285 години от рождението на Св. Софроний Врачански (1739-1813)

През 2024г. се навършват 285 години от рождението на Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов) – български духовник, народен будител и учител, пръв последовател на Паисий Хилендарски, канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 г. и паметта му се чества на 11 март.
Стойко Владиславов е роден през 1739 г. в малкото, но будно балканско градче Котел. Той е от заможен котелски род на търговци на добитък. От този род са също майката на Георги Раковски и нейният брат- капитан Георги Мамарчев, княз Стефан Богориди – висш сановник в Османската империя и Алеко Богориди – губернатор на Източна Румелия, след Освобождението (1879-1884).
Първоначално малкият Стойко учи в килийно училище в родния Котел. По-късно работи като абаджия, но има стремеж към духовни занимания. През 1757 г., на 18 години се жени за Ганка Хаджиатанасова, от която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Приема свещенически сан, когато навършва 23 -годишна възраст- през 1762г., работи като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски по време на една от обиколките му из българските земи. В Котел той му показва своята книжка „История Славянобългарская“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис през 1765г. По-късно прави и втори препис през 1781г. По-късно Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775г.

През 1792г. той напуска родния град Котел, служи в енорията в Карнобат. Посещава Цариград, Анхиало, Арбанаси. През 1794г. е монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември 1794г. е ръкоположен за епископ на Враца и околността под името Софроний. Като епископ развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава манастира „Седемте престола“ в Стара планина. След случилите се през 1797 г. размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу, напуска града и пътува из Северозападна България. Три години Софроний е във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу.

През 1803 г. Софроний Врачански заминава за Румъния. В Букурещ служи като висше духовно лице. От 1806 до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. На 10 януари 1808 г. изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург – Иван Замбин, заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев през 1804 г. от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първи опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос. През 1811 г. Софроний пише молба до руския генерал Михаил Кутузов, командващ руската армия по време на Руско-турската война (1806-1812). В нея той разгръща исканията на българите в цялостна политическа програма. През последните си години от живота Софроний се оттегля в манастир край Букурещ и умира през 1813г.
Най-добрите си творби Софроний пише по време на престоя си в Букурещ. Освен, че прави два преписа на Паисиевата „История Славянобългарская“, той е автор и на над 10 ръкописни книги, като особено значение имат двата му Видински сборника.

„Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник с поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината. То е единственото отпечатано съчинение на Софроний.
Отпечатано е в гр. Ръмник – Вълча във Влашко през 1806г. Сборникът има историческо значение- той поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата за кратко време става широко популярна сред българите, под названието „Софроние“. Софроний пише и друг сборник – „Неделное евангелское толкование“ през 1805г., пише и първата автобиографична книга „Житие и страдание грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“. Тези негови творби превръщат автора си в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.
Днес, името на забележителния възрожденец носят улици, училища и институции. Софроний Врачански е един от първите духовни будители на българския народ през епохата на Възраждането и е един от първите просветители и радетели за новобългарска просвета и книжовност.
По темата работи: Илия Илиев