Алекси Нейчев (1843-1878)- героят на Карнобат

В историческото минало на нашия град има една ярка и по-силно доминираща над останалите личност, чието име буди у карнобатлии гордост и почит, заради саможертвата, която прави в името на спасението на съгражданите си и града по време на кървавите събития, предшествали Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 година.

Това е личността на героя на Карнобат – младият 35-годишен Алекси Нейчев, на когото през тази година се навършват 180 години от рождението му и 145 години от геройската му смърт. Алекси Нейчев Жечев е роден през април, в далечната 1843 година, в семейството на Нейчо Жечев, родом от с. Комарево (дн. Лозарево) и Величка – от големия род на Геренските от с.Искра. Баща му е бил стопанин, занимаващ се с джелепчийство – бил едър овцевъд и търговец на дребен добитък.
Алекси Нейчев получава първоначално образование в училището на даскал Андон в гр. Карнобат. Още от малък започва да помага на баща си. По- късно взема участие в подпомагането на четата на Хаджи Димитър с боеприпаси и храна. При зараждането на революционното движение е един от неговите най-първи сподвижници в града. Алекси Нейчев бил едър, снажен човек, добре сложен физически, с широки плещи, с обло лице, с малки кестеняви мустачки, с игриви черни очи и жив поглед. В движенията си – лек и пъргав, буен по характер, но услужлив и добър по душа, ползвал се с добро име сред съгражданите си българи и турци. Негови покровители били някои от управляващите и влиятелни турци – големци в Конака и града. Често той се застъпвал пред тях за свои съграждани – българи и думата му се е чувала, защото бил влиятелен и богат чорбаджия. Спрямо турците се държал смело и с достойнство. На буйния и млад Алекси не била чужда мечтата за свобода, и когато при пристигането на Петър Иванов за учител в града се устройва революционен комитет, Алекси Нейчев бил между първите негови дейци в Карнобат. Когато избухнала Руско-турската война през 1877г. и при вестта за преминаването на русите през Дунава, той с голяма радост и нетърпение се готвел да срещне освободителите, но за съжаление не доживява да види града свободен.

След епичните боеве при Шипка през месец декември 1877 година, разбитите турски войски се оттеглят към морето. По пътя си те унищожават много от селищата, като избиват и ограбват мирното българско население. На 1 януари 1878 г. по стар стил (14 януари по нов стил) те нахлуват в Карнобат и заедно с някои местни башибозуци се отдават на грабежи, палежи и насилие. Тези трагични за града събития са запомнени и наречени от местното население като „големия бозгун“ или „морабето“. Из града са издигнати на няколко места бесилки, на които били бесени невинни българи от околните на Карнобат населени места. Поради честите насилия голяма част от българското население от селата търси спасение и убежище в Карнобат и в навечерието на 1878 година в града се събират големи маси невъоръжено население- мъже, жени, деца, старци. Липсва всякакъв ред и дисциплина от реалната власт, тъй като на практика такава няма. Каймакаминът на града Исмаил бей заминава с бягащото турско население за град Бургас. Невъоръженото и изоставено на произвола на съдбата от властите цивилно българско население не може да се противопостави на турските изстъпления и зверства. Всеки се спасява както може. Една голяма част от населението на града – около 600 души търси спасение в църковния двор и в църквата „Св.Йоан Богослов“, а друга част се укрива в широкия и запазен от големи стени двор на Нейчевите. Развилнелите се арнаути, башибозуци и черкези нападнали, ограбили и запалили църквата. След църквата, палежи на сгради е имало и на други места в града. Българското население, което се укрило в укрепения двор на братя Нейчеви, начело с Алекси Нейчев се опитват да окажат отпор и съпротива на нападателите, но малобройното и слабо въоръжение ги обрича на провал и гибел. Дворът и къщата са обстрелвани от недалеч разположената на изток къща на местния турчин – големец Ахпазаа и от покривите на околните къщи. Разиграва се един от най-славните епизоди от историята на града. В неравната схватка с нападателите загива геройски Алекси Нейчев, който сам убива 8 и ранява 4 от своите нападатели. За проявения героизъм на този юначен българин признават и самите нападатели – турци.

Враговете изправили трупа на героя и го подпрели на зида на оградата. Тогава един от предводителите на башибозуците – Арнаут Хасан, потопил пръст в кръвта на загиналия и написал на зида: „Аферим Алексе чорбаджи! Машалла!“, и след това добавил следното: „Ако имаше още трима юнаци като тебе, ние не можехме да влезем в Карнобат!“. Такава е преценката на враговете за изключителната и удивителна храброст на Алекси Нейчев. По-късно народни певци възпяват геройския подвиг и саможертва на Алекси Нейчев в съчинените от тях песни.
Героят и защитникът на Карнобат бил погребан едва на единадесетия ден от смъртта му – в мразовитата сутрин, в църковния двор, в отделен гроб. Тялото му било почти напълно запазено, благодарение на големия мраз и сняг по онова време. Същият ден следобед в града пристигнали първите руски освободители.
Будният карнобатски гражданин Алекси Нейчев остава завинаги в историята на града със своя героизъм и своята саможертва по време на трагичните събития от януари 1878 година.
Днес признателни карнобатлии са назовали една от главните централни улици на града на негово име и пазят жива паметта за него.
Илия Илиев