Изложбата „Строителите на Паметника на свободата“ е отворена за посещение

От 2 юни до 30 юни 2022 г. жителите и гостите на Карнобат могат да посетят гостуващата изложба „Строителите на Паметника на свободата“ на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ от 10.00 до 12.00 ч. и от 14.00 до 16.00 ч. в конферентната зала на Археологически музей на ул. „Алекси Нейчев“ № 14. Вход за възрастни – 2 лв., за ученици, студенти и пенсионери – 1 лв, за хора в неравностойно положение – БЕЗПЛАТНО.

Фотодокументалната изложба „Строителите на Паметника на свободата“ бе открита на 2 юни от директора на Националния парк музей „Шипка Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. Тя е посветена на 85-годишнината от откриването и освещаването на Паметника на възраждането и освобождението на българския народ на връх Св. Никола, който всички днес наричаме Паметник на свободата. Фотоизложбата разказва историята на строежа на монумента, трудностите, които инженерите, майсторите и скулптурите са преодолявали, изграждайки самия паметник. Част от таблата са посветени на архитектите Атанас Донков, Генчо Скордев и Иван Данчов, на скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров, на майсторите Пеньо Атанасов-Бомбето и Илия Мъглов, дали най-важния принос за строителството. Към изложбата са показани и инструментите на майстор Пеньо Бомбето, както и Златната книга на Паметника на свободата.

Директорът на Националния парк музей „Шипка Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов подчерта, че за втори път идва в Карнобат и се радва за съвместната работа с Исторически музей-Карнобат. Той разказа за самата изложба, за нейната подготовка и реализиране. Д-р Ангелов сподели, че има известна символика в датата на откриването на изложбата в Карнобат с Деня на Ботев и загиналите за свободата на България. „Изложбата е посветена на всички редови строители, всички стотици хора, допринесли Паметникът на Свободата да стане факт. За съжаление на повечето от тях не знаем имената“, каза д-р Ангелов. Той разказа интересни факти относно строителството на монумента.
Паметникът на свободата има дълга предистория. Малко известен факт е, че той е единственият в страната, който е построен след решение на Народното събрание. На 13 април 1879 г. започва дебат, в който се включват Петко Славейков, д-р Петър Берон, П. Каравелов. Той е посветен на това, че в планината трябва да бъде изграден паметник, който да изразява преклонението пред загиналите. След края на дебата, с пълно единодушие, е прието той да бъде построен на връх Св. Никола (вр. Шипка). П. Р. Славейков прави важно уточнение и казва, че освен чисто като в знак на преклонение, този паметник трябва да напомня на българите за неосъщественото национално обединение. През 1921г. в страната ни е създаден специален комитет, който има грижата да поеме цялата организация по строителството на паметника. Той се оглавява от ген. Никола Генев, командир на Македоно – одринското опълчение по време на Балканската и Междусъюзническа война. Той и други знакови фигури започват активно да работят. Спират се на проекта „Ветеран“. Стига се до там, през септември 1922 г., да бъде положен основният камък на паметника, а самото строителство започва 4 години по-късно през 1926г. В рамките на 4 строителни сезона, до лятото на 1930 г., той е построен. Самото изграждане на паметника е една цяла епопея. „При изграждането на Паметника на Свободата никой от България не е имал опит в изграждане на такъв тип сгради, на такава надморска височина. Основният проблем, на всички, водени от желанието паметникът да стане факт и неговите строители, е метеорологичната обстановка, тъй като на върха е много ветровито“, обясни д-р Ангелов.
Той допълни, че е важно мястото на Пеньо Атанасов Колев (Бомбето), майстор, който приема предизвикателството да дострои паметника, защото екипите, които започват преди него се отказват, поради тежките условия. Със своята бригада, той изгражда окончателно паметника. Другият емблематичен момент при построяването е лъвската фигура. Директорът обясни, че лъвът е монтиран през лятото на 1930г. от Кирил Шиваров. „Самият лъв е изработен във военния арсенал. Това е най-големият лъв на територията на България в наши дни. Размерите му са наистина впечатляващи – 8 м от носа до опашката и около 4 м височината от предния му ляв крак до лявото му ухо.

Строителството излиза около 8 млн.лв. Това е едно общо дело. Изключително важно е да се знае, че паметникът е построен от дарение на българския народ, като се започне от царя, Св. синод на българската православна църква, всички големи държавни институции и хилядите българи, които са събирали пари.

Поради технически причини, освещаването на паметника се отлага четири години и е открит на 26 август 1934г. Още откакто е построен, започва да изпълнява чисто държавни функции и всяка делегация задължително минава и от там“. Това разказа директорът на Националния парк музей „Шипка Бузлуджа“ д-р Ангелов.
Таблата, със снимки и факсимилета на документи и кореспонденция, ще бъдат достъпни за посетителите до 30 юни.