Култура

Художничката Силвия Шосева:“Карнобат е  красив град, който ме вдъхновява да рисувам“

   

Още на 3 годишна възраст Силвия Шосева започва да се занимава с рисуване. От  половин година тя живее в Карнобат със своя съпруг и двегодишната си дъщеря. Привлича я спокойствието на малкия град и споделя, че се чувства щастлива в Карнобат. За да се докоснете до изкуството на Силвия Шосева, разгледайте картините й на официалната й уебстраница silviyashoseva.wordpress.com. Тя е родена  в град София. Родителите й виждат потенциал в нея и я записват да учи в СХУ „Илия Петров“. Завършва специалност „Изобразително изкуство“ в СУ “ Климент Охридски“, бакалавърска степен и магистърска степен в НБУ, специалност Графичен дизайн. Активно участва в изложби и пленери. Участвала е в пет самостоятелни и петнадесет групови изложби. Нейни картини сa притежания на частни колекции в България, Германия, Канада, Англия, Босна и Херцеговина, Швейцария, Италия, Македония. Използва живописта като изразно средство в картините си.

„Изкуството за мен е въздух“

-Силвия, какво те доведе в Карнобат?

–  Много съм щастлива, че сме в Карнобат. Доведоха ни професионалните ангажименти на моя съпруг и от юни 2021г. сме тук. От доста време искахме да се устроим извън София. Когато на съпруга ми му предложиха работа в Карнобат, веднага се съгласих. Бях категорична, че ще успеем. Спокойна и щастлива съм, че сме в Карнобат и се надявам да останем. Правя някакъв паралел с Пазарджик, защото баба ми и дядо ми живееха там- за малкия град, за спокойствието, за усмихнатите хора, някак емоцията е друга… Съвсем различна е от тази в големия град, в която всеки те подминава. Тук има усмивки, хората се спират, заговарят се с детето ми. Просто има друг тип комуникация, хората си помагат. Чувствам се много добре. Даже имам усещането, че малко ми завиждат приятелите от София, защото те са закотвени и загнездени в ежедневието на големия град.

– Първото ти впечатление, когато дойде тук…

– Впечатленията ми за Карнобат са от преди четири години. Беше лятото, когато съпругът ми ме заведе в парка. Няма да забравя  спокойствието, вечерта, птичките, които се вдигаха в небето…Тези големи ята. Почувствах се по друг начин, много по- спокойно и същевременно себе си, слях се с целия пейзаж, с цялото това усещане на града.

– Изкуството ли е нещото, което ви събра със съпруга ти?

– Смятам, че да. Във всички картини той се включва с нещо и ми е голяма опора в живота. Неговото мнение за това, което правя винаги е било важно. 

– Какви емоции ти носи рисуването?

– Различни емоции… След като завърша определена картина, изпитвам успокоение и удовлетворение. Преди да я завърша, може да ми носи напрежение, зависи в какъв момент я рисувам. 

– Първата картина с тема  Карнобат…

– Един зимен пейзаж… С моя съпруг Манол се разхождахме, за да си избере някакво място за снимка, понеже е фотограф. Намерихме подходящата гледна точка, а аз вдъхновение за картината, която нарисувах за около седмица. Махнах някои блокове, за да се преселим в старото време и да се види градчето, както е изглеждало преди. Реших да не включвам фигури, за да носи спокойствие и за да може човек да се потопи в нея, без да се разсейва.

– С какво друго се занимаваш?

– Занимавах се с графичен дизайн, но така и не продължих. Нещата не се получиха по начина, по който аз исках. Започнах с преподаване по изобразително изкуство. Първо с школа по изобразително изкуство в София, която се разви доста и се събраха повече от 15-20 деца. За съжаление, покрай майчинството, трябваше да прекъсна школата и преподаването ми в училище в прогимназиален и гимназиален етап…Беше много интересно и вдъхновяващо.

