14 февруари –Ден на археолога

Освен като ден на виното и любовта, на 14 февруари се отбелязва и Денят на археолога.  На този ден празнува всеки, избрал за свое поприще, страст и професия срещата с миналото! Честит празник на археолозите в община Карнобат – д-р Росица Христова и доц. Димчо Момчилов. Археологията е наука, която изучава човешката дейност в миналото, чрез възстановяване и анализ на материалната култура и по данни на околната среда.

Денят на лозаря – Трифон Зарезан е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното. На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успение на свети Кирил Славянобългарски – Константин Философ, един от братята създатели на глаголицата, развита по-късно в кирилица. Традиционно навлезе и отбелязването на Деня на влюбените, свети Валентин.

Освен като ден на виното и любовта, на 14 февруари се отбелязва и Денят на археолога. Специалистите от археологическата гилдия твърдят, че съвпадението на техния професионален празник с този на лозарите е предизвикано от почитта към виното, която води своя произход от древнотракийския култ към бог Дионис. А както многократно е доказано от практиката, най-атрактивните археологически открития в България са на тракийски съкровища – златни и сребърни сервизи за пиене на вино.

Древните траки създават култа към виното и го използват като ритуален дар за своите божества. Тракийският бог на плодородието Сабазий е познат и с името Дионис. С второто име той бил възприет от елините, а по-късно преминава и в пантеона на римляните с името Бакхус. Произвежданото от траките вино било прочуто в древния свят – то било ароматно и силно. След налагането на християнството, култът към Дионис утихва, празникът се християнизира, а светецът Трифон и обредните практики на Трифон Зарезан носят много от характеристиките на култа към Дионис. Днес, лозарският празник на св. Трифон продължава една стара земеделска традиция в нов вид. Или накратко казано, между виното и археологията има непряка, но дълбока връзка.

Празникът започва да се чества от археолозите още в далечната 1971 г., по инициатива на Археологически институт с музей при Българската академия на науките – София (днес Национален археологически институт с музей при БАН), чрез откриване на изложба, посветена на едни от най-важните проучвания през изминалия археологически сезон и показване на интересни и значими находки.

Като допълнение към традицията, на 14 февруари археолозите от Югоизточна България организират регионална среща, която всяка година се провежда в различен град и музей, на която се докладват резултатите от местните археологически проучвания. Срещата се явява добра възможност на стари и нови колеги да се видят и обсъдят научни достижения и проблеми и винаги завършва с избиране на следващ домакин и почерпка с добро настроение, въпреки понякога ожесточените дискусии.

На 14 февруари празнува всеки, избрал за свое поприще, страст и професия срещата с миналото!

Археологията е наука, която изучава човешката дейност в миналото, чрез възстановяване и анализ на материалната култура и по данни на околната среда. За археолозите има дни, които са изключително интензивни – свързани с теренна работа, с разкриването на археологически структури и предмети, които на по-късен етап се популяризират и експонират. Всеки един паметник и артефакт трябва да бъде изучаван, докато се изясни целият смисъл и значение, което се крият в него. Времето, когато е създаден, и хората които са го създали са намерили отражение в този паметник, какъвто и да е той – селище, крепост,  некропол, или просто керамичен съд. Тази информация се крие понякога в разположението на една находка спрямо друга, в материал, във формата, украсата. Тази съвкупност от движими и недвижими материали разкрива исторически събития, характеризира епохи и култури.

За това дейността на археолога не се свежда само до работата на археологическия обект, където се документира всяка една ситуация и находка. По-голямата част от работата – около 75 % от цялата дейност, е в кабинета и библиотеката. Необходимо е да се натрупа богата първична и емпирична информация от разнообразни източници. След разкопките пред археолога се появява ангажимента да анализира, датира и публикува резултатите и артефактите, както и да се погрижи за тяхната реставрация и консервация, да представи и подготви обектите за посетители, за да станат откритията достояние както на учените, така и на всички любопитни към археологията.

Честит празник на всички празнуващи днес!

Виното играе важна роля в древногръцката и тракийска култура и консумацията му заема главно място в култа към Дионис. Изобразяван често с кантарос и тирс (жезъл), понякога обвит с лоза, Дионис дава чрез виното, музиката и танца, свобода на последователите си, премахва страховете и грижите им и чрез участието си в мистериите, те получават неговата сила. Жените, посветили се на този бог за времето на Мистериите, се наричали менади и вакханки, а мъжете, които се обличали в кози кожи, били наричани сатири. Именно те разигравали сцените от живота на Дионис и били главните герои, а пиенето на вино бил ритуален акт, чрез които те се свързвали с бога.

Елините разреждали своето виното с вода. За тях разреждането било символ на цивилизованост – смята ли, че само варварите пият виното си неразредено. Кратерът е използван като съд за смесване и сервиране на вино с вода, с олпе (кана) разливали виното, а скифоса ползвали като чаша за пиене.

Червенофигурен кратер от с. Балабанчево, смятан за произведение на Художника на черния тирс. Края на втората четвърт на IV век пр.Хр. Изложен в експозиция „Археология” на ИМ Карнобат.

Върху сцена А са изобразени сатири и менади. Сатирите са голи, единият с бръшлянов венец, а менадите облечени в дълги безръкавни хитони. Макар фигурите да са представени в момент на танц, те не са достатъчно раздвижени, а леко статични.

Червенофигурен кратер от втората четвърт на IV век пр.Хр. открит при проучване на надгробна могила „Кешкека”, с. Прилеп. Проучена през 1998 г. под ръководството на доц. Румяна Георгиева и доц. Димчо Момчилов. Изложен в Музея на лозарството и винарството в гр. Сунгурларе.

Кратера е открит като погребален дар в каменна гробница изградена в източната периферия на могилата. В гробницата е погребан мъж, положен по гръб с глава на изток. Гробният инвентар включва меч, три накрайника и два върха за копие, желязна юзда, бронзови украси за конска амуниция, два бронзови съда, няколко местни и атически вази, скифос, сред които и червенофигурния кратер с Дионисиева сцена.

Върху сцена А са изобразени сатир, менада и бог Дионис. Богът е представен седнал, с обърната към менадата глава. В лявата си ръка държи тирс.Над главата му, в потвърждение на божествената му същност, са нарисувани два лозови листа. Сцена Б изобразява колона, от двете страни на която стоят изправени двама младежи – атлети, единият от които държи стригила.

Един от няколкото намерени камбановидни червенофигурни кратери от територията на Аполония Понтика. Открит през 2019 г. при спасителни разкопки в м. Буджака, Созопол, ръководени от карнобатския археолог д-р Росица Христова. Кратерът е използван за погребална урна. Изложен в ОКИ „Музеен център”, гр. Созопол.

Върху сцена А вероятно е изобразена процесия, с централен персонаж Нике и мъже с факли, а сцена Б включва колона, от двете страни на която стоят изправени трима младежи. Единият в ляво държи стригила, под която се вижда кръгъл предмет. Този тип кратери са широко популярни в 360-340 г. пр.Хр. Погребалният инвентар в гроба включва лекит с мрежест орнамент, паница и кана местно производство, бронзова халка, капак и части от три малки лекита.