97 години навърши баба Станка – най-възрастният жител на с.Крумово градище

Заобиколена от своите деца, внуци и правнуци, на 17 август Станка Стоянова навърши 97 години.
Баба Станка е най-възрастният жител на Крумово градище и е живата история на селото и времето, в което е живяла. Ден след рождения си ден ни посреща на двора с усмивка, вълнувайки се да разкаже за своя живот.
Сядаме в беседката на двора, сред зеленина и красиви цветя – истинско райско кътче, за което и до днес с любов се грижи нашата домакиня.
„Децата са ми най-голямото богатство. Докато съм жива ще ги събирам“, категорична е баба Станка. Тя има две деца- Васко и Дека, четирима внуци и седем правнуци. Всички задължително са заедно по празниците.
Станка Стоянова е родена на 17 август 1927г. в село Крумово градище, в семейството на Гана и Васил Тодорови. Баба Станка е втората по ред от общо пет сестри.
Животът й преминава през три строя. Преди социализма казва, че са били много бедни годините. „Тогаз нямаше обувки, гато минаха германците и обраха едно друго, нямаше нищо“. Имали са дървени обувки, които са били доста неудобни. „Нямахме такива хубави дрехи да са обличаме, кото направи мама, туй обличаме, която напред изпревари, тя го облича“.

Детството й преминава в недоимък, живели са трудно, само чорбаджиите са имали тогава. В една изба са били три семейства. Баща й имал трима братя. Най-големият имал шест деца, те били пет и третият брат имал четири деца, общо 15 деца в една голяма изба, заедно с родителите. Много са се уважавали първите братовчеди, защото са израснали заедно. „Сега, кои могат да го направят туй нещо. Пък тогаз, на едно место всички. И бабата и тя при нас спи. Дядо ни рано почина, баба само остана и тя при нас беше и мойта сестра, по-малката Недка, при нея спеше. Караме се, бийми са, баба ми беше много сериозна и на командваше, много беше хитра. Като седнем на обед, мамини копаят, тя ни сложи една голяма синия и един голям пръстен гювеч, напрай ни таратор, с лъжиците пердашим, който ще да се закачи, баба с пръчката“.

Баба Станка учи до 8 клас. Започва да работи 15- 16- годишна при частници. Сеели са слънчоглед, тогава са нямали тронаж и на ръка, с едни дървени колчета са чукали питките. „Най-напред туй почнах да работя и след туй, кат се основа ТКЗС-то, там работих. Трудна работа, все труд“. След като идва 9-ти септември, баба Станка казва, че за тях е било много добре, било е голяма свобода. Баща й започва да работи в ТКЗС-то и е изкарвал повече пари. „Хубо беше за нас бедните през социализма. През частния живот имаше разлика, имаше чорбаджии, имаше и бедни. Като дойде социализма, каквото си заработиш ти го дават, а не като чорбаджията, колкото иска, толкова ще даде. След 1945 година се основа и младежката организация РМС, където членувах“.

Казва, че младежките години са били най-веселите. Ходили са на разходки, събирали са се край селската чешма. Момчетата свирят, играят. „Ний пък, като бяхме към РЕМС-а, много ходейми, на събори, тук, таме. Зададе се 1-ви май, младежите отиваме в гората, берем цветя, празнуваме, весело беше за нас. По Коледа, коледари ходиха по няколко групи из цялото село. Гъмжеше от народ, лаят кучета, чуват се песни, а сега вече няма…“. Баба Станка разказва, че по време на войната, младежите от РМС, са били към Женското дружество, с председателка Матанова. Решават да съберат пари да закупят прежда и да изтъкат платно, да изпратят на фронтоваците партенки да си навиват на краката. „Два-три стана изтъкахме и направихме плат, партенки и пратиха пакети на нашите фронтоваци. Моят вуйчо там беше убит. Някои, като се върнаха живи, научихме от тях, че са ги получили. Виж каква организация, как сме милеели за нашите хора там на фронта, а те още в Хърватска убиха някои. Вуйчо ми остави 2 момичета, едното беше в люлката“, разказва баба Станка. Споделя и една забавна история по време на войната. Нейният баща са го взели запас в Сърбия. Понеже куцал, го поставили да пази един мост. Германците, като бомбардирали София, той взел едно черно прасенце от Сърбия в някакво сандъче. „Викайме му Тито, тъй го кръстихме, защото от там го взе. Като бомбардирали София, той се криел зад някакви сгради, ама не оставил прасето. То стана голямо и го заклахме“, разказва баба Станка, спомняйки си със смях разказите на баща си. „Като бяхме малки, едно време коляха прасета. Една каца голяма, един кат от зеле и през зимата, мама в едно бакърчи, направила от прасето джумерки, ма така с месце хубаво и с мас, и закачено на гредата, дето живейми в избата. Ний, като се върним от училище, какво ще ядем, мама снеме ни бакъра, вземем хляба и почваме да ровим, тъй са наидаме, бягаме и играйм.

