Памет за благодетеля…90 години от рождението на проф. Васил Вълев

Проф. Васил Вълев е роден на 26 март 1934 г. в с. Сигмен, Карнобатско. Произхожда от големия род на Васил Казака. В изготвеното от него родословно дърво са записани 92 имена от 7 поколения.

Като всяко селско дете играе в прахта, катери се по дърветата, къпе се в реката, но щом му попадне чиста хартийка, взема молива и на нея се появяват кози, крави, селяни, войводи и др. На седянките майка му окачва рисунките по стените и те събират възхищението на съселяните. Още в първи клас учителите забелязват таланта му и го насърчават. Гимназия учи в Карнобат и завършва в Бургас – 1953 г. В Художествената академия изучава „Декоративна и монументална живопис“ при проф. Георги Богданов. През 1959г. започва като уредник на художествената сбирка в Търговищкия музей, която по негово време прераства в галерия.
През 1967г. печели конкурс за преподавател в художествената гимназия“Илия Петров“ в София. От 1972 г. е художник в студиото „Военни художници“ и започва да преподава в Художествената академия. След 1991г. е професор в същата, завеждащ катедра, заместник – ректор, член на Факултативния и Академичния съвет. Гост – професор е във ВСУ „Черноризец Храбър“, в Нов български университет.
Специализирал е в Париж.

Направил е 21 самостоятелни изложби, между които в Колумбия и Ирак. Участвал е в 16 пленера – Мексико, Молдова, Киргизия, Финландия, Унгария, Сърбия. Негови картини има в Националната художествена галерия, в Софийската и много други в страната, както и в чужбина – Германия, Франция, Русия, Хърватия, Финландия, Словакия, Македония, Турция, Виетнам, САЩ.
През 1988 г. направи голямо дарение на читалището в с. Сигмен с творби, дарени му от негови колеги: проф. Г.Симеонов, П.Чуклев, К. Костова, Ат.Станев, Ян. Кавръков, Д.Серезриев, Н.Алексиев, В.Колев, Ст.Стоянов и др.
В знак на преклонение към високия му талант и признателност към благородното му дарение, с дълбоко уважение към скромната му човешка личност, публикуваме част от записките му, които ни изпрати през 2019г. за ползване по усмотрение.
„През 2013г. бях за няколко месеца в родното си село Сигмен, където стенописвахме новопостроената църква.

Силно беше моето вълнение от завръщането в родното ми село, но болката от видяното беше огромна. Някога в детските ми години, селото беше много живо. Тук имаше и прогимназия, в която учеха и деца от съседни села: Глумча, Костен, Зимен, Кликач. Сега училището не само, че е изоставено, но е и с изпочупени прозорци. Някога селото живееше затворено с вътрешен живот. Какви вечерни разходки/движението/ ставаха, какви свадби, седянки, предянки, белянки, а за празниците Коледа и Великден и др. да не говорим. Това бяха хора, веселия, срещи на роднини и приятели!
Извън селото рядко се излизаше: на сборове в съседни села и особено тържествено за панаира в Карнобат/Карнобашкюф панаирь/.Там се събираха от всички околни села хората, с цялата си етнографска пъстрота на облеклото. На север от Карнобат облеклото беше твърде различно от това на селяните на юг от града. Жените на юг от Карнобат бяха облечени с много цветни, едро плисирани поли – малко под коляното на дължина. Те обичаха да се качват на синджирените люлки. Това беше атракция за нас. Целите люлки /те бяха няколко/ образуваха кръгове в червено, в зелено/каквито бяха цветовете на полите/.
При други случаи нашите жени не излизаха от селото. Ако все пак някоя си позволеше при друг случай да отиде в Карнобат – цялото село знаеше за случая.
……
Мъжете, бидейки задължени да ходят войници, да ходят на мелница, на маслобойна и пр. не бяха така затворени само в селото.
В училище имаше театрален салон, където се организираха забави с танци, театрални постановки.
Какъв гениален младеж е бил Ненко Ненчев/Ненко Ненчев Гроздев – даскалу Ненку/. Изявяваше се като режисьор, художник, учител. Съобразил се, че театралното действие ще се развива в стая, на улицата или в гора – така е направил декорите, че при съответния случай да могат да се комбинират.
След войната /1944 г./ беше време, изпълнено с много митинги. На един от митингите, които ставаха пред стълбището на училището, „Даскалу Ненку“ беше направил портретите на убитите наши съселяни във войната. Закачил ги на стената и покани близките им да се приближат, да ги разгледат и отдадат почит.
Имах щастието „Даскалу Ненку/ да ми бъде учител в първи клас прогимназиален/5-ти по новата система/.По-късно Ненчев завърши архитектура във Варна и известно време беше асистент там. След това стана началник на строително-архитектурния отдел в окръга/Бургас/.
Друг учител, който се ползваше с уважение беше Тодор Андреев/Даскалу Тодор/.
Маже би добрият пример, който имахме от споменатите учители, от селото излязаха много учени, писатели, художници, което стана по-късно – след 9 септември 1944 г. Когато се спомням колко живо беше селото, не мога да забравя такива тържествени дни като: кукерица, лазаруване, Ивановден, когато се къпеха младите зетьове в „ряката“, Бабинден и др.
Колко живо беше селото показва фактът, че в Сигмен имаше три кръчми, три бръснарници, две железарски работилници, шивашка работилница, плетачница и пр. Имаше десетина стада овце и една мандра за кашкавал“.
Следва автограф на професора и годината.
За нас остава примерът му.
По темата работи : Радка Калева-Инджиева