Д-р Борис Динков:“Карнобатлии са големи  късметлии, защото имат всеотдайни лекари“

Лекарската практика на д-р Борис Динков, веднага след дипломирането, започна в Ковид отделението на МБАЛ-Карнобат. Преди една година, точно на 1 ноември, бе първото дежурство на д-р Борис Динков в болницата в родния му град. В продължение на пет месеца той бе част от екипа, който ежеминутно се бори за живота на всеки един пациент по време на пандемичните вълни.

– Д-р Динков, защо решихте да започнете лекарската си практика в Карнобат?

– Завърнах се в Карнобат, от една страна, да наваксам пропуснатото за последните шест години време с моите близки и приятели. В процеса на моето обучение рядко се връщах в града.

От друга страна, за да помогна на своите съграждани в толкова тежък момент. Миналата година изкарахме две поредни много тежки вълни в Ковид -отделението. Много съм горд, че именно във Вътрешно отделение в МБАЛ-Карнобат, тогава Ковид – отделение, започнах своята лекарска практика. Карнобатлии са изключително големи късметлии, че имат такива всеотдайни лекари, каквито има в нашата болница.

– Пет месеца Вие работихте в отделението, успяхме ли да се справим с Ковид вълната тогава?

– Смятам, че се справихме. При повечето пациенти успяхме да помогнем и постигнахме излекуване. Колегите бяха придобили много опит по време на първата и втората вълна и успяха да ми го предадат. Петте месеца в отделението бяха от голяма полза за моята практика. Всеки излекуван пациент е победа, която носи голямо удовлетворение. Безценно е да видиш благодарността в очите на хората. Определено времето в Ковид отделението беше много полезно за мен. Изключително съм благодарен на  нашия екип от лекари и медицински сестри за безценните напътствия и морална подкрепа.

– Чувствате ли се удовлетворен от това, което до този момент сте постигнали?

– Когато погледна обективно на нещата, съм удовлетворен. Дипломирах се като първенец на Випуска, с отличен успех (6.00), с награда „Златен Хипократ“ и възможност за специализация по мой избор. Избрах да специализирам „Ендокринология и болести на обмяната“. Стартирах своята специализация в УМБАЛ      „Д-р Георги Странски“- Плевен и едновременно с това съм и асистент по „Фармакология, клинична фармакология и терапия“ в Медицински университет-Плевен. Първоначално преподавах на български студенти. В момента преподавам на английски език на  международни студенти, от различни  точки на света.

Към себе си съм много строг и имам много високи изисквания. Това е нещото, което ме кара да се развивам.

– Защо избрахте Ендокринологията?

– По време на обучението ми като студент по медицина проведох обучения в чужбина по Ендокринология по Международна програма „Еразъм+“,  в Клиниката по Ендокринология  към Медицинския университет в гр. Познан, Полша, през 2018 година и в Медицинския клиничен център в Любляна, Словения, през 2019 година. Въпреки това, имах някои съмнения с какво да продължа в бъдещото си развитие. Точно периодът, в който бях в Ковид -отделението, отново запали моята страст към ендокринологията. Това е изключително фина и високоинтелектуална специалност. Както обичам да казвам, тя е философията на вътрешните болести, една аристократична специалност. Смятам, че за в бъдеще има много какво да дам и на пациентите, и на студентите си. Медицинското  познание трябва да се споделя, а не да го държим само за себе си, то е за всички – именно това е девизът на Медицински университет – Плевен, на латински „Non sibi sed omnibus“.

– Паралелно ли вървят преподаването и специализацията?

– На този етап нещата вървят паралелно. Няма как и да бъдат разделени едно от друго, тъй като Ендокринологията е подспециалност на Вътрешните болести. Необходимо е ендокринологът да има много добри диагностични и терапевтични познания, да борави със съвременните методи за лечение. 

– Какво е общото между Медицината и другата Ви страст – планината?

– Това е начинът, по който успявам да изчистя психическия стрес чрез физическо натоварване, било то изкачване на планини, фитнес и т.н. Трябва да бъда пример за пациентите. Аз също трябва да бъда в отлична форма. От друга страна, по този начин успявам да възстановя силите си и да съм още по- мотивиран и занапред.

– Колко върхове сте изкачили?

– Само за тази година са над десет. Най-високият е петхилядник – върхът вулкан  Дамаванд в Иран, 5671 м надморска височина, който изкачихме с една приключенска група, в началото на месец септември. Преди това успях да изкача връх Митикас в планината Олимп, Гърция, което  също беше екстремно преживяване.

– Какви са впечатленията Ви от Иран?

– Определено много добри. Хората са много добронамерени към туристите. Посрещат ни с усмивка, кухнята им е много добра, алкохолът е строго забранен, сигурността е на високо ниво. Пренаселено е, градовете са много големи, въздухът е много горещ, има пясъчни ветрове. Успяхме да обиколим и да посетим доста забележителности. Много е впечатляващо.

– В Иран как гледат на лекарите?

– Професията е авторитетна, отнасят се изключително уважения към медиците. Когато изкачихме третия базов лагер, който се намираше на 4250 м надморска височина, на част от хората в групата започна да им става лошо, да проявяват симптоми на остра планинска болест, което е свързано с главоболие, гадене, повръщане, неразположение, мускулни болки по цялото тяло. Някои от тях имаха хрипове, като симптом на начален белодробен оток.

Планинските ни водачи започнаха да се притесняват, но като разбраха, че съм лекар се успокоиха, а аз бях подготвен с всички необходими лекарства за лечение и успях да овладея състоянието им и за кратко време те бързо се възстановиха.

– Какви върхове преследвате в Медицината и планинарството?

-Не съм ги начертал, просто защото винаги ще има следващ връх и следваща цел. В медицината е така, и в живота също. Дори и най-високият връх става равнина, след като бъде изкачен. След това виждаш следващия връх, а после по-следващия. Това, което се постига преди това, може да служи само като трамплин за постигане на все по-големи цели. Винаги тези големи цели трябва да бъдат и оправдани, трябва да бъдат от полза за някого. Чрез хобитата ми в областта на планинарство, трекинга и фитнеса аз събирам нови сили. По този начин съм по-продуктивен в моята професионална област и съм полезен и за хората много повече, така че всичко е навързано по веригата. Нямам строго начертани следващи върхове.

– Един съвет към всички, с цел превенция на здравето…

– Моят съвет преди всичко е хората да провеждат редовно профилактични прегледи, да наблюдават здравословното си състояние, дори и да се чувстват здрави, тъй като тези състояния не болят и отначало може да нямат никакви оплаквания. Нещата са поправими и колкото по-рано бъдат открити, толкова по-добре.

Младите и здравите хора да продължават да се грижат за здравето си, да се хранят оптимално и здравословно и да спазват режим на редовна физическа активност. Да се информират и да бъдат полезни и за децата си. Много е важно още в детска възраст да бъде заложена устойчива здравна култура.

Децата трябва да знаят, че е важно да се хранят здравословно и да избягват вредните храни. Да не се притесняват от посещения при лекар, защото именно ние сме специалистите, които имат за основна цел – грижа, подобряване и опазване на тяхното здраве.