Излезе от печат книгата“Старите сигменци разказват“

Всеки ред от тази книга е пропит с любов, пази спомени и дълбае в миналото, за да направи още по-жива и пълна историята на село Сигмен. „Тези живи разкази, както казва съставителят на книгата г-жа Радка Калева -Инджиева, допълват строго историческото повествование и будят вълнуващи спомени у нас – сигменци. Те ще бъдат извор за бъдещи изследователи за уточняване, допълване, разширяване на откритите от тях документи“.

Върху 128 страници са увековечени спомените на жители на с.Сигмен от ХХ век. Те са своеобразно допълнение към излезлите от печат три издания на „Из миналото на село Сигмен“ 1987, 2012 и 2015г. Идеята за събиране и публикуване на историята на селото идва през 1987г., когато е сформиран Инициативен комитет. Той отправя призив за написване историята на селото. Задачата за събиране на информацията е възложена на Радка Калева – Инджиева – историк, музеен работник, член на Съюза на учените в България. В резултат на нейната дългогодишна изследователска и проучвателска дейност в Исторически музей -Карнобат, Държавен архив -Бургас, на литературата, изпратените й спомени на сигменци, както и записаните от нея разкази излизат трите книги. В тях, освен основният текст, подборно са приложени песни, снимки, записки и др., в съответствие с историческия период на изданието.
Остават много невключени архиви, които изискват по-продължителна обработка. Отчитайки ценността им, за да се запазят за поколенията, Радка Калева – Инджиева заделя време и ги обработва. Така се ражда „Старите сигменци разказват“.
В книгата се предоставени сведения от 17 информатори, родени и живели в Сигмен. Това са спомени, свързани с радостни случки, с моменти на тъга. Това са разкази за някогашните хора в село Сигмен – добри и задружни, отличаващи се със своята любознателност и човешка искреност. Основна роля в техния живот заемат училището и читалището. Читателите на книгата ще се докоснат до първите години от създаването на трудовото – кооперативното движение в селото, ще научат как се е транспортирало млякото от кошарите до селската мандра, как са положени основите на женското дружество, читалището, училището…Вълнуващи са историите за първите родове, за годините на суша и наводнения, за първите чифлици…
От редовете на тази книга струи много любов, но и силна носталгия. Всеки говори с умиление за сладостната болка от отминалото детство, за моралната сила, която отправя много сигменци към примамливите висини на науката и изкуството. Тъгуват за онова живо село Сигмен, за китните селски дворове, подредени зеленчукови и плодови градини, за прашните улици, изпълнени с детски смях…
Но всички, с трепет и вълнение се завръщат в родното село, за да тъгуват и да се радват на сладката болка, която им носи всяко споменаване на думичката Сигмен, която неволно трепва сърцето. Защото – на света няма нищо по-свято и по-мило от родния край, от родното село и щастливото детство… Приятно четене…