96 години ТД”Орловец”

На 2 фе­в­ру­а­ри 1924 г. по ини­ци­а­ти­ва на гру­па кар­но­ба­т­с­ки гра­ж­да­ни, пре­дим­но учи­те­ли, юри­с­ти и ле­ка­ри, лю­би­те­ли на при­ро­да­та, се съ­би­рат в чи­та­ли­ще­то- за об­мя­на на ми­с­ли, от­но­с­но об­ра­зу­ва­не­то на „клон“ на Бъл­гар­с­ко­то ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во и в град Кар­но­бат. Така започва историята на организирания туризъм в Карнобат. Разказа я за поколенията в книга, преди 6 години, се­к­ре­та­рят на  дру­же­с­т­во „Ор­ло­вец/1961-2009г. / Рай­на Ка­ме­но­ва.

… В де­в­с­т­ве­ни­те ле­со­ве, в ед­ва при­с­тъ­п­ни­те ска­ли, в до­об­ла­ч­ни­те вър­хо­ве, око­ло ве­ч­ни­те сне­го­ве, при гор­ни­те езе­ра, до ос­т­ро­вър­хи­те тро­но­ве на ди­ви­те ко­зи, при жи­ли­ща­та на сър­ни­те и еле­ни­те, око­ло кри­с­тал­ни­те по­то­ци със сре­б­ри­с­та пъ­с­тър­ва, в цар­с­т­во­то на ор­ли­те и мно­го­к­ра­т­ни­те еко­ве – там, там е ху­ба­ва­та, ди­в­на­та омай­на­та май­ка Бъл­га­рия.

Алеко Константинов

„За­по­ч­нах да пи­ша та­зи ис­то­рия на 2 февруари 2013г.  и ис­кам да я за­вър­ш­ва в на­ве­че­ри­е­то на 90-те го­ди­ни от уч­ре­дя­ва­не­то на Ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во „Ор­ло­вец’- град Кар­но­бат. Ще я раз­ка­жа на по­ко­ле­ни­я­та, за да бъ­дат гор­ди, че и в на­шия град е има­ло ро­до­лю­б­ци, ко­и­то от­к­ли­к­ват на по­ви­ка на Але­ко, хо­ра, ко­и­то са оби­ча­ли при­ро­да­та и не­й­ни­те кра­со­ти и по при­зи­ва на Ща­с­т­ли­ве­ца, още през 1924 г. , уч­ре­дя­ват и в Кар­но­бат ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во, ко­е­то то­га­ва при­е­ма име­то „Ча­лъ-Ка­вак“. Та­ка за­по­ч­ва ед­на въл­ну­ва­ща ис­то­рия, съ­б­ра­на, на­пи­са­на и съ­п­ре­жи­вя­на от се­к­ре­та­ря на  дру­же­с­т­во „Ор­ло­вец/1961-2009г. / Рай­на Ка­ме­но­ва.

„Ще тръ­г­на, пи­ше тя,  по пъ­тя на дру­же­с­т­во „Ча­лъ- Ка­вак“, за да сти­г­на до 2 фе­в­ру­а­ри 2014г., ко­га­то „Ор­ло­вец“- пър­во­п­ри­ем­ник на Ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во „Ча­лъ- Ка­вак“, ще от­п­ра­з­ну­ва своя 90- го­ди­шен юби­лей на ор­га­ни­зи­ран ту­ри­зъм в Кар­но­бат“.

Как ли е из­г­ле­ж­да­ла да­ле­ч­на­та ут­рин на 1924 г.?

В то­зи да­ле­чен фе­в­ру­ар­с­ки ден за­по­ч­ва да пул­си­ра нов жи­вот- жи­во­тът на Ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во „Ча­лъ- Ка­вак“ в град Кар­но­бат. И та­ка ден след ден, го­ди­на след го­ди­на, це­ли 90 го­ди­ни. 

