимациите – манга. Постоянно участваме с различните класове в конкурси. Това е метод, с който стимулирам тяхното развитие. Когато се представят добре на национален конкурс, имат стимул да вървят напред.

-Кое е най-голямото удовлетворение в работата ти?

-Удовлетворението е, когато децата са щастливи от това, което правят. Това, може би е най-хубавото нещо в  професията ми. Харесва ми да виждам успехите им. Това ме мотивира да вървя напред и ми доказва, че съм в правилната посока.

– Кое е най-важното в работата на иконописеца?

– Да бъдеш открит и честен, да нямаш задни мисли в съзнанието си. Дисциплината е най-важното нещо и творческа мисъл, защото ако я нямаш няма как да се получат нещата.

– Необходимо ли  е да си вярващ, за да рисуваш в това направление?

– Аз съм вярващ, но, ако ме питаш дали ходя на църква, ще ти отговоря -от време на време. Вярвам си по един си мой начин. Вярвам, че има някаква сила, която е по-висша и това е. Влагам духовност, но не посещавам църква. Просто за мен съм си определил, че има някаква сила и, че тя винаги ми помага.

– Коя е любимата ти икона?

– Любимите ми икони са Св. Георги и Св. Никола. В църквата „Св. Георги“ в Трявна на фасадната стена има моя икона на Св.Георги, което също беше част от бакалавърската ми защита. Преди години направих един стенопис в църквата в с. Черково, на входната врата. Нарисувах един стенопис, който ми беше защита на магистърска степен във В.Търново. Проектът трябваше да бъде творба на стена, независимо дали ще е в училище, в църква или обществена сграда.

– Какви послания предаваш чрез картините си?

– Картините ми са базирани на експресивността, нямат конкретно послание в тях. Те са си като експерименти, чрез които все още търся себе си като творец и като стил, освен в иконите и като стил в Живописта. Основно рисувам в акварел и темпера върху дърво. Около три дни или месец ми отнема да нарисувам иконата, зависи по колко рисувам на ден.

– Какво би казал на хората, които искат да се занимават с изкуство?

-Бих им казал да изберат специалността, която желаят и пътя, по който са поели да е техен индивидуален, а не отъпкан. Да си направят избора сами, да не се влияят толкова от мненията на другите. Важно е да си имат лично собствено мнение и да си изберат свой индивидуален път и да си го следват.

– Какви са плановете ти занапред?

– Мисля да продължа да работя като учител. В Карнобат ми харесва спокойствието, има доста хора на изкуството, не само художници, и музиканти, които са на добро ниво. Творческият живот за такъв град е на супер ниво. Мисля да се включвам в други изложби с художниците. В момента се старая да търся нови хоризонти в изкуството и други стилове, защото има още много, които могат да се научат.