Излезе от печат книгата „Баяне, баячки, баяния“ на израсналата в Карнобат Гинка Димкова

Книгата „Баяне, баячки, баяния“ на издателство „Колор Принт“ – Варна, 247 страници излезе от печат. За нея ни разказва дългогодишният уредник на Къща – музей „Димитър Полянов“- Наташа Чакърова – Кръстева. С удоволствие представям книгата на израсналата в Карнобат Гинка Димкова – специалист в областта на българския фолклор, работила от 1973 до 2000 година в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Г-жа Димкова беше мой преподавател и научен ръководител, оказал ми компетентна помощ и човешка подкрепа при подготовката дипломната ми работа, която защитих през далечната вече 1978 г.

Книгата „Баяне, баячки, баяния“ е научно-популярно четиво, създадено на базата написан преди повече от 20 години хабилитационен труд. Труд, резултат от наблюдения и анализ на около 1200 заклинателни лечебни текста. Огромен масив, натрупан от многогодишно системно събиране на материали чрез личен контакт на автора с баячки от цялата страна, а също и при ежегодни студентски теренни летни фолклорни експедиции в България и Бесарабия (1989 г.), от почти всички български сборници и периодични издания, от ръкописни дипломни работи на студенти и дипломанти при акад. Стоян Романски и проф. Цветана Романска. Материали от 197 селища от всички региони на страната ни.
Хилядолетната история на народа ни е изпълнена с безброй празници и ритуали, обредни практики, гадания, заклинания, забрани, благословии, молитви, баяния… Старите вярвали в съществуването на свръхестествени нечисти сили, причиняващи им злини, носещи им болести. Имали и своята вълшебна вяра във възможните чудеса и тя им помагала да се борят с тежки болести, зли сили, природни стихии. Вярвали и така се чувствали по-сигурни и по-защитени. Върху различните области на българската народна култура има десетки публикации и трудове. Изследвания на фолклористи, етнографи, изкуствоведи, литературоведи. Посветените на народната магия и свързаните с нея магически вярвания обаче са малобройни, макар в традиционната ни култура вярата да е много силна и широко разпространена. Като фолклорен жанр баянията, със своето словесно вълшебство, придружено със заклинателно действие, са най-малко проучени и обяснени, въпреки че за тяхната лечебна сила са оставени многобройни свидетелства още от епохата на Българското възраждане, та и до наши дни.
В последно време се появяват изследвания върху „тъмните, тайнствените, неизвестните и интересни друмища на българските магически вярвания“, които ни помагат „да се опитаме да разберем българското вълшебно наследство, да се докоснем до неустоимата му сила днес, във все по-далечните от магическото наши делници и празници“.
Такава е и книгата „Баяне, баячки, баяния“, която според автора й „няма претенции за дълбочинен научен анализ, а се съобразява преди всичко с любопитството на читателите, проявяващи интерес към лечебната магия и културно наследство“.
Книгата има шест глави и подточки, разкриващи различните видове и подвидове формули и баяния.
Първата глава „Извънтекстови елементи“ със своите седем подточки (Носители на традицията; Обредно време; Обредно пространство; Обредни предмети; Обредни действия; Болести, лекувани с баяния; Причинители на болести. Образи) допринася да бъде разкрита и разбрана същността на баянията.
Внимание на обнародването на българските лечебни заклинания, опит за дефиниране на понятието баяние, както и заслугите на българските и славянски фолклористи за вникване в същността на явлението баяне, се разкриват във втората глава „Баяния“.
Третата глава „Структурни особености на баянията. Традиционни формули“ има дванадесет подточки и въвежда в структурата на баянията, уточнява понятието формула като елемент изграждащ баянията структурно и като заклинателен текст с определена целенасоченост. Описва различните видове и подвидове традиционни формули. В тази глава са потърсени корените на поетическите клишета, изграждащи типовете баяния и техните кодове. Специално внимание се обръща на смисловото им и функционално съдържание, защото във формулите с фрагментарен характер, пише авторът, се съхранява „живата старина“.
Опитите на различни учени за класификация на баянията, както и класификацията с особени 13 композиционни типа баяния, приета от автора, са представени в четвъртата глава на книгата „Класификация на баянията“. В нея са разкрити структурните и функционални особености на баянията и е потърсена връзка на българските баяния с индоевропейските и славянски заклинания.
Петата глава „Композиционни типове баяния“ включва цитирани баялни текстове от всички краища на страната и разкрива основната и съществена характеристика на всеки отделен композиционен тип. Както сам авторът отбелязва, предпочетени за цитиране са по-ранни записи, от проведени във времето лечители.
Цел на последната шеста глава на книгата „Поетика на баянията“ е да докаже, че баянията като фолклорен жанр използват в цялото им многообразие обикнатите фолклорни тропи. Така те изграждат картини и образи, които са съизмерими с другите фолклорни произведения.
В книгата са цитирани баялни текстове от всички краища на България, сред които и от Карнобатския край – от селата Зимен, Есен, Везенково, включен е и текст от Карнобат.
За да се възприемат и разбират по-добре, цитираните в книгата баялни текстове не са със задължителното при фолклора фонетично предаване, но типични диалектни думи и изрази за региона, от които са примерите, са частично запазени.
Книгата „Баяне, баячки, баяния“ ще бъде интересна за всеки, който се интересува от магичния начин на лекуване. Тя дава представа за това, че народните лечители – баячки / баячи, са своеобразно съсловие, съхранило през вековете лечебно-магична практика, необходима на хората. Предава авторовите виждания за отговор на един от важните въпроси – как помага и лекува баенето и каква е силата на думите и заклинателните им обредни действия.
Баенето и баянията са привлекли вниманието и събудили интереса на Гинка Димкова още от детските й години от нейната баба по майчина линия. Русана Щерева Марчева от с. Чукарка била прочута баячка, лекувала с вещина редица заболявания, на 14 вида болести. Както авторът споделя, когато баба Русана остарява спира да лекува, тя предава магическите си умения на своята внучка.
Искрено и трогателно са предадени чувствата и преживяванията, породени от досега на Гинка Димкова с уменията на нейната баба. Наученото за баяхията, а и изпитаното върху нея лечение, остава трайна следа, дълги години по-късно, вече като преподавател в университета, тя се фокусира върху изследване на баенето и баянията. Започва многогодишно издирване, събиране, срещи с баячки от цяла България, за да напише своя хабилитационен труд.
Междувременно Гинка Димкова публикува през годините близо 20 свои разработки и изследвания за магическото лекуване, сред които „Народни лечителки – баячки“ (1980), „Народните вярвания в българските баяния“ (1981), „Поетика на едно баяне за уроки“ (1982), „Типология на българските и източно-славянските баяния“ (1985), „Поетика на българските баяния“ (1988), „Магично лекуване в Карнобатско“ (1991), „Баенето и баячките – един интересен феномен“ (1992)… Баянията са една съществена част от народната ни медицина, съхранила в себе си знанията, опита и мъдростта на не едно поколение, ценен източник за разкриване на мирогледа на българина, на вярата му в лечебната сила на словото.
Новоиздадената книга „Баяне, баячки, баяния“, с вижданията и изводите на автора си, открехва още една врата да се докоснем до традиционните мирогледни представи и вярвания на старите българи. Наследство, преминаващо от поколение на поколение, носещо живия огън на принадлежността ни към българското. Наследство, което крепи, съхранява и пази през вековете дълбоките корени на народа ни, на българщината.
Наташа Чакърова – Кръстева