На 2 фе­в­ру­а­ри 1924 г. по ини­ци­а­ти­ва на гру­па кар­но­ба­т­с­ки гра­ж­да­ни, пре­дим­но учи­те­ли, юри­с­ти и ле­ка­ри, лю­би­те­ли на при­ро­да­та, се съ­би­рат в чи­та­ли­ще­то- за об­мя­на на ми­с­ли от­но­с­но об­ра­зу­ва­не­то на „клон“ на Бъл­гар­с­ко­то ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во и в град Кар­но­бат. Те­х­ни­те име­на са: Илия Ба­кър­джи­ев, Ата­нас Кара­и­ва­нов, д-р Ата­нас Не­дев, Фер­ди­нанд Стам­бо­лов, То­дор По­пов, Ата­нас Ив. Па­на­йо­тов, Ди­ми­тър Ни­ко­лов, д-р По­ли­к­се­на Ге­ор­ги­е­ва, Не­дел­чо Ж. Ха­зър­ба­са­нов, Иван Тър­нов, Бян­до Же­ле­зов, Стан­ка Д. Ата­на­со­ва, Ко­с­та Кон­с­тан­ти­нов, Ян­чо Ма­но­лов, Чан­ко Хар­да­лов, Ген­чо Сте­фа­нов, Ни­ко­ла Т. Бо­ев, Але­к­си Ж. Тер­зи­ев, Три­фон Ши­п­ков и Пе­тър Стра­тев- об­що 21 чо­ве­ка.

С въз­торг и въ­о­ду­ше­в­ле­ние при­съ­с­т­ва­щи­те взе­мат ре­ше­ние за не­за­ба­в­но при­с­тъ­п­ва­не към об­ра­зу­ва­не­то на  Клон на Бъл­гар­с­ко­то ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во. Из­б­ра­но е на­с­то­я­тел­с­т­во с по­д­г­ла­с­ни­ци и съ­ве­т­ни­ци. Це­ли­те на Кар­но­ба­т­с­кия клон съ­г­ла­с­но ус­та­ва са: да раз­ши­ря­ва и раз­про­с­т­ра­ня­ва по­з­на­ния за бъл­гар­с­ки­те зе­ми, за­па­з­ва и по­д­дър­жа при­ро­д­ни­те и ис­то­ри­че­с­ки за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти в ра­йо­на си, съ­з­да­ва за сво­и­те чле­но­ве и за мла­де­ж­та ус­ло­вия за удо­б­ни и ев­ти­ни из­ле­ти.

С лю­бов и  с го­лям ен­ту­си­а­зъм за­по­ч­ват и пър­ви­те ор­га­ни­зи­ра­ни про­я­ви на но­во­и­з­г­ра­де­но­то ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во „Ча­лъ-Ка­вак“ и пър­ви­те из­ле­ти се ор­га­ни­зи­рат до най-бли­з­ки­те ме­с­т­но­с­ти в Кар­но­ба­т­с­кия ра­йон, до Ри­ш­кия и Ча­лъ-Ка­ва­ш­ки про­ход, р. Кам­чия край с. По­д­вис и с. За­вет, Яй­ла­та в Не­мой­де­ре, Же­ра­в­на и др. Ор­га­ни­зи­рат се ек­с­кур­зии до Сли­вен­с­кия бал­кан, до Си­ни­те ка­мъ­ни, Чу­мер­на, Юн­до­ла и др., ка­к­то и по- да­ле­ч­ни ек­с­кур­зии и по­хо­ди- до Ви­то­ша, Ри­ла, до Рил­с­ки­те езе­ра, Ве­ли­ко Тър­но­во, Га­б­ро­во и др.

През ля­то­то на 1925 г. са про­ве­де­ни 8 ек­с­кур­зии и по­хо­ди с уча­с­ти­е­то на по­ве­че от 200 ту­ри­с­ти и са из­ми­на­ти об­що над 300 км. Про­ве­ж­дат се дру­гар­с­ки сре­щи, за­ба­в­ле­ния, из­на­сят се на­у­ч­но- ис­то­ри­че­с­ки ле­к­ции. Тър­сят се раз­ли­ч­ни фор­ми за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на ту­ри­з­ма и за ук­ре­п­ва­не на фи­нан­со­во­то съ­с­то­я­ние на то­га­ва­ш­но­то дру­же­с­т­во.През съ­ща­та го­ди­на Кло­нът е або­ни­ран за 60 броя спи­са­ния „Ту­рист“. 14 де­ле­га­ти уча­с­т­ват в На­ци­о­нал­на­та кон­фе­рен­ция, про­ве­де­на през май 1925 г. в гр. Ям­бол. Дру­же­с­т­во „Ча­лъ- Ка­вак“  през ме­сец ав­густ 1926 г. се вклю­ч­ва в про­ве­де­ния в  Са­мо­ков ту­ри­с­ти­че­с­ки съ­бор. След при­к­лю­ч­ва­не­то му кар­но­ба­т­с­ки­те де­ле­га­ти се из­ка­ч­ват на връх Му­са­ла. През съ­ща­та го­ди­на в Кар­но­бат е про­ве­де­на ту­ри­с­ти­че­с­ка сре­ща на кло­но­ве­те от Юго­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия- Ста­ра За­го­ра, Ка­зан­лък, Сли­вен, Ха­с­ко­во и Ям­бол.

