Позабравеният Аспарух Лешников -„Рицарят на горното фа“

През 30-те години на миналия век, той става звезда в Германия като водещ глас в „Комедиен Хармонистс“, група от шест момчета, която по популярност по онова време може да бъде сравнявана с тази на „Бийтълс“ през 60-те години на века. Заради уникалните си качества тенорът Аспарух Лешников е наричан „Рицарят на горното фа“.
Ари е роден на 28 юни 1897 година в гр.Хасково. Музикален е от детска възраст – пее в църковния хор в Хасково, после и в училищния хор, докато учи в гр.Стара Загора. Постъпва във Военно училище в София, където се запознава с поета Христо Смирненски. От тяхната съвместна работа се ражда песенният шлагер „Горчиво кафе“. Докато младият Ари се подготвя за царски офицер във Военното училище е забелязан от маестро Георги Атанасов – представител на т.нар. „първо поколение“ български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика, който го насърчава към творческа песенна кариера. Вслушал се в думите на маестро Атанасов, Аспарух Лешников започва да взема през 1920 година вокални уроци при професор Иван Вульпе. Само две години след това – през 1922 година той заминава за Германия, за да следва в Берлинската консерватория със солидните препоръки на известната тогава актриса и певица Олга Книпер – Чехова, племенница на руския писател -класик Антон Павлович Чехов.
На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати, Лешников попада сред четиримата приети. От 1928 година младият българин постъпва във „Фридрихщад палас“ – най-големия ревю-театър в Берлин. Същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиан Хармонистс“. Турнетата на секстета в Германия, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия, Швеция и САЩ предизвикват невиждан фурор през 30-те години на миналия век. Песните на групата са издадени в многохиляден тираж. Секстетът получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф V. През 1934 година последният концерт на групата е в Германия, след това заминават на дълго турне в САЩ. След като в Германия идват на власт националсоциалистите на Адолф Хитлер, секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават за САЩ, докато Лешников и останалите двама създават нова група „Дас Майстер Секстет“ и работят заедно до 1941 година. След това Ари се завръща в родната България, където записва много плочи. След 9.IX.1944 година, той е поканен за първи пионер от Георги Белчев за създаване на квинтет. През 1958 година участва в пътуваща естрада „Балкан“. През 60-те години, поради донос срещу него, защото в Германия е бил любимец на Хитлер и Гьобелс, Аспарух Лешников прекратява дейността си. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“. Каква ирония на съдбата! В края на 60-те години започва преиздаването на плочите на „Комедиан Хармонистс“ във ФРГ, а след това „Балкантон“ издава дългосвиреща плоча, с най-добрите песни на Ари.

Певецът и артистът Аспарух Лешников е бил любимец на жените. Макар и дребен на ръст, Ари покорява дамите не само с умението си да взема без усилие „фа“ от трета октава, ами и с тънките си мустачки, с елегантността и галантните си маниери. Точно те направили впечатление както на балерината Делфин – дъщеря на британски посланик в Париж, така и на детската учителка – българка Сашка. Тези две жени са живота на Ари. Английската балерина Делфин чува изключителния тенор на концерт в Париж. Като дъщеря на британския посланик във френската столица, тя е винаги в централната ложа и няколко вечери подред го аплодира, преди да уреди да му бъде представена.

Дамата от европейското висше общество е омаяна не само от гласа му, но и от милите обноски на българина. Той я ухажва настойчиво, с чар, изпраща я до дома й, обсипва я с цветя и мили бележки, прави й серенади. Англичанката обръща гръб на многобройните си почитатели и обожатели и се омъжва за Ари по любов. През 1937 година им се ражда син – Симеон. Две години по-късно Лешников се налага да се върне в България, защото е мобилизиран. Съпругата му Делфин го следва. До 1944 година семейството живее добре в София, но в края на Втората световна война положението се влошава. Аспарух се опитва да се нагоди към новата комунистическа власт, но не успява. През 1946 година Делфин, чрез връзките на баща си напуска България, като взема със себе си и сина им Симеон. Певецът никога не вижда повече своя син. Дълги години нямат връзка помежду си, а порасналият вече Симеон умира, без да посети България отново. От сина си Ари има две внучки – Джесика и Нанси. Първата от тях става оперна певица и прави всичко възможно да събере разпръснатите по света плочи, записи и филми на прочутия си български дядо.

С втората си жена в живота – 19 -годишната Александра, Ари се запознава на 51-я си рожден ден. Въпреки огромната разлика в годините им, чувствата между тях са дълбоки и искрени и успяват на несгодите. Със Сашка често преживяват със заплатата й на детска учителка. Налага им се да живеят дори в клуб на ОФ. После се настаняват в малка къщурка на софийския булевард „Тотлебен“. Ражда им се син Анри, който си спомня баща си като жив, добър и весел човек, несломен от трудностите в живота. За 80-годишния му юбилей, връчват на Аспарух Лешников орден „Кирил и Методий“ първа степен за заслуги към българската култура. Две години по-късно през 1978 година, на 31 юли, той си отива от този свят след прекаран инсулт.
Дискографията на певеца е обемна. Има издадени стотици малки и дългосвирещи плочи. Неговите песни шедьоври като: „Не чакай ме“ (1935), „Ти царица в любовта ми“, „Поне тази нощ“ (1933), „Пей ми“ (1935), „Снежинки“, „Танцувай циганко“, „Залез“, „Твойте устни са рубин“, „Майчина любов“, „Сляпата балерина“, „Горчиво кафе“, „Есен“, „Малко дете“, „Страстно обичам жените“, „Плачи сърце“, „Гренада“ (1943), „Белокаменна чешма“ (1933), „Чудно хубав е животът“ (1935), „Недей ме чака“ (1939) и много, много други са класика в жанра на старите градски песни и се помнят от по-старото поколение днес.

Родният град на Ари – Хасково не забравя своя именит гражданин и ежегодно му отдава почит с провеждането на Националния конкурс- фестивал „С песните на Ари“ през месец юни. На него вземат участие непрофесионални изпълнителни на стари градски песни и шлагери.
Наскоро в Хасково е издигнат паметник по идея на кмета на града. На гърба на бюст-паметника на Ари е изписана строфа на една от най-емблематичните му песни „Красив роман е любовта“. Автор на скулптурата е Господин Тенев.
Името на именития тенор няма да потъне в забвение и ще продължи да ни напомня за един невероятен талант, чиято съдба ни изпълва с гордост и тъга.
По темата работи : Илия Илиев





