Култура

Недялко Йорданов гостува на Карнобат

На 29 септември Недялко Йорданов гостува на Карнобат по инициатива на СУ „Св. св Кирил и Методий“ и със съдействието на НЧ „Димитър Полянов-1862г.“. Той представи поетично-музикалната изповед „Още ме има, още съм жив“, включваща стихотворения от емблематичните му книги и песни, привдигащи духа.
Събитието започна със стихотворението „Песен за доброто“, рецитирано от Нана Цонкова,синтезиращо житейското и творческото кредо на твореца.

Директорът на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, г-жа Паскалева, приветства писателя с топли думи: „Уважаеми гости, съграждани, колеги, ученици, тази вечер ни събра един изключително приятен повод и това е гостуването на една многоуважавана личност, чийто принос за българската литература, изкуство и култура е безспорен и безценен. За мен е удоволствие и чест да ви представя тази вечер поета-драматург, педагога, филолога, философа – Недялко Йорданов“.
Поетът сподели, че Карнобат е един от любимите му градове и се радва да е сред карнобатлии. Той започна с две стихотворения, свързани с обстановката, в която живеем – „Пази се от ближния“ и „Маска“. Представи и дванадесет авторски песни от общо 89 -те, събрани в 6 диска. Публиката съпреживя с автора песните – „Някога, някога“, „Червената шапчица“, „Нежна песен“, „Малкия мъж“, „Честна жена“, „Господин Иванов“ и други, отразяващи лични събития от живота му.
Недялко Йорданов сподели и съкровени стихотворения, като „Има смисъл“, „На косъм“, „Плач по мама“, „Ген“, „Не си тръгвай любов“, разкриващи душевността на поета.
Към края на събитието ученици от СУ „Св. св. Кирил и Методий“ зададоха въпроси към писателя. Един от въпросите беше свързан с това дали общуването между децата и възрастните се е променило от преди досега.
„Много особен въпрос, който и моите внуци са ми задавали… Децата са си деца, разбира се нищо не може да промени в това отношение човека, обаче сегашните деца имат нещо, което ние никога не сме имали и не сме мислили, че е възможно, имат Интернет. Това е великото откритие на човечеството, може би и великата му беда. Сега децата са затрупани с информация“.
Учениците проявиха интерес към детските пиеси на поета и го попитаха защо е избрал името на една от тях -„Страшни смешки-смешки страшни“.
„Това е моята втора детска пиеса, първата беше куклена пиеса. Преди това бях представил две чужди пиеси. Едната на Леда Милева, другата на Кина Къдрева и то по един революционен начин. Не исках децата да стоят равнодушни и да гледат салона, а исках да ги включа в действието. Актьорите да могат да им задават въпроси и децата да реагират в момента. И тази пиеса е първата всъщност сериозна моя пиеса. „Страшни смешки-смешки страшни“ за герои с опашки, се казва така, за да развлече тази илюзия, че децата ще гледат истинската приказка, а ще гледат една шега и могат с актьорите заедно да се смеят, да плачат, даже, ако трябва да ги предизвикват. Беше много интересно, защото салонът вреше от реакциите на децата. Те са много благодарна публика, разбира се, когато им позволиш. Аз исках да дойдат в театъра шумни, весели, да гледат и да реагират на това, което става“.

Недялко Йорданов сподели с аудиторията и лични преживявания за ранното си творчество. „Аз почнах да пиша стихотворения по един случаен повод. Бях в първи клас. Имахме един съученик, който се казваше Наско. Беше много непослушен и слаб ученик и имаше двойки по всичко. Учителката ме извика, тъй като аз знаех много стихотворения наизуст и често пъти рецитирах пред моите съученици. Тя ми каза: “ Дечко, ти знаеш много стихотворения, опитай се да напишеш едно стихотворение, в което да разобличиш Наско“. Аз се прибрах вкъщи и усетих, че тук има нещо нередно – Наско не слуша, ама той е мой съученик, заедно сме всеки ден… Как да пиша срещу него. И за това си измислих един герой, който се казваше – Дренчо и написах следното стихотворение. Това беше първото ми стихотворение: „Дренчо Мушморока с пет двойки за срока, всеки ден заради тях, той яде пердах. Вдигнат го да каже колко е пет и пет, а пък той зяпа един самолет“. Занесох го на учителката и тя ми каза: Щом не си писал за Наско, а за някакъв измислен Дренчо, тогава стихотворението трябва да има поука, трябва да покажеш как организацията „Чавдарче“ превъзпитава Дренчо.Аз дописах стихотворението по този начин: „Но Дренчо се записа чавдарче и стана наше другарче и добро чавдарче. Дренчо си поправи двойките за срока, вече никой не му казва Дренчо Мушморока“.

Помня, когато бях десетгодишен, бях се записал в един литературен кръжок. В пионерския дом дойде писателят – Ран Босилек. За мен той беше идол. Дойде той с бяла коса, бели мустаци и поиска някой да прочете стихотворение. Вече не помня кое рецитирах и той дойде и ме целуна и ми каза:“Ти, ще станеш поет“. И това го запомних за цял живот и винаги съм си казвал, че щом Ран Босилек е казал така, аз съм длъжен да стана поет.
Много е важно в ранната възраст човек да определи какъв иска да стане“.
Почитателите на творчеството на поета-драматург получиха автограф и шанс да разговарят с него.
В знак на признателност организаторите подариха на писателя кошница с красиви цветя, зимен пейзаж на Карнобат и каталог на художника Ненчо Русев, които да му напомнят за града.
Донка Димова

Виж още

Още новини

Вашият коментар