През 1927 г., съ­г­ла­с­но Ус­та­ва се про­ве­ж­да съ­б­ра­ние за от­чи­та­не дей­но­ст­та на Кло­на и се при­с­тъ­п­ва към из­бор на но­во ръ­ко­во­д­с­т­во. За пре­д­се­да­тел е из­б­ран Ата­нас Ка­ра­и­ва­нов- учи­тел- ис­то­рик, ар­хе­о­лог, учи­ли­щен ди­ре­к­тор, за­вър­шил об­ра­зо­ва­ни­е­то си в Швей­ца­рия, от къ­де­то да­ти­ра и го­ля­ма­та му лю­бов към при­ро­да­та и ту­ри­з­ма.  Ата­нас Ка­ра­и­ва­нов по­ла­га ос­но­ви­те на уче­ни­че­с­ко­то ту­ри­с­ти­че­с­ко дви­же­ние „Хи­сар“.           

Дъ­лъг  е спи­съ­кът на то­га­ва­ш­ни­те чле­но­ве на дру­же­с­т­во“Ча­лъ- Ка­вак“. В не­го мо­жем да про­че­тем по­ве­че от 150 име­на, сред ко­и­то са те­зи на Ган­чо Стой­чев, Сла­ви Ке­нов, Ди­ми­тър Ни­ко­лов, Ни­ко­ла Ру­с­чев, Дра­г­ни Стан­чев, До­ню Цон­ков, Мин­ка Хар­да­ло­ва, Ге­но Хар­да­лов, До­б­рин­ка, До­н­ка, Сла­в­ка и Па­ун­ка Дра­гун­че­ви, Ру­с­ка Скор­че­ва и още мно­го дру­ги.

В един от из­ле­ти­те в Ше­х­лар­с­ка­та ко­рия(се­га Ра­к­ли­ца), ту­ри­с­ти­те от­к­ри­ват един за­с­лон- ед­на изо­с­та­ве­на ба­ра­ка, в ко­я­то ин­ци­ден­т­но пре­но­щу­ват. По­ра­ж­да се ин­те­рес към то­ва мя­с­то и ско­ро кар­но­ба­т­с­ки­те ту­ри­с­ти с мно­го труд и пре­на­ся­не ма­те­ри­а­ли на гръб, се сдо­би­ват с пър­ва­та си хи­жа- Гор­с­ка­та ба­ра­ка. Дру­же­с­т­во­то про­дъл­жа­ва да раз­ши­ря­ва сво­я­та дей­ност ка­то не­го­ви­те про­я­ви са на­со­че­ни ве­че към опо­з­на­ва­не на Ро­ди­на­та.През 1928 г. е по­с­т­ро­е­на и хи­жа „Ца­ри­ца Йо­а­на“в ме­с­т­но­ст­та Ба­ба­ли­я­та, ко­я­то е съ­г­ра­де­на от Ло­в­но­то дру­же­с­т­во, но се по­л­з­ва и от ор­га­ни­зи­ра­ни­те ту­ри­с­ти­те. 

През 1934 г. дру­же­с­т­во „Ча­лъ-Ка­вак“ е ре­ги­с­т­ри­ра­но ка­то юри­ди­че­с­ко ли­це в Бур­га­с­кия ок­ръ­жен съд с про­то­кол от 10.08.1934 г.

