40 години Домашен социален патронаж -Карнобат, 40 години грижа и любов

Датата е 1 февруари 1983г., когато в Карнобат започва предлагането на услугата Домашен социален патронаж. Нужни са много усилия, за да се убедят хората в необходимостта от социалното звено. Най-важното – да се спечели доверието им. Днес, 40 години по-късно, Патронажът има 360 потребители.
Години на грижи и любов към възрастните хора

Всеки делничен ден, в 6:00 часа сутринта започва приготвянето на вкусните гозби. Готвачите – Катя Пенчева и Румяна Желева приготвят храната за деня, която къкри в 6 големи казана и се пече в 14 тави. В подготовката на супа, обяд и вечеря, асистират Светлана Вълева, Виолета Жекова и Живка Денева, които са работник – кухня.

В 9:30 часа храната е разпределена и готова да тръгне към потребителите. Атанаска Куртева, Йорданка Йовчева и Димитринка Едрева, заедно с шофьорите Живко Николов, Росен Славов, Йордан Младенов, Станимир Вълков и Георги Атанасов имат задачата да я отнесат до всеки дом. За организационното и административно обезпечаване на дейността отговарят домакинът – Мария Коева и управителят -Ганка Павлова.

Екипът приема предизвикателства с усмивка
Стреми се да отговори на очакванията и на най-претенциозните. Знаят, че не могат на 100% да задоволят вкусовите предпочитания на всички. Държат на обратната връзка, приемат критики и се съобразяват с отправените съвети. Предлагат се шест варианта на хранене, като в началото на всеки месец може да се прави промяна на менюто.
През последните години община Карнобат изцяло осъвременени материалната база на Домашния патронаж. Приготвянето на храната за лицата, ползващи услугата, се извършва в кухня, оборудвана с професионална техника и инвентар, закупени бяха чисто нови автомобили за извършване на разноса по домовете.
Патронажът се променя непрекъснато.

Преди 24 години потребителите са били 110, в един момент падат на ниво от 60 души. С постоянство и с много труд, с изключителната подкрепа на кмета, на ръководството на общината, услугата се превръща в желана и предпочитана от хората. „Заслугата е на целия екип, за който добруването на възрастните хора е висша цел. Потребителите ни искат добра дума, топла храна и нормални човешки отношения“, споделя управителят г-жа Павлова.
Работещите разказват, че често потребители се записват с презумпцията, че само ще пробват, защото са претенциозни по отношение на храната. И остават, до сетния си дъх, което е безспорно признание за всички. Добавят, че с нормални условия на труд се постигат прекрасни резултати.
„Работата може да е с голям капацитет, но когато колективът е задружен и има разбирателство, когато управителят умее да сплотява хората, да ги разбира, подкрепя и мотивира, работата върви. Не усещаме дали готвим за 200, 300 или 400 човека. За нас това количество не е проблем“, категорични са готвачките Катя и Румяна. А за тайната на вкусната храна казват: „Всичко правим с желание и любов. Това е тайната при нас. За професията, каквато е нашата – на готвача, трябва да имаш желание и да се стараеш. И да вложиш много любов“.

Повече от 100 километра на ден навъртат четирите автомобила, за да доставят храната до потребителите. Разносът започва в 10 часа и приключва до към 13:30 часа.
Всеки ден е различен, работата ги отвежда до различни точки на града и село Крумово градище. Ежедневно се срещат с десетки хора, които ги очакват с нетърпение. „С персонал като нашия работата е песен, работи се спокойно. Идвам с желание на работа“, споделя Живко Николов, който е с най-голям стаж сред шофьорите. Не крие, че има и трудни моменти. Категоричен е, че когато видиш усмивката на потребителите, проблемите се забравят. „Хората, които обслужваме са от друго поколение. Много културни, уважителни, оценяващи усилията, които полагаме, за да е по-лек животът им. Дай Боже, тук да се пенсионирам „.
Разносвачките от своя страна изминават минимум по 5 километра дневно, оставят до всяка врата едно от 360-те канчета. Възрастните хора ги очакват с нетърпение, за да ги поздравят, да си поговорят, да им благодарят. Да им разкажат набързо за внучето, за обаждането на децата, да споделят за болките си, за радостите, за живота. Жените в бели престилки, които слизат от колите на социалното звено, на драго сърце отделят по минутка – две на всеки потребител.

Носят храна и лъч надежда. Даряват всички с усмивка, радват се и тъжат с тях.
„Колегите в Патронажа са моето второ семейство“, споделя най-младият член на екипа. Започва работа преди две години, когато е на 20. Димитринка е категорична, че работата не е трудна, даже е много хубава. Харесва й, че постоянно е в движение, среща се с много хора. „Тези две години ми дадоха ценни уроци. Научиха ме, че уважението, вниманието и човещината са безценни дарове. Социалният контакт с възрастните хора са мъдрост, дават безценни житейски уроци“.
В Патронажа работят служители на различна възраст. Двама от тях имат над 30 години стаж в звеното, други повече от 20, трети над 15… Обединява ги любовта, с която изпълняват задълженията си и желанието, с което идват всеки ден на работа. Мотивира ги и отношението на потребителите, които не пропускат да ги изненадат с букет цветя, да има изпратят дар от сърце, да ги похвалят, да ги прегърнат с обич.
„Храната от Патронажа е най-вкусната. Да знаете само какви мекици и бухти правят, не сте яли подобни вкусотии „, категорични са ползващите услугата. Доволни са, че се приготвят разнообразни ястия, съобразени с кулинарните тенденции. И добавят: „Те носят не само храна, носят надежда. Това са хора, които са отдадени на работата си, с призвание да правят добрини. Благодарим ви, че се грижите за нас“.
Честит рожден ден на целия екип на Домашен социален патронаж

40 години са възраст, която може само да ви носи самочувствие и да се гордеете с делата си и постигнатото.
И ще завършим с нещо, с което вие обичате да се шегувате, но крие много истина: „Човек дори и добре да живее, все някога се записва на Патронаж, ако не той, близките му“.
Бедете здрави и благословени!!!