160 години от основаването на карнобатското читалище

Само шест години след основаването на първите български читалища, на 1 (14) януари 1862 г., будни граждани учредяват в Карнобат свое читалище, кръщавайки го на името на първоучителите светите братя Кирил и Методий. Карнобатското читалище е второто в Югоизточна България след Сливенското (основано в 1860 г.) и първо в рамките на днешния Бургаски регион. Лист 8 от Кондиката представя, че „Господа членове основателни на „Караново читалище“ са били първоначално четирима: Стоян Георгев, Руси Георгев, Тодор Констади-нов, Георги Апостолов, като впоследствие към тях са се присъединили още седемнадесет съучредители: Димо Сапунджи, Димитър Стоянов, Никола Стоянов, Петър Радоев, Никола п. Никифоров, Сава П. Панайотов, Иван Вълков, Георги Иванов, Иван Великов, Костадин Кюркчи, Димитър Вълчов (инициаторът), Минчо П. Георгев, Иван Тодоров, Съби Петров, х. Петър х. Георгев, Иван Георгив, Михалаки Христов, всички внесли по 20 гроша. Новооснованото читалище няма фи-нансови възможности, нещо, отчетено още през пролетта на 1862 г. в пресата.
Липсват сведения за дейността на читалището между 1862-1864 г.
През 1864 г. от в. Съветник се установява, че читалището вече се помещава в една от стаите на училището, специално пригодена за него. Въпреки това до 1869 г. читалището изживява трудни моменти. Много съществена информация се извлича от л. 14, в чийто горен десен ъгъл, напречно е поставен печат, а по-надолу е „каталогъ или распис“ на читалището от септември 1869 г.
В полето на печата има текст БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ ВЪ КАРНОБАТЪ. Между надписа и вътрешността има разделителен ред от вплетени дъбови клонки, в средата на полето има имитация на фрагмент от крепост чрез представена стена, върху която е издигната кула (или бастион) с квадратна форма, завършваща с две фланкиращи кули.

В „каталогъ или расписъ“ са записани общо 38 вида книги, учебници и учебни пособия, всичко с общ брой 66. Посочени са направени дарения от Иван М. Моллов, Иван Д. Пастовски, Дяню Георгиев Куюмджи и архимандрит Мелетий Зографски. Срещат се заглавия от различни сфери в живота и науката – етика, музика, читалища, преводна художествена литература, някои са с практическа насоченост към занаяти и търговия.
Читалището е обединителният център на местния обществен живот – дописка във в. Македония от 1870 г. съобщава, че особено събитие за карнобатската общественост е тържественият ден на приемане на фермана за независимост на българската църква „… ден честит, ден тържествен“ и, че „… щом го видяхме и прочетохме, млади и стари се събрахме в читалището за да чуем по какъв начин е станало“. Членовете му достигат 100. Активната му дейност се свързва и с името на учителя Иван Пастовски.
В годините 1869-1871 г. капиталът му възлиза вече на 18 000 гроша.
Исторически музей Карнобат
Из“Карнобат през вековете“