В на­ве­че­ри­е­то на II- та све­то­в­на вой­на дей­но­ст­та на „Ча­лъ- Ка­вак“, ка­к­то и на вси­ч­ки дру­же­с­т­ва в стра­на­та, за­по­ч­ва да за­г­лъ­х­ва.След вой­на­та по­с­те­пен­но у хо­ра­та се за­в­ръ­ща ту­ри­с­ти­че­с­ки­ят дух. Ор­га­ни­зи­рат се ма­со­ви про­я­ви до хи­жа­та в ме­с­т­но­ст­та Ба­ба­ли­я­та и Дя­до- Дим­чов ба­ир, къ­де­то гра­ж­да­ни­те на Кар­но­бат из­ли­зат се­мей­но, съ­би­рат се при­я­те­ли, мла­де­ж­ки гру­пи. На хи­жа­та хо­ра­та ма­со­во из­ли­зат с ка­ру­ци, фай­то­ни, пе­ша, за да пре­ка­рат пра­з­ни­ч­ния ден сред при­ро­да­та, с му­зи­ка, тър­го­в­с­ки ус­лу­ги, ве­се­ли и с до­б­ро на­с­т­ро­е­ние. Дей­но­ст­та на ту­ри­с­ти­че­с­ки­те дру­же­с­т­ва в стра­на­та се въз­с­та­но­вя­ва след Ап­рил­с­кия пле­нум на ЦК на БКП през 1957 г., къ­де­то се взе­ма ре­ше­ние за съ­з­да­ва­не на са­мо­с­то­я­тел­на ор­га­ни­за­ция на Бъл­гар­с­кия ту­ри­с­ти­че­с­ки съ­юз.Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след из­ли­за­не­то на то­ва ре­ше­ние ен­ту­си­а­с­ти от по­с­ле­д­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во на дру­же­с­т­во „Ча­лъ- Ка­вак“ през ля­то­то на съ­ща­та го­ди­на- 1957, на­с­ро­ч­ват съ­б­ра­ние за въз­с­та­но­вя­ва­не дей­но­ст­та на ту­ри­с­ти­че­с­ко­то дру­же­с­т­во в град Кар­но­бат.

За пре­д­се­да­тел е из­б­ран  Тон­чо Га­нев, за се­к­ре­тар- ка­си­ер- Ган­чо Стой­чев, за за­ве­ж­да­щи из­ле­т­на част- Го­с­по­дин Бе­лев и учи­ли­щ­на дей­ност- Пе­ню Не­й­чев и за чле­но­ве  Сто­ян Ба­ли­ме­зов, Ка­тя Ча­къ­ро­ва и Ва­сил Ко­с­тов

След кон­с­т­ру­и­ра­не на ръ­ко­во­д­с­т­во­то, съ­б­ра­ни­е­то об­съ­ж­да как да се на­ре­че дру­же­с­т­во­то. От на­п­ра­ве­ни­те мно­же­с­т­во пре­д­ло­же­ния, еди­но­ду­ш­но се въз­при­е­ма то­ва на Ва­сил Ко­с­тов- дру­же­с­т­во­то да но­си име­то на най- ви­со­ка­та ска­ла в ме­с­т­но­ст­та Не­мой­де­ре, име­ну­ва­ща се Кар­тал кая, ко­е­то зна­чи Ор­ло­ва ска­ла. Та­ка от мно­го­то ва­ри­ан­ти се при­е­ма бла­го­з­ву­ч­но­то ге­о­г­ра­ф­с­ко име „Ор­ло­вец“. То­ч­но тук, на то­ва съ­б­ра­ние, дру­же­с­т­во „Ор­ло­вец“ ста­ва пър­во­п­ри­ем­ник на ста­ро­то дру­же­с­т­во „Ча­лъ- Ка­вак“.

От то­зи мо­мент на­та­тък по­с­те­пен­но дру­же­с­т­во­то за­по­ч­на да на­би­ра си­ли, ор­га­ни­зи­рат се про­я­ви, не са­мо сред ра­бо­т­ни­ци и слу­жи­те­ли, но и в учи­ли­ща­та, къ­де­то се пра­вят  ма­со­ви из­ле­ти до бли­з­ки ме­с­т­но­с­ти.

