Пътеводител

Димка Симеонова: „Обичам децата. За мен е удоволствие да предавам своите знания на тях“

Димка Симеонова е един от най-добрите учители по математика в града ни. Лъчезарна, всеотдайна и дружелюбна. Винаги е правила всичко за учениците си и нито за миг не е съжалила, че е избрала учителската професия. Що се отнася до математиката, госпожа Симеонова споделя, че това е науката, отворила очите й за света. Има 39 години учителски стаж, като е преподавала в ПГССЛП (Професионална гимназия по селско стопанство и лека промишленост). Казва, че в учебното заведение работи екип от висококвалифицирани преподаватели и за нея е било чест и удоволствие да работи с тях. С вълнение госпожа Симеонова споделя, че най-голямата й награда са думите: „Вие сте родена за учител“. Чувала ги е многократно от ученици и техните родители.
Димка Симеонова е един истински професионалист, отдал себе си и живота си на математиката и нейното преподаване.

– Г-жо Симеонова, откъде се породи любовта Ви към математиката?

– Любовта към математиката съм наследила от моята майка (мир на праха й), която обичаше много да смята и да решава практически задачи, свързани с нейната земеделска работа. Голям принос за това имат и моите любими учители по математика, които бяха прекрасни педагози и истински професионалисти. Най-голяма заслуга има моят учител по математика в гимназията Стойчо Главчев, който ми вдъхна увереност, че ще стана учител по математика с  думите: „Дано математиката  ти донесе призванието в живота“.

– Малко ли са тези, които искат да се занимават с Вашата наука днес?

– Наистина, към днешна дата са малко тези, които искат да се занимават с математика. Отдавна в публичното пространство витаят някои внушения за математиката и преподаването й в училище, които създават не дотам позитивна нагласа у учениците към предмета. Освен това се явяват и демотивиращи фактори за изучаването му. Репликата „математиката не е за мен“ звучи ежедневно от ученици и възрастни, но никой не се замисля каква е причината за това. Обикновено зад нея се крие пораженческо поведение, неувереност в силите и собствените възможности, почти винаги причинени от преживян конкретен неуспех или демотивиращо педагогическо въздействие. Математиката не е нито по-лесна, нито по-трудна от останалите науки и също като тях изисква известни усилия и постоянство за достигане на прилични резултати.

Помните ли как премина първият Ви учебен ден като ученик?

 – Никога няма да забравя моя първи учебен ден, онзи миг, в който за първи път прекрачих прага на родното училище. Бях много развълнувана. А когато мама ми сложи новата рокличка и бялата панделка, радостта ми нямаше край. По лицето ми грееше усмивка. В ръцете си държах букет от хубави червени рози. Училището беше украсено празнично. Посрещна ме другарката Радева. Поднесох й цветя, а тя ми благодари сърдечно. След това се отправихме към класната стая, където се сгуших смутено на чина. Но когато учителката ни заговори с тих, топъл глас, аз силно я обикнах. Спокойно казах своето стихотворение, което научих през лятото. Върнах се вкъщи много доволна и без да искам възкликнах: „Колко е хубаво да ходиш на училище“. Така премина  моят първи учебен ден като първокласничка.

– Кой е най-запомнящият се 15 септември от учителските Ви години?

– Първият учебен ден е бил винаги тържествен за всички, защото събира в едно безгрижието на младостта и опита на мъдростта. Най-запомнящият се 15 септември за мен е през 1982 година. Имаше нещо особено в този ден. За първи път прекрачих прага на училището, в което ще работя. За първи път се срещнах с учениците от моя първи випуск. Беше много вълнуващо. Музика, букети от цветя, балони, много цветни и усмихнати лица. Обикнах ги от първия час в класната стая. От този ден нататък идвах с голямо удоволствие в училище.

– Какво си спомняте от първия випуск, който посрещнахте на 15 септември?

– От първия випуск, който посрещнах на 15.09. 1982 г. имам мили и чудесни спомени. Всички бяха много възпитани, амбициозни в учението, лъчезарни и се оформиха като един сплотен колектив. Отнасяха се с уважение и обич към мен. Гордея се с първия си випуск, защото почти всички бяха отличници, а курсът – с най-висок успех в училището. Всички реализираха своите мечти и доста от тях завършиха висше образование.

– Кой 15 септември е по-вълнуващ – Вашият или този на децата Ви?

– Тук не мога да правя сравнение. Еднакво вълнуващ бе и моят 15 септември и този на децата ми, защото е празник за всеки българин, съхранил в себе си жажда за знание и преклонение към своите учители.

– Кои са учениците, с които се гордеете?

– Моят девиз винаги е бил „Когато се раздаваш, получаваш повече, отколкото даваш“. Гордея се с учениците, на които съм помогнала да сбъднат своите мечти. Гордея се с учениците, които завършиха висше образование и станаха лекари, инженери, учители, агрономи – всички са много достойни в работата, която вършат.

– На какво искате да научите учениците си?

– Да си учител е призвание. Обичам децата.  Удоволствие е да предавам своите знания на тях. Исках да им покажа, че науката е мъдрост, която им се отплаща със своите плодове. Исках да науча моите ученици на организираност, отговорност, честност, на уважение към своите учители и помежду си, борбеност и упоритост при усвояване на новите знания, търпение и постоянство. Исках да им покажа кои са големите цели в живота и как се постигат.

– На какво Ви научиха Вашите учители?

– Моите учители ме научиха да бъда самостоятелна и борбена, да бъда подготвена за живота и да разчитам само на своя труд. Да бъда упорита, честна и да вярвам в себе си.

– Винаги ли Ви е харесвала математиката, или е имало период, в който сте имали други любими предмети?

– Да, имаше период, в който не само математиката ми беше любим предмет. Това са годините, когато бях в девети и десети клас. Благодарение на прекрасната подготовка, която ни даваше учителката по химия Желязкова химията също ми стана любим предмет. Изправих се пред следната дилема: „С кой от двата предмета да кандидатствам“. За да взема правилното решение ми помогна отново моят любим учител по математика, който успя да ме убеди да избера учителската професия и така станах учител по математика.

– На 15 септември емоциите за разнородни. Според Вас коя емоция надделява – на тъгата, че започва училище или на вълнението от срещата с приятели и учители?

– Според мен надделяват емоциите и вълненията от срещата с приятели и учители, защото 15 септември всеки път е ново начало. 15 септември е празник и би било хубаво да го усещаме като такъв. Затова на всички би трябвало да ни е важно какво се случва на този ден и какво предстои.

На добър час на всички колеги и ученици!

Стажант -репортер:Магдалена Динева

Виж още

Още новини

Вашият коментар