През 1948 година баба Станка се омъжва за дядо Стоян, сключват брак в общината в село Деветак. Съпругът й е бил шивач още от млад. След като се женят отива войник и служи три години. „Аз бяв при родителите му, гледах детето и след туй, като се върна, пак бяхме заедно“. След като изкарва майчинство баба Станка започва работа в ТКЗС-то. Работила е като звеноводка, една година е била при кравите, две години при кокошките. 12 години е работила в СЕЛКООП-а, където има най-много стаж, след което се пенсионира.

С дядо Стоян живели в разбирателство и уважение. „Преживяхме един хубав живот, не са парясахме, не са разведахме“. Баба Станка си спомня за момента, когато е родила сина си. От мерак, че е мъжка рожбата, дядо Стоян й купува подарък- брошка и гривна, които тя пази и до днес и ги показва на своите деца. Съветът, който дава е да се слушат младите и да взимат заедно решения. „Да се слушат мъжа и жената, да се уважават е най-важното. Ний знаем, че жената трябва да уважава повече мъжа, ама сега не е така. Сега жените искат повече да командват мъжа, ама тогава не беше така. Може да ми каже да направим нещо. Може да не съм съгласна, ама пак тъй да е. Дядо Стоян, аз много го уважавах. Много се слушахме, той да работи нещо, аз трябва да съм при него, помагам му“.

За новото време баба Станка казва, че е хубаво. „Хубави са годините, аз сега ги харесвам. Бедни са тези, които ги мързи. Аз тъй казвам- работа има навсякъде. Някои казват нямало работа. То се вижда, че много мързеливи станаха вече. Лозята тука до нас, да отиват да работят там, кабелния има работа, колата всеки ден по 1 -2 човека взима. Значи е калпав, не му се работи, туй е“.
Баба Станка цени много труда на младите хора. „Те сами си знаят какво им е, те с ум се борят, не е като нас с ръце, с труд. Ний с ум не работим, пък то сега, седнало и мисли на компютъра, разбива си ума, не е лесно тяхното. Ний едно време тъй мислехме – учи, учи, мама, че да не работиш, ама то не е тъй. Аз признавам труда и на младите, чи и техният труд е много“. Младежите съветва да работят умерено, да си почиват, да не работят като волове. Това, което забелязва е, че сега няма такова уважение към възрастните. Младите хора минават и заминават, без да кажат едно здравей.
Ежедневието на баба Станка започва 6 часа сутринта. Все още помага, колкото може, но от тази година вече не копае, защото гледа да не се навежда. Обича цветята и е превърнала двора си в цветен оазис. „Аз дето ходя, най-напред гледам цветята на прозорците. Много обичам цветята, ма не знам през какъв сезон ще умра и дали ще има цветя или само чемшир“, споделя с чувство за хумор.

Ако нещо не сте чули по телевизията или радиото, баба Станка може да ви осведоми. Тя горещо се интересува от спорт и политика. Обича да гледа мачове, борба и бокс, отскоро гледа и таекуондо. Тази година с интерес е следила Европейското и Олимпиадата. „Спортът ме вълнува, новините чакам.. Наскоро Кубрат Пулев имаше мач, в 5 часа сутринта го даваха и станах да го гледам“. Следи филмите и сериалите, от време на време ходи при комшийката си Златка да обсъждат филмите. Баба Станка все още има добро зрение и вижда чак горе до баира. С интерес чете в. „Карнобатски глас“, за да види какво се случва в общината.

Питаме я как се чувства на тези години, а тя казва, че щом не е на легло, значи е добре. „Не е хубаво старешки години, ама като дойдат не може. Трудно е при мен, краката не държат. Взех да забравам, като вървя залитам вечик, не е както съм била“. За рецептата за дълголетие споделя, че и тя не може да си обясни как е стигнала тези години.

За рождения си ден, баба Станка си пожелава здраве. А ние й пожелаваме отново да се срещнем на 100-я й рожден ден.