През 1961 г. се про­ве­ж­да пър­во­то от­че­т­но- из­бор­но съ­б­ра­ние на ТД „Ор­ло­вец“, на ко­е­то при­съ­с­т­ва и гла­в­ни­ят се­к­ре­тар на Ок­ръ­ж­ния съ­вет на БТС- град Бур­гас. За пре­д­се­да­тел е из­б­ран Ста­мо Ми­хов, а за се­к­ре­тар Рай­на Ка­ме­но­ва, ко­я­то за­ве­ж­да от­дел „Фи­з­кул­ту­ра, спорт и ту­ри­зъм“ към Ком­со­мо­ла.Чле­но­ве на ръ­ко­во­д­с­т­во­то са ве­те­ра­ни­те – ту­ри­с­ти Ган­чо Стой­чев, Пе­ню Не­й­чев, Хри­с­то, Бо­г­да­нов, Мин­ка Хар­да­ло­ва и Ки­рил Ста­тев- ди­ре­к­тор на Гор­с­ко сто­пан­с­т­во За кан­це­ла­рия се по­л­з­ва ста­я­та на спор­т­на­та шко­ла. Не след дъл­го, дру­же­с­т­во­то се сдо­би­ва със са­мо­с­то­я­тел­на кан­це­ла­рия, ко­я­то по­с­те­пен­но ста­ва при­те­га­те­лен цен­тър за мно­го хо­ра от гра­да и ра­йо­на. Та­бе­ла­та „Ту­ри­с­ти­че­с­ко дру­же­с­т­во „Ор­ло­вец“ при­в­ли­ча вни­ма­ни­е­то на гра­ж­да­ни­те с то­ва, че в Кар­но­бат има но­ва об­ще­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция. За­по­ч­ва да се ми­с­ли за за по­до­б­ря­ва­не на би­то­ви­те ус­ло­вия в ста­ра­та хи­жа и на­ми­ра­не на сре­д­с­т­ва за не­й­но­то ос­но­в­но об­за­ве­ж­да­не. Пър­ви­те по- ма­со­ви про­я­ви са в учи­ли­ща­та с ор­га­ни­за­то­ри Пе­ню Не­й­чев, Хри­с­то Бо­г­да­нов, То­дор Ха­джи­пе­т­ров, Ди­мо Де­лев, Ган­ка Ди­мо­ва и мно­го още пре­по­да­ва­те­ли, ко­и­то оби­чат при­ро­да­та.

Да­ле­чен спо­мен, но ос­та­нал за­ви­на­ги, е ор­га­ни­зи­ра­на­та пър­ва ек­с­кур­зия из стра­на­та с уча­с­тие пре­дим­но на же­ни от Кар­но­бат, Ис­к­ра, Ог­нен и Гро­з­ден.В нея се вклю­ч­ват об­що 30 ду­ши. След та­зи ек­с­кур­зия вра­ти­те на кан­це­ла­ри­я­та ве­че се от­ва­рят по-че­с­то. За­по­ч­ват да вли­зат и пър­ви­те гра­ж­да­ни, пър­ви­те ак­ти­ви­с­ти, ко­и­то  чу­в­с­т­ват ну­ж­да от из­ли­за­не из­вън пре­де­ли­те на гра­да.Мно­жат се се­к­ци­и­те по ту­ри­зъм, ко­и­то за 2-3 го­ди­ни ве­че на­б­ро­я­ват  по­ве­че от 20. Съ­з­да­ват се се­к­ции и дру­же­с­т­ва и по се­ла­та, ка­то пър­ви са те­зи в Екз.Ан­ти­мо­во „Ален мак“ с пре­д­се­да­тел Бай­чо Пра­ма­та­ров, в Со­ко­ло­во- „Со­кол“ с пре­д­се­да­тел Ко­с­та­дин Ко­с­та­ди­нов, В Гро­з­ден, Сун­гур­ла­ре, За­вет и Ис­к­ра.Ту­ри­з­мът за­по­ч­на да при­до­би­ва все по- ши­ро­ка по­пу­ляр­ност сред хо­ра­та.

Пър­ви­те ор­га­ни­зи­ра­ни по­хо­ди и из­ле­ти са до с. То­по­ли­ца, ме­с­т­но­ст­та Ба­ба­ли­я­та, Дъ­с­ко­т­на,  По­д­вис, край р. Кам­чия, Ба­ка­джи­ка, Ка­ран­ди­ла и др. Ор­га­ни­зи­рат се  об­що­г­ра­д­с­ки по­хо­ди, съ­бо­ри по­с­ве­те­ни на раз­ли­ч­ни го­ди­ш­ни­ни.

