Култура

Христо В. Мартинов представя завладяваща ИЗПОВЕД за „Участта на красивата жена“

„Участта на красивата жена“ е завладяваща ИЗПОВЕД, представена чрез интересна жанрова симбиоза от текстове. Тя е трета по ред книга за Христо В.Мартинов. Предшестват я „Писък“ и „Дефицити“.
Обединяващ в творбите му е маниерът на писане, който създава впечатление, че си с приятел в неформална обстановка, на по питие и сте задълбочени в дълбок екзистенциален разговор.

-Биографията, разказва за живота на един автор. Как изглежда твоята биография?

-Христо Мартинов- самоук в умението си да прави грешки от най-различно естество (кратка автобиография  е това, за по-детайлна… не е тук мястото, защото би станал доста обемен текст).

Автобиография или изповед е тази твоя, трета поред книга?

– Ще започна с това, че… да, тази е третата поред книга, която издавам. Знаете, че най-устойчивата геометрична фигура е триъгълникът, най-важната година във всяко едно начинание е третата, защото тя дава  тенденцията на това, с което човек се занимава и т.н. От една такава гледна точка, тази книга представлява най-добрата ми до този момент, щом се отнася до идеите, които искам да прокарам, а те са свързани изцяло с една дума- ИЗПОВЕД, ИЗПОВЕД  и  пак ИЗПОВЕД.

Но думата изповед и автобиография, може би до някаква степен се препокриват, така че….ще си позволя да цитирам по памет Кърт Вонегът, който казваше нещо от рода в една от книгите си – творецът не може да промени света, не може да промени хората около него, не може да промени дори самия себе си, но може да пресъздаде възможно най-точно това, което вижда…посредством различни изразни средства.

-След третата книга намери ли отговор на въпросите: Защо аз правя така?“, „Защо другият прави така?“.

-Подбудите във всеки един от нас, които крием зад нашите действия или липса на такива, при повечето хора са абсолютно еднакви. Реакциите е възможно да бъдат най-разнообразни, но коренът на същината  почти винаги е един и същ.

– Какво свързва „Писък“, „Дефицити“ и „Участта на красивата жена“?

– Христо Мартинов е най-обединяващото нещо, за което се сещам на прима виста между тези книги. Имам предвид това, че всяка една идея, всеки текст е отражение на вътрешния ми свят и наблюденията, върху които съм се фокусирал в даден отрязък от живота ми. Ако трябва да се замисля, за да дам друг отговор, а не първият, който идва в ума ми, бих казал, че тези книги… ги обединява може би…маниерът на писане, с който съм опитал да боравя. Този маниер, който да създава впечатлението, докато четеш, че си с приятел в неформална обстановка, на по питие и сте задълбочени в дълбок екзистенциален  разговор. Всеки обича този тип разговори, нали?

-Накратко: От какво бе предизвикан писъкът в първата книга?

-От първичната, животинска, лудост.

-Какви дефицити предизвика писъкът във втората книга?

-Една идея по завоалирана от „Писък“, „Дефицити“ беше напомняне да се вглеждаме една идея по-деликатно във вътрешния си свят, изразено в 11 разказа и 10 стихотворения. Какви дефицити предизвика писъкът? То човешките дефицити не са много различни в глобален аспект, така че разликата между различните истории в двете книги е дали се фокусираме върху външното им проявление, или по-скоро върху вътрешното.

-Какво отличава третата ти книга от предните две?

-Че съм я писал в отделен момент… от живота си?

-Живееш в Карнобат, работиш тук и пишеш книги, които никой не би предположил, че са се родили именно тук? Как става това?

-Мястото няма  никакво значение. Навсякъде се случват интересни неща. Всичко зависи от спецификата на обстоятелствата. Лорд Хенри от „Портретът на Дориан Грей“, който  за мен е един от най-запомнящите се литературни персонажи, казва, че единствено на скучния човек може да му е скучно.

От една такава гледна точка, малкият град има доста предимства, които можем да обобщим с една дума, а именно спокойствие.

-Защо пишеш книги?

-Сравнително лесно за мен упражнение… ,чрез което човек да си развива нивото на себепознание?

-Сравняват те с Габриел Гарсия Маркес…Това ласкае ли те?

-Думата не е точно ласкателство. Винаги ми е приятно, когато чуя, че писаниците ми приличат на този и онзи, от даден човек, не конкретно заради сравнението, а защото е интересно да чуеш от четящ човек нещата ти…, на кого му приличат. По този начин може да си доразвиеш идеите и маниера на писане.

-В третата ти книга има интересна жанрова симбиоза от текстове. В новелата намират място стихотворения, разкази, писма, есе. Към какви размисли ще ни отведат те, четейки историята, създадена от теб?

-Никога не ми е допадало жанровото ограничаване. В „Писък“ и „Дефицити“ също имаше текстове от различен характер, но нямаше общ сюжет, който да ги обединява. В „Участта на красивата жена“ намират място всички изброени от Вас текстове в дадените жанрове, както с индивидуалния, така и с общия си живот, този, който им позволява да се впишат в концепцията на историята между Мирко Арнаутович и Наталия. С други думи, тези текстове може да се разглеждат както самостоятелно, така и в контекста на главната история в книгата. Какво казват те? Вглеждайте се по-добре във вътрешния си свят.

– Седем на брой илюстрации, фотографии. Явно отново си заложил на екип от професионалисти?

– Човек нищо не може да направи самичък. Едно от най-важните неща представлява изборът на хората, които да бъдат до теб в реализирането на една идея…, независимо каква е тя- от бизнес до такава в личен план, като да създадеш семейство, колкото и абсурдно да изглежда това.

Изключително благодарен съм, че до мен в този проект бяха тези изключително професионалисти и още по-добри  хора, защото не е достатъчно технически да си съвършен, ако не си добър човек преди всичко.

Стефани Обадяру, която е лицето на корицата, лицето на фотографиите вътре в нея, лицето и на видео, което е обвързано с текст от книгата, но за това ще спомена по-късно. Чавдар Калдиев, който е графичен дизайнер, фотограф и… както казах белият дроб на книгата, понеже позволи на текстовете да дишат.

Вили Господинова, с която работим успешно по втора книга вече представлява  ръцете на този проект. Нейното старание и усет към детайла, изразено в илюстрациите, които направи, предадоха друг живот на книгата.

Моника Дончева, която е фотограф на един от текстовете и нейните снимки предадоха една по-различна, но много добре вписваща се в целия сюжет, атмосфера. Светльо Свиленов и Велизар Стайков пък се явяват кислорода. Тяхната работа е трудно да се изрази с нещо точно, но това са хората, без които тази книга нямаше да съществува. Искрено съм благодарен на тези хора. Можете да ги последвате в социалните мрежи.

-Казваш, че в „Дефицити“ картините са рисувани по текста. Сега, в новата ти книга е обратното – ти пишеш по тях? Защо е това завъртане на 180 градуса?

-Точно така е. В „Дефицити“ всички илюстрации (картини), бяха нарисувани по текстовете, които бях написал, т.е. стандартният начин на работа, но в „Участта на красивата жена“ си разменихме ролите с Вили Господинова. Първо тя рисува, а след това аз създавах текстове по картините. Направихме го, изхождайки от идеята, че творческото начало е едно и също, а единствено изразните средства на твореца са това, което го отличава впоследствие. А и…тази размяна на ролите си беше добро, креативно упражнение. Искам да благодаря на Вили Господинова, защото с нейна помощ научих страшно много неща не само за изобразителното изкуство, но и за всички проявления на визуалните изкуства.

Виж още

Още новини

Вашият коментар