Пътеводител

Грижата и любовта съхраняват сем. Георгиеви от Кр.градище вече 57 години

Леля Радка и чичо Георги са познати като земеделски производители в града и околията вече 31 години. Известни са с вкусните розови домати, краставици, лютите чушки и пипер. Тя е на 74 години, родом от с. Карагеоргиево, а той на 79 от с. Кликач. От 1974 година се местят да живеят в с.Крумово градище. Двамата не могат да си представят да живеят другаде, заради спокойствието на село, градинката и животните, за които се грижат. Оказа се, че има двоен повод да пишем за тях. На 15 ноември празнуват 57 години семеен живот. Те съхраняват брака си толкова време с много грижи, разбирателство и най-вече с любов.

За тях мога да кажа, че са естествени, искрени и грижовни хора. Зарадваха се като ме видяха. На вратата ме посрещат усмихнати. В двора се чува лаят на кучетата, крякането на патиците и кокошките, усеща се аромата от пушещия комин. По нацепените дърва си личи, че се подготвят за зимата. Прави ми впечатление двегодишното куче Лиза, което се изправя на два крака и лаят на Пирин, който се чува чак до другия край на селото. Леля Радка грижовно оправя яката на чичо Георги и застават усмихнати за снимка. Разведоха ме из двора си. Показаха ми спретнатата си градинка и тракторчето си. Забелязвам красивите цветя на леля Радка. Те са разнообразни – има мушки, дъвки, циганчета и др. Докато се наслаждавам на гледката, няколко котки се погалиха в краката ми. Забелязвам, че имат лозе, две големи орaнжерии и една по-малка. В по-малката подготвят разсада, а в другите две отглеждат продукцията си. „Винаги сами сме си правили разсада, не сме купували готов“, споделя леля Радка.


Те купуват семената от Пловдив, още от 1991г., откакто са станали земеделски производители. Питам ги как се грижат за такава площ, а те усмихнати отговарят: „Не искаме да ангажираме никого. Двамата се справяме много добре. Винаги сме се грижили за двора си от 3,5 дка“. Вече парниците са изчистени… В единия от тях има само един корен с хубави люти чушки, които все още красят мястото. Огромните орaнжерии са дълги 36 м. и 7 м. широки. В тях е имало засети домати, но вече предстои оран и подготовка за пролетта. Извън парниците също си сеят продукция – зеле, праз, боб, цветно зеле- всякакви зеленчуци, имат и овошки. Продавали са ябълки, грозде, кайсии, круши, имат право да продават и сушени плодове и гъби. Те произвеждат реколтата с много любов и не се оплакват от слаб сезон. Розовите домати тази година са били по 800-900 г. А най-големият досега – сорт Розова магия, е тежал 1.100 кг. Всяка година клиентите им ги търсят, за да купят качествена стока.


Най-благоприятната година за производство споделят, че е била 2019 г. Те са първите земеделски производители в селото с парници. Преди да направят оранжериите леля Радка и чичо Георги са отглеждали краставички корнишони. Споделят, че са произвеждали по 10 тона краставички и са ги продавали по 0,35 ст., първо качество. „Каквото съм произвела, всичко ми е било супер. Искам всичко да е изрядно. Дебела краставица забрави да сложа в стека“, казва тя. А за пипера допълва, че колежките й на пазара, които продават пипер, ходят при нея да си купуват за вкъщи да си правят пълнени чушки. Тази година зеленчукопроизводителите са доволни от цените на пазара и от качеството на доматите, които по-малко от 2,50 ст. не са се тър-гували.
Откакто са започнали с производството не са торили реколтата, затова и продукцията им става вкусна и търсена от клиентите. Двамата споделят, че имат страхотни отзиви за доматите: „Такива домати не сме яли!“, категорични са хората. Клиентите си купуват от тях и люти чушки, репички, рибки, бели шипки, черна шипка. Само тази година леля Радка и чичо Георги не са излезли да продават на пазара и споделят, че хората им са се обаждали и са ги питали, защо ги няма там: „Хората ни познават и ни търсят. Имаме постоянно клиенти. Пазарят си от нас вече 31 години, преди това свекърва ми ходеше да продава. Тази година много им липсвам и дойдоха тук, на село, да ме търсят за зеленчуци“, възкликва леля Радка.
Задружното семейство Георгиеви се радва на всичко, което има. Най-горди обаче са с факта, че са създали семейство и са оставили потомство след себе си. Радват се на син и дъщеря, четири внуци и правнуче Станимир, което е на 3 години.


От в. „Карнобатски глас“ им пожелаваме да се радват на още правнучета, да бъдат все така топли хора, носещи надежда и любов в сърцата си, все така да се държат заедно и още дълги години да съхраняват семейния уют.

Виж още

Още новини

Вашият коментар