По­с­те­пен­но ту­ри­с­ти­че­с­ка­та идея  ув­ли­ча мно­го хо­ра, а ме­ч­та­та им е да пре­б­ро­дят ви­со­ки­те и да­ле­ч­ни пла­ни­ни Ри­ла и Пи­рин, Ро­до­пи­те и Ста­ра пла­ни­на, да по­ко­рят вър­хо­ве­те Бо­тев, Му­са­ла, Ви­х­рен, Ком, да до­с­ти­г­нат до вся­ко къ­т­че на те­зи при­ро­д­ни кра­со­ти, да се до­бе­рат до по­д­зем­ни­те не­д­ра на пе­ще­ри­те Ма­гу­ра­та, Ле­де­ни­ка, Сне­жан­ка, Яго­дин­с­ка­та пе­ще­ра, Съ­е­ва ду­п­ка, Дя­вол­с­ко­то гър­ло и др.

Но ед­на ме­ч­та жи­вее в съ­з­на­ни­е­то на ту­ри­с­ти­те. Да уча­с­т­ват в го­ле­ми­те на­ци­о­нал­ни по­хо­ди, по­хо­ди по пъ­тя на без­с­мър­ти­е­то, да се сре­щ­нат и с дру­ги ту­ри­с­ти от стра­на­та. Ин­те­рес съ­бу­ж­да най- ве­че На­ци­о­нал­ни­ят по­ход „По пъ­тя на Бо­те­ва­та че­та“ Ко­з­ло­дуй-Окол­чи­ца“.Пър­ви­те уча­с­т­ни­ци, по­е­ли по 120- к­м мар­ш­рут за 7 дни, по­не­се­ни на ед­на ме­ч­та-да сти­г­нат ле­ген­дар­ния връх Окол­чи­ца, са Рай­на Ка­ме­но­ва, Па­в­ли­на и Ган­чо Де­не­ви, На­дя и Дим­чо Де­ле­ви, Съ­би­на До­б­ре­ва, Сто­ян­ка Гю­бе­ле­ва, Ге­ор­ги Не­н­чев, До­б­ри Иса­ев, Ден­ка Чер­не­ва, До­б­рин­ка Ан­ге­ло­ва, Ма­рия Ге­ор­ги­е­ва, Сла­ви Же­лев, Цон­ка Не­н­че­ва, Га­ро Оц­кан Кир­ко­рян- дъл­го­го­ди­шен зна­ме­но­сец на гру­па­та, Не­ла и То­тю Ма­не­ви, Ви­о­ле­та Ива­но­ва и др. Вре­ме­то оба­че е сре­щу тях, ли­п­с­ва еки­пи­ро­в­ка.

Така година след година, с все повече желаещи за участие в този поход, броят им стигна 150 души. Всеки участник от Карнобат носи отличителен знак – сламена капела с емблемата на дружество „Орловец“. Дружеството се включва и в художествената програма, взема участие в състезателни игри и други развлечения. Най- активни изяви в програмата имат  Слави Балев, Христо Атанасов с тъпана, Лидия Йорданова, Спас Петров с акордеоните, Джапона с китарата и др.

И така в продължение на 20 години, без прекъсване дружество „Орловец“ извоюва своята слава и 4 последователни години е  носител на купата „Дружество първенец“. Награждавано е с флагчета и грамоти в различните форми на съревнование. Туристите- активисти вече са добре запознати на главното ръководство, на комендантите и бяха техни най- добри помощници. В този поход в продължение на 3-4 години участва и малката Светла, тогава на 2 години, дъщеричка на активистите  Славка и Венко Палачорови.Светла е  наградена от главното ръководство като най- малък участник до този момент на похода.

Този и много други походи сплотяват актива на дружеството като едно голямо семейство. „Орловец“ е  признато от централното ръководство за дружество с най- многоброен туристически актив, със силен колективен дух,  отговорност, емоционалност.

Дружество „Орловец“ е участва и в много други национални прояви с представителни групи. То се включва  в един от лъчовете в похода по пътя на безсмъртието, участва  в  националните тържества посветени на 100- годишнината от избухването на Априлското въстание,  с представителна група се включва в Международния планински поход на Дружбата- „Айзенах- Будапеща“- Ком Емине“.