– Не мислиш ли да продължиш с тези си занимания и в Карнобат?

– Да се занимавам с школа съм съгласна, но не съм сигурна за преподаването в училище, защото гълта  цялото ми време за творчество. Школата би била добра възможност. Тук, в Карнобат, даже ще бъде по-успешно, отколкото в големия град, защото там има много читалища и конкуренцията е голяма. Мисля, че пролетта ще е прекрасен сезон за начало на това начинание.

– Как се раждат твоите картини?

– Картините, аз ги виждам предварително. Никога не сядам, без да знам какво ще рисувам. Понякога, преди да заспя или като затворя очи, виждам завършена картината, само трябва да отразя видението на платното. Интересно е, наистина…Търся начини да ги нарисувам, сблъсквам се с различни проблеми и вдъхновението ми се сменя постоянно. Всичко е до вдъхновение. Не съм оставила рисуването, нито за ден. Всеки ден отделям време, дали по час, дали по два. Обичам много да рисувам пейзажи, портрети… Обичам да наблюдавам природата и да я отразявам с нейната красота в светлина и сенки. Рисувам и портрети на известни личности, поставям ги в други пространства като герои на моите картини. За мен предизвиква интерес откликът на публиката, темите ми са различни. Обикновено ги виждам с въображението си като завършени продукти, които само трябва да бъдат нарисувани.

Днес може да е портрет, утре да е пейзаж.

-Малката ти дъщеричка рисува ли?

-Малката ми госпожица ме изненада с едно кръгче, което направи, с две точки и една черта, а е едва на две годинки. 

– Кои художници те вдъхновяват?

– В студентските ми години много се влияех от Генко Генков, наш български живописец. Много харесвам Винсент ван Гог, Модиляни, Рене Магритт, Фрида Кало. От карнобатските художници много ми харесват работите на Ненчо Русев, аз имам негов албум вкъщи, както и две малки пластики, за което му благодаря. Впечатлена съм и от скулптурите му също. Харесват ми картините и на Евгени Янев. Вдъхновява ме и изкуството на Бенчо Обрешков и Васил Стоилов.

– Имало ли е моменти, в които се замисляш, защо си се захванала с това?

– Да, даже съм си казвала, че ще зарежа всичко и съм се чудила има ли смисъл. Това, което ме демотивира е, че не съм достигнала добро ниво и, че може би съм била прекалено амбицирана. Замисляла съм се, че много други го правят и какво толкова хората ще видят в нещата ми… Но, после си казвам: Те са си мои неща и започвам да се окуражавам, че има смисъл, щом продължавам.

– Имаш ли картина, с която не искаш да се разделиш?

– Има, да. Въпреки че се разделих с една много интересна картина миналата зима. В началото не исках, но попитах клиента, защо иска да я купи. Жената каза, че вижда себе си в нея като малка. Аз бях нарисувала себе си рисувайки пред свещ, когато имаше режим на тока и я кръстих „1990г.“. Бях първи клас и всъщност тогава рисувах на свещ. Нарисувах се в малък квадратен формат. Жената даже каза, че се е разплакала и ще си я сложи в кабинета. Имаше  послание в картината и я дадох, само заради това, че вижда себе си в нея и я е докоснала по някакъв начин.

– Мислиш ли за изложба в Карнобат?

– Ще се радвам, ако има такава. Трябва да се намери подходящото време, но аз и не бързам.

– Как се виждаш във времето?

– Виждам се така, както до този момент – зад статива, извън големия град, да Карнобат е красив с неговите жители и малки китни дворчета, които снимам и после ме вдъхновяват да ги рисувам. Да, мога да остана тук да живея.

 Ще продължа да рисувам, защото изкуството за мен е въздух. Освен всичко, което ми се случва, това е друга реалност за мен.

Надявам се с доста изложби, даже зад граница да се случат проекти.

Като художник предимно, така се виждам…

Виж още

Още новини

Вашият коментар