Ивелина Радионова ни принесе през вековете с книгата „До Боянския майстор“
За трети път писателката Ивелина Радионова се среща с карнобатската аудитория. На 26 април, авторката представи своята 13-та книга „До Боянския майстор“, в която е включена едноименната повест и още 11 разказа. Голям е интересът на писателката към историята на Боянския майстор и севастократорката Десислава. Дълго време тя търси сведения, посещава църквата и разглежда стенописите. Откривайки отговорите на много от въпросите си, Ивелина Радионова на един дъх написва историята. Действието се развива през вековете и показва корените на българщината и човечността. В книгата писателката е вложила частица от душата си. Вплела е пъстрота, любов, тъга, радост и смирение. Причината за написването е стихотворението „До Боянския майстор“, с което печели първа награда в Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ през 2020г. Именно с него започва и нейната нова книга.
Ивелина Радионова пренесе присъстващите в Средновековието. „Годината е 1259г. По това време още Леонардо да Винчи и Микеланджело не са се родили, обаче в една малка църква в Бояна, София, твори художник. Името му ще бъде загадка и за тея, които се родят след нас. Мнозина ще се питат дали е Илия, Димитрий Зограф, Върбан или Вълчан, майсторът изписал царя и царицата, севастократора Калоян и Десислава“, разказва авторката. За да научи повече за неизвестния майстор, Ивелина Радионова разглежда стария документ – „Боянски поменик“. „И там, редом с имената на заслужили българи, стои името на един мъж, наглед съвсем обикновен и няма как името му да е точно там записано, ако няма особен принос. Там пише – Василий Зограф от село Субоноша, тогава в пределите на Стара България. Точно така се наричал зографът, изрисувал хубавата севастократорка Десислава и изписал Боянската църква. Мълвата за таланта на зографа стигнала до севастократор Калоян, който го поканил да изографиса църквата“.
Писателката сподели легендата за тайната любов между Десислава и зографа Василий. Дълго време е стояла пред стенописите. Установила, че Десислава превъзхожда по красота образа на царица Ирина. Севастократорката дори надминава по светлина образите на светците, които я заобикалят. „Точно в нейния лик майсторът е вградил това, което е вълнувало сърцето му“, категорична е авторката.
Пътешествието продължи с историята за младия монах Анастасий. Действието се развива в XVI век, на остров Св. Анастасия, в близост до Балчик. „Има фар, манастир и едно съкровище. Дали Анастасий ще разбере какво е потеклото му. Дали ще се срещне с майка си и дали ще вземе това, което му се полага…Това, което не му принадлежи е зад прозореца на малката му килия – лодките, звездите и света“.
В разказа „Коприната на съдбата“ главни герои са Ралица, нейният брат Йота Мечкодав и Узун Чолак. В него се преплитат ценности като морал, дълг и чест. Разходката назад във времето продължи с разказа „Докато Дунав тече“ за гр.Тутракан – градът с най-хубавите залези. Действието на „Старчевата“ се развива в Разлог, в първия ден на новата година. Историята е за смелата девойка Койна. Героинята разбива стереотипите за това, че само мъже могат да се обличат като кукери. „Тя се облякла и играла редом с мъжете. Поради това отрязали дългите й червени коси и я принудили до другата нова година да работи мъжка работа. На мъжете им дожаляло и решили да отменят наказанието. Оттогава, та до днес, се позволява на жени и деца да се обличат като кукери и да играят редом с мъжете“. Пътешествието завърши с разказите за Родопея, закриляна от вълците, за красивата жена Чая, чиито очи били сини като морето.
Ивелина Радионова утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на българския фолклор и традиции. Със стихотворението „Светулките се сбогуват на зазоряване“ присъстващите си тръгнаха с положителна енергия и с повече светлина в сърцата си.