През годините, вече извоювало авторитета си сред гражданите и учащите се, ТД „Орловец“ надхвърля  пределите на страната и е част от международни екскурзии до Кишинев, Одеса, Тираспол и Чехия, Унгария, Австрия, Гърция и Турция, и с влак до Киев, Ленинград, Москва.

С разрастването на дейността на дружеството и увеличаването на членската му маса започва да се мисли за закупуване на помещение за канцелария. В помещение в сградата на адвокат Стефан Кенов, след ремонт и с огромно желание, туристите – правят своя първи  клуб. Там  всяка вечер се организират срещи, честват се именни и рождени дни и др., постоянно се търсят  поводи за общуване.

Със съдействието на предприятията и туристите  се изграждат няколко бунгала край хижа „Царица Йоана“ и се благоустроява района. Местността Бабалията става все по- привлекателен център за отдих на гражданите и общуването им с природата. С доброволния труд при изграждане на бунгалата, се отличават имената на активистите Георги Нейчев, Ганчо и Павлина, Донка Чернева, Иван Трифонов, Надя и Димчо Делеви, Нела и Тотю Маневи и др.

Ръководството на дружеството, виждайки огромното желание на туристите за собствена по- голяма база, обмисля възможността за построяване на нова хижа, отговаряща на съвременните изисквания. Дружеството обаче не разполага с нужния финансов ресурс.Започват разговори за подкрепа с местни строителни техници, ръководители на стопански предприятия,  част от които протягат ръка и подкрепят идеята, която ще е в полза всички граждани на Карнобат. Намират се отзивчиви  специалисти като Ангел Кънчев- проектант инженер, Калинка Вълчева- строителен техник, Стефан Лепков- инженер, и др. По описанията на туристите Ангел Кънчев и Калинка Вълчева начертават на един лист от тетрадка столова с подходящи размери за 40- 50 души, кухня, сервизни помещения и стая за хижаря.

За онзи съдбовен момент, когато се прави първата копка Райна Каменова пише:“В едно ранно пролетно утро на 1977 г. се събрахме всички ентусиасти, група от около 25-30 души с лопати, мотики и кирки- кой каквото има и заедно с инж. Ангел Кънчев и Калинка Вълчева тръгнахме пеш за хижата. Спомням си, че в първата група беше и адвокат Стефан Кенов. И той беше изпълнен с младежки жар, вярваше, че ще се създаде нещо прекрасно.Там ни посрещна домакинът на старата хижа Васил Дянков, млад мъж с добри строителни заложби. Починахме си малко и се заловихме да разширим полянката, дори направихме очертанията, забихме колчета, опънахме канапите и така сложихме началото на това строителство“.   

Малко преди това, през месец юни 1976 г., на отчетно- изборно събрание за председател на дружеството  е избран Димитър Радев. В ръководството влизат  Димо Апостолов- директор ЗМК „Хр. Смирненски“,  Митрю Митрев-  директор фабрика „В. Михалев“, Байчо Праматаров- директор Научен институт,  Дончо Дончев- учител ТМСС,у Димитър Стоименов- директор ДАП.

„Така започнахме. Вече се виждаха очертанията на бъдещата столова, цялата тази площ след нулевия цикъл се армира, разширихме площадката и се заля първата плоча на новостроящия се вече обект. За по- нататъшното строителство обаче освен средства, бяха необходими и строители- специалисти. Помощта на инж. Стефан Лепков беше достатъчна, за да се продължи по- нататъшното строителство: изчисления за кубици бетон, арматура, тухли, варов разтвор и още много строителни материали. В строителството включихме на помощ и военни поделения.“

Цялото това строителство продължава седем години. Стига се  до оборудването, което е изпълнено от  ТПК „Изгрев“.

През 1982 г. хижата е завършена, оборудвана и нагиздена, но липсва вода.  Поради тази причина две години тя не може да бъде отворена за туристи, а служеше като музей, в който влизаха граждани, гости, но само, за да я разгледат. През това време дружеството избира нов председател- Иван Янев.“ С негово участие посред зима тръгнахме да търсим водоизточника, обрасъл с гъста растителност през годините. Това стана в един доста студен февруарски ден. Повече от 20 туристи се отправихме към хижата, за да открием мястото, където преди много години е имало дори и чешма. С кофи, лопати, брадви успяхме да стигнем до извиращата вода между две големи скали. След това дойдоха специалисти от ВиК с ръководител Лефтер Генов. Гледахме и се чудехме какво още трябва да предприемем, за да докараме водата до хижата, която беше на 1,5 км разстояние“.

Всичко това продължава до 1984 г., когато на 11 септември, с богата програма и много официални гости, сред които  Иван Ганев- външен министър, е открита хижата.

„Нека в тази история, която разказвам и пиша страница след страница, да спомена и още няколко имена. Тук ще вмъкна името на Христо Атанасов, когото привлякохме на работа на хижата и който в продължение на повече от 3 години вложи много труд и умения, за да направи още по- привлекателен района на хижата. Той, заедно с Христо Стоянов, изпълниха една доста тежка задача.Тук е мястото да отбележа приноса на домакините леля Бялка и бай Ненчо, които бяха майка и баща на туристите. Те толкова обичаха хижата, че се грижеха за нея като за свой дом, отглеждаха цветя, поддържаха района в добър вид. Тези почтени и работливи хора се трудиха цели 10 години, за да съхранят това ценно богатство, което им поверихме“.            

„Докато строят хижата, организационният живот продължава. Мобилизирани от преодолените трудности, туристите запазват ентусиазма си и все повече осъзнават смисъла на общуването с природата.

 И днес още туристите си спомнят разказите на доайена на дружеството, дългогодишния активист и планински водач с отлични познания за особеностите на планината адвокат Стефан Кенов. “ От неговите разкази се пренасяш на такива места, каквито желаеш ти да видиш, да се докоснеш. В продължение на 40 год. няма връх, който да не е покорил, няма планина, която да не е пребродил“.

Дружество „Орловец“ е едно от дружествата в страната с най- много носители на значката „Отличник на БТС“. Техният брой е голям и те заслужено завоюваха това звание, защото направиха много за изграждането на дружеството като любима организация, за извоюването на неговия авторитет не само в града, но и в цялата страна. Доста от тях посветиха 20, 30, та дори и 40 години на туристическото движение.“

Дружеството е многократно награждавано с грамоти, флагчета, медали „Алеко“. Най- голямата награда е орденът „Кирил и Методий“II степен, с който е удостоено от Държавния съвет. 

Паметни в историята на Дружеството остават честванията по повод 50 години от създаването на организирания туризъм в града – 19.04.1974 г.   Юбилеят събужда в  гражданите голям интерес към проявите на Орловец и желание да се включат по- активно в неговия живот.Годините след юбилея стават по- успешни. С нарастване броя на членовете и интереса на гражданите, проявите стават все по- масови. „Редуваха се изявите на ТД „Орловец“, годините минаваха неусетно, докато след 20 годни, през 1994 г., дружеството отново заживя в трескава подготовка за своя 70-годишен юбилей“.

Новата история  на Туристическо дружество  „Орловец“ е известна на по-голяма част от карнобатлии. Мнозина от тях през последните години са участвали в организираните от дружеството масови прояви,  станаха свидетели на събитията, които съпроводиха продажбата на хижата и т.н. Затова ние няма да разказваме. Всеки, който има желание може да прочете всичко, за тези 90 години в книгата на Райна Каменова и да направи своя равносметка за изминатия път.

Началото на тази история започва преди 96 години и на бъдещите потомци се пада честта да я продължат.

„Като първоприемници на дружество „Чалъ-Кавак“ сме длъжни да продължим заветите на ветераните. Времето ще помни техните имена, които винаги ще се четат през годините от много поколения.         

Не е лек пътят, извървян през този период, както не е бил лек и пътят на нашите предшественици. И преди войната, и след това заветът на туристите си остава: „Опознай Родината за да я обикнеш!“ Трябва човек да е опознал своята Родина, за да може да каже с гордост: „Българин да се наричам първа радост е за мене!“ Трябва човек да обича неизказано Отечеството си, та и тогава, когато родното огнище е в многовековно робство, да каже: „Обичам те, мое мило Отечество!“ Ако не можехме да виждаме и да чувстваме хубостите на Родината, не бихме тръгнали на път“.